Банкеръ Weekly

Общество и политика

Да изиграеш суверена

Македонските избиратели поискаха друг начин за присъединяване към Европейския съюз

Александър Маринов

Явно съвременната демокрация е сериозно болна, след като твърде често и на различни места по света избраниците на народа се опитват да изиграят своя суверен. Правят го с дезинформация, манипулация, фалшиви обещания, понякога - с открито изнудване. Като това, което се опитаха да извършат в Македония. Независимо от специфичните обстоятелства около македонския референдум за преименуването на държавата (това бе същността му)  в тази история и нейните движещи сили има важни поуки за България и българите.

Първата важна поука е, че в края на краищата опитите да бъде рекетиран върховният суверен под претекста, че е "за негово добро", неизменно завършват зле. Неслучайно един от задължителните критерии за добро публично управление е информираният избор. Няма и не може да има демокрация, ако гражданите не са адекватно информирани за възможните решения, начините на тяхното прилагане и последиците от тях. На македонците обаче се опитаха направо да наложат едно-единствено готово решение, неподлежащо на обсъждане. Тоест  не им предложиха какъвто и да е избор по същество. Нещо като дилемата "парите или живота", която е фалшива, тъй като този, който ви отнеме живота, след това ще ви прибере и портфейла.

Както пише авторитетният шведски изследовател на балканските проблеми Шел Магнусон, "вместо да хитрува и да тормози гражданите на Македония, Европейският съюз трябваше да им даде пълноценна възможност за избор между реални алтернативи. Ние самите никога не бихме приели въпрос за референдум от рода на "Одобрявате ли членството на страната в ЕС и НАТО чрез признаване на договора между Македония и Гърция?"

В България често са се опитвали да манипулират и дори да обезсмислят избора на народа чрез подобни хватки. Например, като се внушава, че на практика няма избор, а допитването е нещо като израз на празна любезност към суверена. Непрекъснато ни убеждават, че народът не е узрял да избира, затова неговото решение трябва да бъде "насочвано" чрез подходящи формулировки и напътствия. А по възможност - и въобще да не бъде питан. Да не говорим за измишльотината "консултативен референдум", което си е чист оксиморон. Призивите на "демократичния свят" да бъде зачетена "волята на гражданите" (всъщност на едно много скромно малцинство от македонското общество) е не просто подигравка с върховенството на конституционните норми, а открита декларация за прилагане на двоен стандарт, според интересите на тези, които са си присвоили правото да вземат решения. Но на този проблем ще се върнем по-късно.

У нас редица решения със съдбоносно решение за бъдещето на страната бяха взети без управляващите да се допитат до волята на народа и без да се изяснят всички последици от тях. Така те бяха прокарани, но бумерангът на разочарованието и декларативната подкрепа се завърна. Българското общество е, меко казано, разделено по въпроса за членството в НАТО, а отношението към ЕС е почти шизофренично - мнозинството от българите са "за" членството в съюза, но не одобряват повечето от неговите политики и го упрекват за редица от най-тежките ни проблеми.

Втората важна поука за България е относно високата цена на манипулирането на обществото чрез представяне на объркани и противоречиви алтернативи. И в Македония, и у нас това се приема за проява на висша политическа хитрост, но всъщност е поразително късогледство. За всеки разумен човек е ясно, че формулировката на въпроса за македонския референдум беше логически и политически неправилна и имаше за цел да принуди гражданите да одобрят  едно от възможните решения на проблема. Е, не се получи. Защото повечето от нашите съседи разбират, че присъединяването към ЕС (което по принцип се одобрява) би могло са се случи по различни начини. Затова бойкотът бе провал не на идеята за европейска интеграция, а на опита тя да бъде задвижена чрез неадекватни средства.

Още един пример за подмяна на алтернативите, която бе приложена и у нас, е събирането в едно на два различни проблема, съответно решения. Евфемизмът "евроатлантическа интеграция" прикрива същностните разлики между ЕС и НАТО, но и тук животът се оказва по-силен. Кризата в трансатлантическите отношения през последните две години, независимо от неистовото "набиване на обръчите", както и центробежното движение на Турция, го доказват по неопровержим начин. Опитът присъединяването към двете да се постави под общ знаменател удивително прилича на "комплектните подаръци“ от времето на късния социализъм, когато самобръсначка "Жилет" вървеше заедно с том от съчиненията на Тодор Живков.

Накрая, третата и най-важна поука е свързана с катастрофалните последици от двойния стандарт при вземане на важни политически решения. Реакциите на европейските институции и големите западни държави се превърнаха в апотеоз и същевременно самопризнание за тази гибелна практика.

Нека използваме за илюстрация два примера, сравнени с македонския референдум. Преди около две години в Унгария бе организирано допитване по въпроса за мигрантските квоти, наложени от Европейската комисия. И там имаше кампания за бойкот. Наистина, за разлика от западната ни съседка, в Унгария гласуваха близо половината от избирателите (44 на сто, 98% от които се обявиха против квотите), но все пак резултатът бе същият - референдумът бе невалиден. По-важното е, че тогава никой от Запада не настояваше "да бъде уважен изборът на унгарския народ". Тогавашният председател на Европарламента Мартин Шулц публично изказа благодарност на унгарците, решили да си останат вкъщи, и по този начин провалили допитването. Естествено, не се чуха и искания към парламента на страната "да подкрепи позицията на мнозинството от активните избиратели".

Съвсем същото се случи тези дни в румънския референдум относно семейството и брака. Въпреки че и трите референдума бяха нелегитимни от конституционна гледна точка, отношението към резултатите бе коренно различно. Защото унгарският и румънският бяха "лоши" и "неправилни", а македонският - "добър" и "правилен". Разбира се, от гледна точка на "властителите на света", които не се интересуват от позицията на съответните нации.

Големите (и задълбочаващи се) проблеми на Европейския съюз вече традиционно се обясняват с понятието "демократичен дефицит". Не е ясно дали днешните европейски ръководители разбират същността и последиците от това явление, но засега те се опитват да гасят пожара, обилно поливайки го с бензин.          

Facebook logo
Бъдете с нас и във