Банкеръ Weekly

Проф. Никола Александров:

Да създадеш живот под микроскоп

Lactobacillus bulgaricus не само е кръстен на нас, но е и изцяло българско откритие

Нитрати, оцветители, консерванти, химически стабилизатори, набухватели, изкуствени закваски, антибиотици, пестициди, генномодифицирани организми ... Такова е, за съжаление, менюто на съвременния българин - същия, който преди 20-30 години предпочиташе домашно отгледаните плодове и зеленчуци и не беше чувал за палмово олио. Добрата новина е, че точно когато хранителната и химическата промишленост трайно си подадоха ръце във вреда на човешкото здраве, учени и медици се заровиха в корените на историята ни, за да осигурят оцеляването на човешкия организъм в агресивната среда на съвремието.


Създаването на първите пробиотици с млечнокисели бактерии в България започва още през 1980-а по поръчка на правителството като


секретна военна разработка

Екип от учени под ръководството на генерал-майор проф. Никола Александров получава задачата да създаде специални храни и продукти за международната космическа програма Интеркосмос. Те са тествани успешно по време на полета, в който участва и българинът Александър Александров, и се превръщат в основно средство за борба с остеопорозата при космонавтите. След политическите промени през 90-те години генералът професор патентова откритието, а когато армията окончателно разсекретява проекта през 2000 г., започва и производството за свободния пазар.


Малко след това се появиха едни американци, които ми предложиха седемцифрена сума и къща в Щатите за цялото ми семейство, но им отказах. Защо да ставам емигрант? Ще ми дадат едно нищо, ще им работя 10 години, накрая ще ме изхвърлят и ще вземат всичко! - така проф. Александров решава да продължи работата си у нас, превръщайки пробиотиците с млечнокисели бактерии в изцяло българска разработка. Доскоро главен токсиколог и алерголог във Военномедицинска академия, сега той разполага с над 30 патента за клинично изпитани пробиотици, а продуктите му от нова генерация са използвани както от военните по време на мисиите в Камбоджа, Косово, Ирак и Афганистан, така и от българските научни експедиции в Антарктика и Хималаите.


Към днешна дата съществуват пет генерации пробиотици с млечнокисели бактерии. Тези от първа генерация умират много лесно - за около месец-два, затова се ползват основно за закваски. При продуктите от втора генерация пробиотикът е обвит със синтетичен белтък, при тези от трета е обвит с белтък и захари, а при четвъртата генерация пробиотикът е микрокапсулиран. Най-новите продукти - тези от пета генерация, са обработени по специален биотехнологичен начин и са обвити с белтъци и незаменими млечни киселини, което ги прави изключително издръжливи на стайна температура и съответно са с по-дълъг срок на годност. Технологията за тяхното производство е мое собствено ноу-хау, изтъква Александров.


Другите му разработки без аналог в света са нова генерация


балансирани функционални храни

с Lactobacillus Bulgaricus. Представляват свръхконцентрат на оригиналното българско кисело мляко, като от него са извлечени само полезните съставки. Култивираме бактериите от сухо мляко, защото у нас няма нито един производител, който може да ни осигури качествено прясно мляко в промишлени количества, споделя професорът. А биотехнологичният процес е важен, защото при него млечните протеини и казеинът се разграждат до 21 заменими и незаменими аминокиселини, млечните мазнини се разпадат до полиненаситени мастни киселини, млечните захари - до прости захари, а лактозата се разгражда изцяло. Човешкият организъм ги усвоява веднага като градивни единици на клетките, без да изразходва енергия за това. Всъщност изпитванията и генетичните изследвания на пробиотиците продължават, защото не са изучени всичките им полезни свойства, съответно не са ясни и всички сфери, в които могат да намерят приложение.


Сега се опитваме да създадем геномен център, в който да изучим по-добре уникалната структура на Lactobacillus Bulgaricusи останалите естествени пробиотици в природата, за което много разчитаме на малко помощ от държавата, отбелязва проф. Александров. Учените са убедени, че те могат да се превърнат в универсална съставка на много храни (както за хората, така и за животни), като заменят изкуствените консерванти и оцветители, а също така да се използват и в друг вид индустриално производство. Този тип микроорганизми например вече се влагал в колбасите и от това не страдали нито вкусът им, нито цветът. Разработват се също


нови рецепти за направата на хляб

с помощта на пробиотици, както и нови методи за добиване на зехтин и олио от маслини.


Единственият проблем на този етап е, че производството на пробиотици е високотехнологично, гълта голямо количество ресурси, а обучението на компетентен персонал отнема четири-пет години. Всичко това, естествено, се отразява на крайната им цена, а също и на цената на продуктите, в които се влагат. Според първоначалните прогнози щафета луканка с млечнокисели бактерии ще струва 10-12 лв. или поне два пъти повече от сега, но няма да съдържа Е-та.


Скъпо е, но ако искаме да е по-евтино, ще бъде и по-некачествено, а не това е целта. Англичаните имат много точна поговорка за подобни случаи - не съм толкова богат, че да купувам евтино. В този ред на мисли българинът трябва да се научи да дава повече пари за качествена храна. Не за по-нов автомобил или вещи, които после качва на тавана, а за органични храни, които не съдържат вредни вещества. И това ще му излезе по-евтино, защото няма да боледува и да си дава парите за лекарства, убеден е Никола Александров.


До подобна истина очевидно е стигнала и световната индустрия. Ако се съди по последните данни на анализаторските компании, производството и продажбата на пробиотици и производни продукти се превръщат в един от най-бързо развиващите се бизнеси в момента. Конкретни данни за обема на продажбите в България все още липсват, но на този етап те са част от разрастващия се пазар на хранителни добавки, който според някои проучвания е увеличил през 2011 г. оборота си с 20%, достигайки 158 млн. лева (за сравнение ръстът през 2010-а е бил едва 3 на сто). Прогнозите в световен мащаб пък са до 2017-а продажбите на тази категория продукти да надхвърлят 107 млрд. долара.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Може да звучи налудничаво, но в днешно време максимата човек е това, което яде се потвърждава на 100 процента. И обяснението е съвсем просто. Токсичните съставки, които приемаме с храната, започват да ферментират, стават канцерогенни при обработката им в стомаха. Вместо да се унищожават и изхвърлят от организма, те се абсорбират, превръщайки се в храна за клетките на целия организъм. Причината е в нарушената чревна флора, която не може да се справи с толкова агресивни химични агенти. По този начин, ядейки нитрати, консерванти и оцветители, човек увеличава своята предразположеност към различни болести - висок холестерол, колит, гастрит, всякакви инфекции и възпаления, алергии, рак, наднормено тегло, дори кариесът на зъбите е резултат от гнилостните процеси в червата. За да се справят с растящия брой заболявания, учените създадоха антибиотиците като универсално средство за избиване на лошите микроорганизми в тялото, преглъщайки основния им недостатък - че със същата сила те избиват и добрите бактерии, които защитават организма. Самото им име в превод от гръцки означава убивам живот. Затова съвременните микробиолози решиха да обърнат процеса, като открият съставката, която създава живот.


Точно такъв е преводът на все по-популярните у нас, а и по света пробиотици. Те са онези полезни микроорганизми, които се борят с причинителите на всички болести. Живеят както в природата, така и в човешкото тяло и участват в почти всички ферментационни процеси. До този момент Световната здравна организация е преброила общо 15 пробиотични бактерии, а в свой доклад пред Конгреса на САЩ през 2005 г. отличава един, който е с най-голямо значение за човечеството. Уникалният микроорганизъм е Lactobacillus Bulgaricus, защото единствен отделя D(-) млечна киселина, поради което има антиракови, лъчезащитни и антиоксидантни ефекти. Днес той е в основата на десетки видове пробиотични продукти у нас, които са с български корен.





Нашенски постижения



Историята на пробиотиците с млечнокисели бактерии започва през 1905 г., когато българският учен (тогава още 27-годишен студент в Катедрата по микробиология на Медицинския университет в Женева)Стамен Григоров решава да проследи процеса, при който прясното мляко се превръща в кисело. Така попада на пръчковидната структура на лактобацила и информира своя научен ръководител, който на свой ред запознава с откритието своя руски колега проф. Иля Мечников. По негова покана българският студент представя находката си в Института Пастьор и въпреки че му предлагат тя да вземе неговото име, Григоров е категоричен, че тя би трябвало да носи името на народа му. Така се ражда Lactobacillus Bulgaricus.



Впоследствие проф. Мечников установява, че чудодейната бактерия напълно е заслужила наименованието си, защото вирее единствено на територията на българските земи. Той лансира и идеята, че прословутото ни дълголетие е продукт именно на честата консумация на кисело мляко с лактобацили и популяризира българското кисело мляко по света. През целия си професионален живот проф. Мечников се опитва да докаже, че човек може да живее повече от 100 години и за работата си в тази посока дори получава Нобелова награда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във