Банкеръ Weekly

Общество и политика

Да бутнем ДПС, пък после ще видим!

Напред към референдума за задължително гласуване

С новата година се възроди и идеята за въвеждане на задължително гласуване за българските граждани или поне за провеждане на референдум по въпроса.

Едната от причините говоренето по темата да започне отново са предстоящите местни избори наесен. Другата произтича от тенденцията за все по-ниска избирателна активност, демонстрирана от гласоподавателите. И не само на европейския вот, но и на парламентарните и дори на местните избори, където активността винаги е по-висока заради мажоритарния елемент.

Преди две години например варненци свалиха дългогодишния си градоначалник с масови протести, а на последвалите частични кметски избори до урните отидоха едва 20% от тях.

Третата причина е желанието на партиите да се „удавят” гласовете за ДПС, особено купените и корпоративните, и така да се намалят тежестта и влиянието му върху управлението и политиката в страната.

Само че задължителното гласуване е нож с две остриета, от който косвени загуби могат да понесат всички партии. Най-яростно срещу него се борят юристите, изтъквайки, че гласуването е право, а не задължение. И е много спорно дали може да се задължи една личност да упражни правото си на глас.

Политиците обаче са на друго мнение. Те смятат, че въпросът не е юридически, а политически. Благовидният предлог е, че ниската избирателна активност поставя под въпрос легитимността на институциите и затова те са с толкова нисък рейтинг. Но истинската подбуда е, че ДПС засилва влиянието си, което рефлектира в позициите на останалите политически сили. Справка - НДСВ и агонизиращата БСП. И в името на своите интереси партията на Местан (Доган) не подбира средства - извива ръце, капсулира етноси, купува социални маргинали. Затова се наблюдава и разширяването на своеобразна коалиция на желаещите и полужелаещите да натикат ДПС в полагащата му се доста по-тясна рамка. А въвеждането на задължително гласуване се явява средството за постигане на целта.

„Надявам се през новата 2015 г. да бъде възобновен дебатът за въвеждането на задължително, мажоритарно и електронно гласуване”, каза президентът Росен Плевнелиев след водосвета на бойните знамена в София на Йордановден. Той пръв подхвърли тези идеи още през миналата година, но при предишнто управление нямаше никакъв шанс някой да го чуе. От ДПС още тогава твърдо заявиха, че са „против”, а БСП, макар и по-колебливо, също се противопостави по конюнктурни причини. Само месеци по-късно обаче тогавашният лидер на социалистите Сергей Станишев неистово пожела задължително гласуване, след като партията на Местан буквално му удари шамар, сваляйки най-безцеремонно общото им правителство на Пламен Орешарски.

"ГЕРБ винаги е подкрепяла задължителното гласуване и сме доказвали това многократно - демонстрира постоянство във Фейсбук лидерът на партията Бойко Борисов. - Повтарям, че ние бяхме единствената политическа сила, която подкрепи предложението на президента за референдум за промяна в изборните правила, в това число и за въвеждането на задължителното гласуване. Партиите, които се противопоставиха на референдума, са ясни - БСП, ДПС и ”Атака”, пише още Борисов.

Приглася му и заместник-председателят на парламентарната група Красимир Велчев. Рестарт на дискусията за въвеждане на задължително гласуване и промени в Изборния кодекс - това ще е един от приоритетите на управляващите от ГЕРБ в парламента в началото на новата пленарна сесия, изтъкна той пред столичен вестник. Според него ГЕРБ и партньорите им заедно с юристи ще умуват дали да се вземе решение за провеждане на референдум за задължителен вот. А дясната ръка на Борисов - Цветан Цветанов, направо пожела задължителното гласуване да се въведе още за местния вот наесен и хвърли в смут коалиционните партньори от Реформаторския блок, които още не са избистрили позицията си по въпроса.

Че мненията в блока не са еднозначни, се разбра още миналата година, но реформаторите все пак се обявиха в подкрепа на предложенията на президента за референдум. „От една страна, задължителното гласуване може да има оздравителен ефект върху нашата система и особено върху така наречения контролиран вот и вота на някои малцинства, които, гласувайки за определени партии организирано, повишават тяхната значимост в парламента. От друга страна, задължителното гласуване би ограничило доверието на гражданите в политиците може би. Затова ние подкрепяме референдума, за да може българското общество да прецени само”, обясни тогава лидерът на СДС Божидар Лукарски. Най-вероятно и сега Реформаторите ще настояват за провеждане на референдум по темата, а не за безапелационното въвеждане на задължителен вот.

Както стана ясно, БСП е променила мнението си под влияние на обидата и унижението, които получи от бившия си коалиционен партньор ДПС. „Вероятно важният въпрос ще бъде предложението за задължително гласуване. На този етап, ако действително се прецени, че задължителното гласуване е реалната крачка в този политически момент да бъдат избегнати всички онези спекулации по изборния процес, ние бихме подкрепили”, отбеляза заместник-шефът на ПГ на левицата Атанас Мерджанов.

Заместник-председателят на партията Янаки Стоилов обаче е по-предпазлив. „Въвеждането на задължително гласуване може частично да противодейства на търговията с гласове”, смята той, но темата трябвало да се разисква във всичките й измерения с оглед на политическата система. „Още в края на миналия парламент, когато се постави тази тема, ние бяхме „за” и сега трябва да се анализира като цялостно отражение върху политическия живот, особено през последните години. Трябва да се преценят ефектите - в каква степен това ще мотивира хората да участват в изборния процес, и то по някакъв положителен начин, а не само като отбиване на номера или като реакция”, е становището на Стоилов.

Всъщност социалистите са наясно, че насилственият вот ще удари не само ДПС, но и тях, тъй като електоратът им чувствително намалява поради неспособността им да намерят път към по-младите и активни поколения.

Лидерът на АБВ Георги Първанов също се обяви за провеждане на допитване за задължително гласуване. Все пак партията му участва в правителството, макар и само с един представител. А референдумът е по-меката и безболезнена позиция. Във всеки случай АБВ може както да загуби, така и да спечели, най-вероятно за сметка на партията майка, ако избирателите бъдат задължени да отидат до урните.

Реално погледнато, темата за въвеждане на задължително гласуване фигурира само в програмата на Патриотичния фронт. Междувременно някои политолози предупредиха за възможни изненади и по-конкретно, че насилствено пуснатите бюлетини могат да отидат за крайно националистически или екзотични формации.

Най-категорична, ясна и последователна е позицията на Движението за права и свободи. То е твърдо „против”, като привежда както юридически, така и политически аргументи. „Абсолютно сигурен съм, че на повечето партии користната цел е да намалят влиянието на ДПС в българската политическа система, конюнктура и политическия живот. Това е конкретен удар срещу ДПС. Нищо общо с купуването на гласове. Определени религиозни и етнически малцинства гласуват за нас – ние сме максимално ангажирани към тях и успяваме да ги активираме да гласуват за нас. Но те са ограничен брой избиратели и когато има задължително гласуване, техният дял ще бъде относително по-малък за сметка на останалата част от българските граждани. И нашите противници си мислят, че тежестта на ДПС ще намалее. Но това е заблуда", емоционално се изказа заместник-шефът на ПГ на ДПС Тунчер Кърджалиев. Според него  движението също има своя резерв и не било изключено, "ако се въведе задължително гласуване, ДПС да качи относителната си тежест в българския политически живот".

В подкрепа на Кърджалиев донякъде е и едно мнение на политолога Димитър Ганев, изказано след предсрочните избори през октомври миналата година по повод силното представяне на движението. „По всичко личи, че тази партия има много сериозна организационна инфраструктура и успява да мобилизира своя електорат на максимум при всички видове избори, защото видяхме едно много сериозно тяхно представителство на вота за Европейски парламент. Имайте предвид, че все пак ДПС има сериозен задграничен ресурс, като близо 50% от гласоподавателите в чужбина са гласували за него. Преимуществено от Република Турция, разбира се”, коментира политологът. По повод на изненадващия феномен, че най-голямата част от гласовете от Западна Европа на парламентарните избори също бяха за ДПС, той обясни: „ДПС започна да изгражда сериозна организационна инфраструктура в Западна Европа още при европейските избори. Това са структури в западноевропейски държави, където има голяма част от имиграция от български турци. Всъщност това беше един нереализиран потенциал на ДПС преди. И виждаме, че почват да работят в тази посока. Освен това виждаме, че и на национално ниво имат пробиви, например в региони, където няма български турци или помаци като българския Северозапад."

Така или иначе, на

лице е консенсус между партиите в управляващата четворна коалиция, а опозиционната БСП е склонна да ги подкрепи за провеждането на референдум за задължителното гласуване заедно с местните избори през есента. И много вероятно е това да се случи - избори и референдум 2 в 1.

Елизабет Дафинова

Facebook logo
Бъдете с нас и във