Последните слънчеви дни и топлото време ни подканят да се възползваме от това и да тръгнем на път. Пътуването из страната е една възможност да бъдем извън града и сред по-малко хора, а и да посетим важни за нашата история места.
Манастирът „Рождество Христово“ е действащ православен манастир в град Шипка, община Казанлък. Комплексът, който е разположен в северозападните покрайнини на града, включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и духовна семинария.
Позлатените кубета на манастирската църква "Рождество Христово" посрещат всички, които пътуват от Казанлък за Габрово. Храмът е архитектурен шедьовър. Обявена е за паметник на културата от национално значение и е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 92. Църквата е посветена на героите от Руско-турската война /1877-1878 г./. В нейните подземия има костница, в която се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини, загинали в България през Освободителната война.
Идеята да се построи храм-паметник на загиналите за царя, християнската вяра и за освобождението на братския български народ се ражда в Русия. Средствата за изграждането на храма са набрани чрез дарения, събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за неговото построяване е на граф Николай Игнатиев - бивш руски посланик в Цариград, и Олга Скобелева, майката на руския герой от войната генерал-майор Михаил СКобелев. Граф Николай Игнатиев е инициатор на сключването на несъгласуван с руското външно министерство Санстефански предварителен мирен договор между Русия и Османската империя на 19 февруари/3 март 1878 г, който е бил неизпълним предвид сключеното още през 1876 г. секретно Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария.
Решено било храмът да бъде построен там, където започва Шипченският проход, но тъй като теренът се намирал в пределите на така наречената Източна Румелия, се наложило да се издейства специален указ от султана. Единодушно било одобрено и името на храма - „Рождество Христово", защото последната голяма битка се състояла именно в дните около този празник. Събрани били повече от 300 000 рубли и многобройно количество дарения.
Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти.
Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на княз Фердинанд, а руската делегация оглавявал личният представител на император Николай Втори, великият княз Николай Николаевич-младши. То съвпаднало с 25-годишнината на Шипченската епопея.
Първоначално манастирът е руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата. От декември 2004 година той вече е собственост на Българската православна църква.
Храмът е построен в стила на руските църкви от 17-ти век. Петте позлатени купола - четири странични с височина 33 метра и централният, който се извисява на 42 метра, имат традиционната форма на луковица. Общото тегло на 17-те камбани, украсени с орнаменти, надхвърля 20 тона, като най-голямата тежи 11 643 килограма.
Стенописите започнали да рисуват през 1902 година руският художник проф. Мясоедов, автор на централната композиция „Христос Пантократор" и проф. Антон Митов. Работата по тях била продължена от колектив, ръководен от иконописеца Николай Ростовцев, и завършена чак през 1957-1959 година.
В храма и страничните галерии, на каменни плочи са изписани имената на воинските части и падналите герои - общо 18 491 души. Не са забравени и българските опълченци - четири плочи припомнят за саможертвата на 451 български воини.
