Банкеръ Daily

Общество и политика

Демографски предизвикателства притискат пазара на труда

В публичния дебат за демографското бъдеще на България отдавна централно място заема проблемът, че населението на страната ще намалява с устойчиви темпове. Това се потвърждава и от прогнозите на Евростат (EUROPOP-2019), съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Измежду всички държави-членки на ЕС и Норвегия, България, наред с Латвия, Литва, Румъния и Хърватия, ще загуби най-голям дял от населението си в периода 2019-2070 година. У нас, от около 7 млн. лица през 2019 г., населението ще намалее с 1.9 млн. човека, което се равнява на спад от близо 28 на сто. Основните причини за намаляването на населението са добре известни: ниска раждаемост; висока смъртност; отрицателна нетна миграция.

Едновременно с това се очаква средната продължителност на живота у нас да продължи да нараства. Прогнозите показват, че този показател ще нарасне с 11.4 години за мъжете и 8.3 години за жените. По-висока ще бъде и очакваната продължителност на живота при навършване на 65-годишна възраст, като за мъжете тя ще нарасне със 7.2 години, а за жените – с 6.6 години.

Логична последица от описаните по-горе процеси е, че населението на страната не само ще намалява, но и ще застарява. В дългосрочен хоризонт делът на най-младите (до 14-годишна възраст) ще намалее от около 20% през 2019-а до малко над 18% през 2070-а. Същото се очаква за населението в активна трудова възраст (20-64 г.) – от около 60% през 2019 г., неговият дял в общото население ще достигне малко над 51% от населението през 2070-а. Намалението в числеността на най-млади-те и хората в трудоспособна възраст е изцяло за сметка на увеличението на хората на 65 и повече години, чийто дял ще нарасне от 21.5% (2019 г.) до 30.9% (2070 г.). Дългосрочните перспективи за демографското развитие на България са свързани със съществено влошаване на основните показатели, характеризиращи възрастовата структура на населението

Въздействие на застаряването върху финансовото състояние на държавната пенсионна система

Както и в много други държави от ЕС, и в България се очаква разходите за публични пенсии да растат по-бързо от нарастването на икономиката. Прогнозният ръст като процент от БВП е с 1.4 пункта за периода 2019-2070-а. Нарастването е плавно и постоянно през целия период, като ще се ускори значително след 2040 г., когато ще започнат да се пенсионират родените през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.

Допълнителен фактор е обстоятелството, че след 2037 г. ще спре нарастването на законоустановената пенсионна възраст, въведено с пенсионната реформа от 2015-а.

Управлението на фискалните рискове, породени от застаряването –

опитът в ЕС и (научени) уроци за България. От друга страна, картината за ЕС като цяло показва, че последиците от застаряването върху финансовата устойчивост на държавните пенсионни системи могат да бъдат управлявани и до известна степен – смекчени. В някои държави нарастването на разходите за пенсии като процент от БВП е значително по-високо, отколкото в други. Има и група държави, сред които Гърция, Португалия, Естония, Франция, Испания, Дания, Италия, Латвия, Хърватия, Полша и Швеция, в които разходите за пенсии от БВП ще намаляват.

Какви изводи могат да бъдат направени?

Първо, с очакван ръст на разходите за пенсии от БВП в порядъка на 1.4 пункта, България се намира в групата на държавите, в които дългосрочните рискове, породени от застаряването, не са толкова високи, както в други държави. Това е отразено и в последния доклад на Европейската комисия относно устойчивостта на дълга от 2020 г. (Debt Sustainability Monitor Report 2020), в който в дългосрочна перспектива рисковете са оценени като средни. Това се дължи най-вече на въведените през 2015 г. нормативни промени по отношение на пенсионната възраст и изискуемия осигурителен стаж.

Второ, във всички държави застаряването на населението води до нарастване на дела на разходите за пенсии от БВП. Няма държавна пенсионна система, независимо от нейния дизайн, която да е „имунизирана“ срещу демографските промени. Следователно, ако не бъдат предприети допълнителни действия, застаряването на населението може значително да увеличи въздействието на фискалните рискове, породени от застаряването на населението.

Другият фактор, смекчаващ демографските последствия върху динамиката на разходите за пенсии, е покритието на пенсионната система, свързано с по-голямата продължителност на трудовия живот и отлагане момента на оттегляне от пазара на труда. В страните, в които пенсионната възраст е много по-висока от тази в другите държави-членки (например Белгия, Холандия, Германия, Швеция), приносът на този фактор в управлението на фискалните рискове, породени от застаряването, изглежда е по-малък, отколкото в държавите, където пенсионната възраст е по-ниска, но е предвидено тя да нараства (Гърция, Дания, Естония, Португалия).

Макар и нарастването на икономическата активност и увеличаването на броя на отработените ча-сове на хората над 65-годишна възраст да съдейства за смекчаване въздействието на фискалните рискове, породени от застаряването, приносът на този фактор, свързан с пазара на труда, е по-слаб, доколкото до голяма степен зависи от възможността получаването на пенсия да се съчетава с трудова дейност.

 

Важно е да се отбележи, че резултатите от прогнозите отразяват законодателството в сила към 1 януари 2019 г., т.е. не включват последствията от промени, въведени след тази дата.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във