Банкеръ Daily

Общество и политика

„Демократична България” предлага пакет от спешни мерки за пътна безопасност

Според изследване на Евростат България е сред държавите, заемащи челните места по брой загинали при катастрофи в ЕС. Пътят към отдалечаването ни от тази статистика има няколко проблемни “участъка”, за които всички отдавна знаем, но държавата така и не превръща “ремонтирането” им в приоритет. Това са липсата на данни, наказанията “на хартия”, неадекватното законодателство и липсата на лидерство на управленско ниво - в момента за пътната безопасност в България отговарят 11 министерства и Държавна агенция по безопасност на движението. Това се казва в позиция на „Демократична България”.

Според обединението решаването на проблема със сигурност не е просто. Съществуват обаче няколко ясни, спешни мерки, които могат и трябва да бъдат взети без отлагане: да бъдат отворени данните за пътните произшествия и трафика, да бъде подобрен видеоконтролът, да се подобри връчването на фишове, да бъде намалена корупцията и подобрена пътната инфраструктура.

Ето пълният текст на позицията и предложенията за решаването на проблемите на „Демократична България”:

Как се стигна до войната по пътищата?

Според изследване на Евростат България е сред държавите, заемащи челните места по брой загинали при катастрофи в ЕС. През 2018 г. по нашите пътища на всеки един милион население са загинали 88 души. Пред нас е само Румъния с 96 убити на 1 млн. жители. Двете страни са единствените в Евросъюза с над 80 смъртни случая на 1 милион души. 

Пътят към отдалечаването ни от тази статистика има няколко проблемни “участъка”, за които всички отдавна знаем, но държавата така и не превръща “ремонтирането” им в приоритет. 

Липсата на данни

Успешните политики за пътна безопасност в световен план без изключение стъпват на сериозни масиви от данни. България има нужда да подобри начина за събиране и използване на данните за произшествия, за да може да ги използва при градското и извънградското планиране на пътища, при предлагането на инженерни решения, при планирането на пешеходни пътеки, кръстовища, лентите за колоездачи, поставяне на маркировка.

Наказанията “на хартия

Невъзможността на държавата да прилага ефективно наказанията за нарушенията, които са предвидени в закона, както и готовността за дребни подкупи на полицаите създават чувство за безнаказаност и увеличават риска дори и еднократните нарушители да възприемат правилника за движението по пътищата като “препоръка” с незадължителен характер, чието нарушаване не води до последствия. Липсват мерки за прилагане на наказанията.

Неадекватното законодателство

Без промени в нормативната база няма как да бъдат изпълнени подобрения в инфраструктурата за обезопасяване, тъй като българската нормативна база е стара и не отразява принципите, отразени в цитираните европейски и световни стратегически документи. България все още няма изработена нова Национална стратегия за подобряване на пътната безопасност 2021 – 2030 г., както и липсва публичен отчет по изпълнението на действащата стратегия 2011-2020 г. По статистически данни, към момента ние сме на последно място по прогрес, което пряко отразява безхаберието на българските власти по този сериозен проблем.

Липсата на лидерство 

В момента за пътната безопасност в България отговарят 11 министерства и Държавна агенция по безопасност на движението. Твърде нашироко разпределената отговорност се е превърнала в колективна неспособност за решаване на един все по-сериозен проблем. Случи ли се по-сериозна катастрофа, чуваме големи думи и получаваме обещания с размах. После всичко продължава както преди. До следващата катастрофа. 

Решаването на проблема със сигурност не е просто. Съществуват обаче няколко ясни, спешни мерки, които могат и трябва да бъдат взети без отлагане: да бъдат отворени данните за пътните произшествия и трафика, да бъде подобрен видеоконтролът, да се подобри връчването на фишове, да бъде намалена корупцията и подобрена пътната инфраструктура.

При наличие на достатъчно данни, ще може да бъде поставена основата на цялостна стратегия, в която да залегнат няколко основни принципа за справяне с “войната по пътищата”:


  • нулева толерантност към нарушаването на правилата за движение;

  • преследване на системния нарушител;

  • събираемост на глобите над 80%.

Необходимо е също така да бъде създадена „Пътна карта” за развитие на пътната безопасност – документът, задаващ рамката, в която да бъдат приложени спешните мерки срещу войната по пътищата и прецизиращ какво, в какъв срок и от кого ще бъде свършено. 

Какво може да направи България в следващата една година? 

Можем да отворим данните


  • Отваряне на данните за пътния трафик и инциденти – данните ще посочат кои са опасните участъци от пътища, магистрали, булеварди или кръстовища и каква е натовареността на пътната мрежа в градовете и между тях. На базата на тези данни трябва да се предприемат краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на безопасността в посочените участъци.

  • Изграждане на Единна информационна система за пътна безопасност (ЕИСПБ)  – събирането на цялата информация за инциденти и трафик в единна система, която да е публична и с анонимизирани данни, ще бъде отправна точка за всички политики в борбата с войната по пътищата. Тази система ще бъде захранвана с данни от МВР, АПИ, Министерство на здравеопазването и всички други държавни институции и органи, които могат да дадат точни данни за случващото се по пътищата.

Можем да подобрим видеоконтрола 


  • Осигуряване на цялостно видеонаблюдение на основната пътна мрежа и областните центрове – автомагистралите и пътищата I-ви клас от републиканската пътна мрежа са съответно 816 км и 2975 км към април 2020 г. Те трябва да бъдат покрити с високоскоростно видео наблюдение, така че нарушителите да бъдат преследвани и глобявани. Нужно е да се монтират нови камери, които, заедно с тези на АПИ и на тол-системата, да обхванат магистралите и скоростните пътища. Необходимо е и цялостно покритие със скоростно видеонаблюдение в областните центрове и особено на кръстовищата. Покриването на столицата с камери през 500 м. се оценява на около 20 млн. лв. Парите за закупуването на необходимата техника – както за градовете, така и за междуградските пътища и магистралите – ще се възстановят от глобите само след няколко месеца.

  • Сертифициране на преброителните камери и камерите от тол системата за засичане на скорост – някои от преброителните камери на АПИ могат да засичат скорост. Камерите, използвани за тол-системата – също. Необходимо е те да бъдат свързани със системата за електронни фишове в КАТ. Реализацията трябва да вземе предвид защитата на личните данни и да не предава данни за местоположение на автомобили, които не са извършили нарушение.

  • Зоново засичане – камерите трябва да се използват за засичане на средна скорост. Макар вече да има прецеденти за това, законовата уредба трябва да се прецизира, за да допуска изрично санкциониране на такова нарушение, в противен случай има риск от дълги години противоречива съдебна практика, както се е случвало многократно със Закона за движението по пътищата и електронните фишове.

Можем да подобрим връчването на фишове


  • Електронно връчване на фишове и актове и електронно плащане – в момента фишовете се връчват задължително на хартия. Необходими са спешни законови изменения, с които да се регламентира възможността нарушителите да получат фиша си електронно, включително на мобилния си телефон, и да го платят веднага с определена отстъпка.

  • Връчване на фишове при административно обслужване от други администрации – в момента има сериозен проблем с невръчени фишове, съставени в отсъствието на водача (т.е. чрез автоматизирани средства). Необходимо е да се изгради система, с която при всяка административна услуга в рамките на публичния сектор да има възможност да бъдат връчени фишовете. Не трябва да е възможно използването на административна услуга без преди това да бъдат връчени всички фишове. 

  • Затваряне на вратичките за неплащане на фишове – в момента недобросъвестни шофьори използват вратички в законовата процедура и по този начин избягват плащането на глоби. Един пример е декларирането, че друг водач е управлявал автомобила по времето на нарушението, чрез прилагане на копие от шофьорска книжка на друг водач.

Можем да намалим корупцията


  • Пътна полиция да не може да спира без нарушение – да се забрани на пътните полицаи да спират за проверка МПС, ако водачите не са извършили нарушение. Поставянето на камери ще намали нуждата от човешкия фактор по пътищата и ресурсът на пътните полицаи може да бъде пренасочен в посока на опериране с видеотехниката, за да бъдат глобени възможно най-голям брой нарушители, засечени от нея. 

  • Използване на камери, прикрепени към униформата – т.нар. “body cams” са практика по света, която едновременно дава спокойствие на полицаите и намалява рисковете от корупция и злоупотреби. Даването на подкупи е ежедневие, като по този начин се налага усещането за безнаказаност. При подходящ контрол на пътните полицаи, възможностите за корупция биха намалели значително. 

  • Строг контрол над техническите прегледи – чести проверки на записите от камерите и измервателните уреди за несъответствия. Това ще намали фалшивите технически прегледи, допускащи неизправни МПС в движение. 

  • Техническите прегледи да са като в Германия, Белгия, Холандия, на стендове!

Можем да подобрим пътната инфраструктура 


  • Да бъде започната изработката на изцяло нови Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и подзаконови нормативни актове, свързани с него, които да отразяват съвременните тенденции и добри практики в европейските страни относно правилата, санкциите, възможностите за контрол, организацията на движение и пътната безопасност.

  • Ускорено въвеждане на принципите от “Мисия нула”.
    Да бъде създадена програма с пакет от мерки за въвеждане на основните принципи, залегнали в европейската политика “Мисия Нула” (“Vision Zero”), Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19-ти ноември 2008 година, относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури, Европейската програма за пътна безопасност 2020-2030 и за въвеждане на добрите практики за планиране на инфраструктурата в населените места и извън тях, заложени в Световен наръчник за планиране и проектиране на улици и в Световен наръчник за мерки за пътната безопасност. Това е задължение на новосъздадената Държавна агенция по пътната безопасност.

  • Безкомпромисно полагане на маркировка – най-много инциденти стават при промяна на средата – атмосферните условия или светлината. Тогава шофьорите се изморяват най-много и допускат грешки. Хоризонталната и вертикалната маркировка са от съществено значение за намаляване броя на грешките, допускани от шофьорите. Трябва да се направи спешен цялостен одит на положената хоризонтална маркировка и да се възстанови в липсващите участъци или там, където не отговаря на стандартите за светлоотразяване, шум при настъпване или размери. Вертикалната маркировка следва да спазва също стандартите и да не се допуска липса на знаци и светлоотразители на мантинели и грешни знаци.


  • Правилно планиране и проектиране при ремонти или ново строителство – При планирането и проектирането, които влияят пряко върху безопасността на пътя, трябва да се подхожда изключително внимателно при избора на габарит и трасе, радиуси на хоризонтални и вертикални криви, видимост в крива, съоръжения за отводняване и безопасност, избор на настилка, равност, и организация на движението. Не трябва да се прави компромис с тези фактори в зависимост от наличните средства и ако не могат да бъдат осигурени към даден момент, трябва да се изчака, докато бъдат набавени.

  • Собственикът на пътя да носи отговорност при повреди на МПС, причинени при движение на пътя с разрешената скорост.

Можем да въведем стъпаловидност при придобиването на право за управление на МПС


  • Първите три години – МПС до 80 к.с., след 5 години стаж – до 100 к.с., а след десетата година – без ограничения. 

Можем да създадем  единен държавен орган за контрол върху автомобилното движение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във