Банкеръ Weekly

Общество и политика

CONNECTING EUROPE, ФИНЛАНДИЯ

Смяната на ротационното председателство на Европейския съюз е особен политически ритуал. Твърде рутинен, малко скучен и далеч от представите за политическа сензация. Обикновено старият председател прави положителен отчет, а новият се опитва да предложи амбициозен европейски дневен ред. Този път Австрия предаде европейското кормило на Финландия. Факт, който едва ли би предизвикал политическата чувствителност на европейската политика или би я изкарал извън нормалните й граници, ако точно сега София и Букурещ не бяха толкова близо до местата си в подредената част на Европа. Те започнаха да се наместват на политическата карта на Стария континент в отсечката между Виена, Хелзинки и Берлин.
Спомням си как Австрия и Финландия заедно с Швеция и Норвегия подписаха договорите си за присъединяване с Европейския съюз през юни на 1994 година. Стана по време на една среща на върха на остров Корфу, най-северния гръцки остров в Йонийско море западно от континентална Гърция. Място на събитието бе една църква, построена на малко островче до острова. Тогава също имаше световно първенство по футбол, както е сега. Страните членки бяха само дванадесет и набъбнаха на петнадесет. Подписването на договорите за присъединяване с четирите страни мина спокойно, без емоции, приемаше се като най-нормалното нещо на света. Само дето няколко месеца по-късно норвежците отхвърлиха членството си чрез референдум.
Журналистите, които бяхме там, изхабихме повече мастило и лента за подводниците, които се появиха около острова и на равни интервали се показваха над водата, за да покажат колко сигурно е морето. Или за една забравена вече европейска караница. Точно на остров Корфу, откъдето някога английските губернатори са управлявали Съединените щати на йонийските острови, тогавашният британски премиер Джон Мейджър се запъна и каза не на останалите единадесет за избора на нов председател на Европейския съюз. Той остави германския канцлер Хелмут Кол и германското председателство да търсят енергичния европеец, какъвто трябваше да бъде наследникът на Жак Делор. Интересна бе и тежката лимузина на тогавашния руски президент Борис Елцин. Тази забележителност на колела бе докарана със специален кораб и трябваше да е изминала само няколко километра, за да достави кремълския шеф във въпросната църква на малкия остров, където протичаше тържествената част на срещата. Телевизионните кадри запечатаха как Елцин се прегърна с Хелмут Кол и тежко седна между Франсоа Митеран и Андреас Папандреу. Тогава Москва поиска от Брюксел да се сложи край на студената война в икономиката и подписа търговско споразумение с Общността.
Оттогава са изминали само дванадесет години, време за три световни футболни първенства. Европейският съюз се увеличи на двадесет и пет страни и пак някак става дума за нещо като студена война в енергийната политика и трудни пазарлъци между Европейския съюз и Русия. И ако си струва да си припомним историята, то е за това, че тя е много хитра и никога не се повтаря едно към едно. Едва ли тогава на остров Корфу съм си представял, че точно когато Хелзинки ще бъде за шест месеца политическата столица на Европа, София ще усеща повече от всякога, че е на финалната права на европейското си членство. Или че от подписа върху мониторинговия доклад на нейния комисар по разширяването Оли Рен ще зависи началото на края на българския преход.
Играта с дати в историята винаги е въпрос на въображение за закономерностите и техния неслучаен ход. Въображение или не, факт е, че в една и съща година, през 1995-а, Финландия става пълноправен член на Европейския съюз, а България подава молбата си за членство. Факт е също, че Финландия става член под германско председателство, както се очаква да стане и с България и Румъния. За единадесет години членство Финландия поема председателството на Европейския съюз за втори път - след 1999-а. А това е годината, в която Европейският съвет в Хелзинки одобрява откриването на преговори за присъединяване на България заедно с Румъния, Словакия, Латвия, Литва и Малта.
В едно интервю за в. Ди Велт финландският президент Таря Халонен каза тези дни нещо, която слага рамките на целия този седемгодишен период: През 1999 г. попаднахме в централната фаза на разширяването на Европейския съюз. Днес става дума за неговото финализиране. Тя и страната й не гледат на разширяването като на спорт, а като на много сложна операция след края на Студената война. Ние сме прагматични и не вдигаме много шум. Краят на Студената война ни освободи от директната близост със Съветския съюз и след много усилия в началото на 90-те години се подготвихме за процеса на глобализация, преди да станем член на Европейския съюз. Гледаме на себе си като глобален играч.
Таря Халонен има основание за самочувствие. Наричат Финландия малката страна от световна класа, която може да внесе повече прагматизъм и разбирателство в Европейския съюз. Изобщо в изявленията на финландските политици в навечерието на председателството ключовата дума е прагматизъм. Премиерът Мати Ванханен твърди, че страната му е добре подготвена и ще се опита да предприеме възможно най-конкретни и най-прагматични действия. Точно от такива действия европейците имат най-много нужда в момент, когато все още няма европейска конституция, европейското единство е поразклатено, а завехналото доверие в институциите на Брюксел не дава мира на политическия елит.
Финландия представи задачите на шестмесечното си председателство по скандинавски, без фанфари и много шум. Ако изключим, естествено, тържественото откриване на председателството с финландската хевиметъл група Апокалиптика, което рязко контрастира с липсата на каквото и да е апокалиптично мислене у финландците. Отива му на Хелзинки да сложи в центъра на европейската политика теми като иновация и конкурентоспособност. От 1 юли всички ще гледат т.нар. финландски модел, за който толкова много се говори. Финландия минава за една от най-конкурентоспособните страни. Даже китайците старателно я изучават и все повече се застояват в северната европейска страна. Най-очевидното доказателство е начинът, по който една фабрика за хартиени отпадъци край реката Нокиа край град Тампере се превърна в най-големия производител на мобилни телефони. Финландското чудо се състои в това, че само за десетилетие превърна една изостанала аграрна страна, зависима от Съветския съюз, в световен лидер в областта на информационните технологии. Иновацията е станала перманентното предизвикателство за финландците, техният начин на живот. Когато ги питаш на какво се дължи това, те просто отговарят - живеем в консенсусно общество.
Всъщност финландският усет за консенсус е голям шанс за Европейския съюз. Особено по отношение на замръзналия европейски проект за конституция. Основният закон на Европа със сигурност ще остане за решаване по време на германското председателство от 1 януари следващата година, но почвата за това ще подготвят финландците. Хелзинки ще започне консултации по въпроса с други европейски столици и ще помогне на Германия да изготви доклада си за съдбата на договора, който трябва да се представи през следващата година.
Консенсусът е важен и за енергийната политика на Европейския съюз към Русия. Едва ли има друга страна, която да има толкова голям опит в тези отношения. Още повече че финландският министър-председател Мати Ванханен ще представлява Европейския съюз на срещата на Г-8 в Санкт Петербург. Наблюдателите с основание очакват Хелзинки да даде полезни уроци и на Брюксел, и на Москва и да пусне малко повече политическа енергия в европейско-руските отношения. Финландия, между впрочем, е известна с либералния си вътрешен енергиен пазар и способността да избягва зависимости от всякакъв вид. Неслучайно през седемдесетте години Хелзинки стана мястото, от което започна да се топи ледът между Запада и Изтока. Хелзинкските споразумения бяха тези, които започнаха да пропукват Берлинската стена, докато тя най-накрая се сгромоляса.
Но най-много нужда от спокойното финландско настроение и консенсус имат България и Румъния, поради простата причина, че петото разширяване не предизвиква едно и също настроение на всички европейски ширини. Много добър знак бе, че точно преди да поеме председателството, Финландия ратифицира договора ни за присъединяване. Всъщност финландската дипломация има добър опит с разширяването и с решаването на европейски кризи. Когато през 1999 г. пое за първи път председателството, имаше много сериозна криза с Европейската комисия. Всички комисари под ръководството на Жак Сантер бяха подали оставки. Тогава вървяха и трудните преговори за Договора от Ница, без който днес едва ли щяхме да си говорим за разширяване. Сега още в началото на председателството си Финландия се обяви срещу промяната на Копенхагенските критерии за приемане на бъдещи членове.
Северният прагматизъм и финландският консенсус могат да скъсят разстоянието между София и Брюксел. Стана така, че финландското председателство на Европейския съюз предоставя една отлична възможност за хитростта на историята, която да прокара последния отрязък от финалната права на българското членство в Европейския съюз през… Хелзинки. Така че connecting Europe, Финландия!

Facebook logo
Бъдете с нас и във