Банкеръ Weekly

Общество и политика

Цялата власт в Ердоган

Амбициозен футболист в младежките си години, който винаги се е раздавал за победата, премиерът на Турция Реджеп Ердоган отдавна свикна да печели и на политическия терен. Неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) никога не е губила избори и това му осигури поста министър-председател на една от най-бързо развиващите се икономики в света в продължение на 11 години. Сега, когато Ердоган превзе и президенстския дворец в Анкара, мнозина се питат дали демокрацията ще пострада, след като най-популярният турски политик още повече консолидира позицията си и спечели нови правомощия?


Шейсетгодишният Ердоган, премиер от 2003-а, продължава да олицетворява надеждите на един дълбоко религиозен електорат, който според мнението на наблюдателите се интересува повече от мюсюлманските правила, отколкото от демокрацията. Ердоган успя да постигне десетилетие на силен икономически растеж и на политическа стабилност, която обаче се разклати през последната година. Осъждан като диктатор от улицата по време на протестите за парка "Гези" в Истанбул и смятан за крадец след избухването на големия корупционен скандал миналата зима, когато реши да блокира достъпа до социалната мрежа "Туитър" и до You Tube, с което отново предизвика лавина от протести в Турция и в чужбина, днес той е най-оспорваната личност в страната.


В предизборните си речи Ердоган заяви намеренията си да създаде "нова Турция, в която само народът ще решава". Сегашният премиер никога не е крил, че иска да замени съществуващата парламентарна система с полупрезидентска . Така, получавайки президентския пост, Ердоган ще продължи да държи юздите на властта още два петгодишни мандата.


Със спечелването на изборите Реджеп Ердоган оставя зад себе си премиерските времена и се подготвя да получи още по-голями правомощия. При това във време, когато притесненията заради тенденцията към авторитаризъм в Турция растат. Западните лидери до голяма степен престанаха да посещават Анкара след насилствено потушените протести в Истанбул. Но, така или иначе, изборните резултати ще решат много въпроси. В това число дали Турция ще продължи с парламентарната система, или ще я смени с президентска и каква ще е съдбата на мирния процес с кюрдите. Мирните преговори продължават близо две години и вероятно ще са в центъра на внимание на Ердоган и като държавен глава.


По закон Ердоган е длъжен да се откаже от председателския си пост в Партията на справедливостта и развитието, преди да седне на президентския стол. Няма никакво съмнение обаче, че той ще продължи да влияе на формацията, чийто извънреден конгрес ще се състои на 27 август. На тази дата е необходимо да бъде избран новият председател, който ще заеме и премиерския пост.


За бъдещ министър-председател се спрягат вицепремиерът Бюлент Арънч, заместник-председателят на ПСР Мехмет Али Шахин, външният министър Ахмет Давутоглу и Бинали Йълдъръм - съветник на Ердоган. По-слабо вероятен вариант е тази позиция да заеме вицепремиерът Бешир Аталай. Сегашният президент Абдуллах Гюл също е "гласен" за премиер на Турция, но след парламентарните избори през 2015-а. Гюл вече даде сигнал за завръщане в политиката след изтичането на мандата му на 28 август, като каза, че ще има роля в управляващата партия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във