Банкеръ Daily

Общество и политика

„Чугунен“ гербер иска йерархия в културата

„Може би повечето от вас смятат, че съм чугунен гербер, но ще се възползвам от позицията си на опозиция, за да предложа да възстановим йерархията в българската култура“. Такава оферта направи председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тома Биков на заседанието й, при което се обсъждаше актуализацията на бюджета на Министерството на културата.

Конкретно той имаше предвид, че академични културни институти, представителни за България, като Народния театър „Иван Вазов“, Софийската опера и балет и Софийската филхармония трябва да получават бюджет, изчисляван по по-различна формула от тази, която е в сила за останалите театри.

В действителност преди по-малко от месец с решение на Министерския съвет бяха отпуснати допълнителни 700 000 лева за капиталови разходи за Народния театър „Иван Вазов“, предназначени за закупуване на техника за художествено осветление и звук. Факт, доказващ, че, когато културни институции като Народния театър „проплачат“, на тях им се обръща внимание. Какво обаче се случва с музеите, с галериите, с художниците, с кинаджиите, с писателите? По време на заседанието на комисията, някак между другото, Мария Капон - депутат от ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме“ направи предложение при актуализацията на бюджета - в заключителните разпоредби - да се предвиди намаленият на 9% ДДС върху книгите да остане и след 31 декември 2021 година.

Иначе в "офертата" на Министерството на културата се предвижда следното:


  • 2 млн. лева за подпомагане на културни дейности като фестивали, събития, чествания;

  • 12 млн. лева за заплати в държавните театри и оркестри. Това се налага, тъй като в резултат на въведените ограничения заради COVID-19 при очаквани приходи в театрите в размер на 33 млн. лева към юни 2021 г. отчетените средства са едва 7 527 734 лева.

  • 13 673 000 лева за Национален фонд „Култура“, които ще бъдат разпределени по няколко програми:

- 2 400 000 лева финансова подкрепа за артисти на свободна практика в сферата на театралното, цирковото и визуалните изкуства. Очаква се тези средства да достигнат до 600 артисти, всеки от които да получи еднократна помощ от 4000 лева. Тук не са предвидени музикантите на свободна практика, тъй като за тях предстои в близките няколко дни да се обяви нова програма, по която да кандидатстват за останалите средства от предишната конкурсна сесия.

- 4 200 000 лева за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата, която е озаглавена „Едногодишна подкрепа на частни културни организации“. Очакванията са тя да покрие нуждите на между 70 до 100 организации, като таванът на еднократната помощ е до 100 000 лева;

- 1 200 000 лева за финансова подкрепа на частни организации в областта на любителското творчество, които не са били обхванати по други икономически мерки на правителството за справяне с COVID-кризата. Очакваният обхват е до 4000 юридически лица.

- 500 000 лева за подкрепа на творчески проекти в областта на визуалните изкуства;

- 5 млн. лева за програма, компенсираща увеличените разходи за електроенергия на държавни, общински и регионални институти, като приоритетно ще се подкрепят музеите и художествените галерии, които съхраняват движими културни ценности. Заместник-министърът на културата Пламен Славов даде конкретен пример: През юни Националната галерия е платила за сметките си за тока около 27 500 лева, докато през юли, след увеличението на електроенергията, сумата е набъбнала до близо 100 хил. лева. Този проблем няма да отмине общо 182-та музея и галерии в страната, в които работят 3365 души. От всичките тези музеи и галерии само 10 са към Министерството на културата, осем са национално ведомствени, 32 са регионални, а останалите са общински, като вече редица кметове са се обърнали към Министерството на културата с молба за помощ заради увеличените сметки за тока.

- 133 000 лева за администриране на бъдещите проектни предложения. Председателят на Народното събрание Ива Митева, която е член на парламентарната комисия по култура и медии, обърна специално внимание, че от години служителите на Министерството на културата са с най-ниски заплати в сравнение с колегите им от държавната администрация. Това няма как да не влияе на мотивацията им и на текучеството в сектора. Ето защо тя призова в следващия бюджет за 2022 г. да се помисли за повишаване заплатите в Министерството на културата.

- 240 000 лева – за възстановяване разходите по PCR-тестове за участници в събития, които ще се проведат до края на 2021 г. по сключени договори за творчески проекти.

Така представеният план за актуализация на бюджета на Министерството на културата бе подложен на няколко основни критики: според Биков служебният министър на културата проф. Велислав Минеков не е помислил за кинаджиите, още повече, че до края на годината никой от тях няма да получи финансиране за филма си след приетия наскоро Правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

От друга страна председателката на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) хореографът Милена Налбантова бе категорична, че предвидената помощ от 1 200 000 лева е недостатъчна за 4000 организации, които представлява. По прости сметки всяка от тях ще получи по 300 лева - сума, крайно недостатъчна, за да покрие нуждите им при евентуално затягане на мерките, когато няма да са в състояние да работят. Става дума за различни танцови и музикални школи, повечето от които, по думите на Налбантова, са „донор на професионалните училища“. Налбантова допълни, че ако средствата се увеличат и се разработи ясен механизъм за тяхното отпускане, тази помощ ще доведе до изсветляването на сектора на организациите, обучаващи любители в различни сфери на изкуствата.

В края на заседанието на парламентарната комисия Пейо Пеев - барабанистът на група „Спринт“ и представител на Сдружението на независимите автори и продуценти на музика, постави въпроса какво се случва с регистъра на свободните артисти. Той бе обещан още от министъра на културата Боил Банов в началото на пандемията, но до момента такъв няма.

Служебният заместник-министър Весела Кондакова обясни причината: Министерството на културата няма правно основание да поддържа подобен регистър и неговото създаване трябва да бъде законово регламентирано. А защо досега за този проблем изобщо не е ставало дума? Дали защото още по времето на министър Боил Банов в Министерството на културата са се надявали, че отмине ли пандемията, свободните артисти бързо ще се върнат към нормалния си режим на работа и няма да търсят подаянията на държавата? Ако е така - просто трябваше да си го кажат, а не да флиртуват предизборно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във