Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧСИ-тата напират за бизнеса на колекторите

Георги Дичев, председател на Съвета на Камарата на ЧСИ

Въвеждане на законова процедура за доброволно погасяване на дълговете чрез частните съдебни изпълнители предлага професионалната им камара в рамките на дебата за антикризисните мерките след края на извънредното положение. Поредният ход в тази насока е част от продължаваща вече 5 години кампания, предмет на която е голяма част от нерегламентирания колекторски бизнес, в който частни фирми изкупуват и събират лоши и трудно събираеми вземания. В случая, като аргумент в полза на такава мярка, се сочи и утежненото положение на съдилищата, затрупани с граждански, търговски и заповедни производства.

 

Искането за специална законова процедура, по която частните изпълнители да събират дългове извън сегашния ред за принудително изпълнение, беше огласено още през 2016 година. Наред с довода за събиране на многобройните малки вземания и разтоварване на длъжниците от част от разноските, от Камарата увериха, че така ще бъдат пресечени и

лошите практики на т. нар. колекторски фирми.

Групата кредитори, към която частните изпълнители се целят, е най-оборотната - ВиК дружествата, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други доставчици на масови услуги.

Подобна процедура у нас сега няма. ЧСИ-тата събират задължения само по реда на принудителното изпълнение в ГПК. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влязло в сила съдебно или арбитражно решение, чрез утвърдена от тях спогодба или издадена от съда заповед за изпълнение. Искането на частните изпълнители е да започнат събирането на дълга

преди издаването на изпълнителен лист.

Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски дружества и нямат правомощия за принудително изпълнение по реда на ГПК. 

Колекторската дейност включва уведомяване, убеждаване, покана за плащане и даване на разяснения за последиците, ако не се плаща. Много често обаче зад тези лицеприятни понятия се крият най-обикновени силови хватки, съпроводени с психически тормоз и заплахи с физическа разправа.

Според камарата тези грубости ще бъдат избегнати, ако съдебните изпълнители получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да започнат принудително изпълнение. Ако се стигне до договорка за плащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде постигната, съдебният изпълнител

няма да провежда принудително изпълнение,

преди кредиторът да му представи изпълнителен лист.

"Стотиците хиляди малки задължения пряко вредят на средата в държавата и водят до анархия. Целта е хората, които често забравят за тях, но са добросъвестни и искат да ги платят, да не бъдат товарени с разноските, които се трупат, ако кредиторът например се обърне към съда за издаване на заповед за изпълнение.

Няма да има разноски като юрисконсултско възнаграждение, което е минимум 300 лв. и се плаща от гражданите.

Има тарикати, чиито фирми изкупуват малки дългове и правят бизнес само от начисляването на юрисконсултски възнаграждения. Купуват дълг от 50 лв. за 30 лв. и правят 700 лв. печалба.

Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура - без звънене по нощите, без заплахи от яки момчета, както се оплакват хората, че става сега. Посещавани са по домовете си дори и нощем, притискани, заплашвани с ЧСИ", заяви тогава председателят на камарата Георги Дичев.

Данните сочат, че става въпрос за

пазар, оценяван на няколко милиарда лева,

на който частните изпълнители искат да стъпят чрез законови промени.

Предвидено е новата процедура също да носи приходи на ЧСИ-тата във вид на такси, но те да са по-малко от разходите на длъжника в рамките на принудителното изпълнение. При нея, според Дичев, цената на дълга нямало да надхвърли 100-150  лв., докато сега се стигало до крайности - дълг от 20 лв. да нарасне до 800 лева. Камарата обосновава предложението си и с това, че подобна практика отдавна действала в законодателствата на Франция, Белгия и Холандия, а отскоро - в Сърбия и Македония.

Георги Дичев не отрече, че въвеждането на такава извънсъдебна  процедура неминуемо ще се отрази на бизнеса на колекторските фирми. Но не отрицателно, като отнеме част от приходите им в полза на частните изпълнители, а положително - като "изтика от пазара мутренските фирми и момчетата с твърде добра физика, които ходят да тормозят хората през нощта".

Председателят на камарата изрази и загриженост за длъжниците, които били

ощетявани с начисляваните високи такси

в хода на принудителното изпълнение. За да подчертае, че колегите му нямат вина за това, Дичев посочи, че въпросните такси се изчисляват по тарифа, влязла в сила с постановление на Министерския съвет.

Камарата никога не е предлагала обаче и обратното - таксите да бъдат намалени, за да бъде облекчен длъжникът от плащане на огромни суми извън дълга и лихвите по него. Напротив, тя обжалва до дупка прокараното по времето на кабинета "Орешарски" решение да отпаднат пропорционалните такси, начислявани от тях в срока за доброволно изпълнение. Първоначално тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на камарата и постанови, че в срока за доброволно изпълнение

пропорционални такси не следва да бъдат събирани.

Този извод беше мотивиран с аргумента, че таксите се дължат за конкретни услуги, каквито в срока за доброволно изпълнение ЧСИ не извършват.

Петчленен състав на ВАС обаче отсъди точно обратното. И длъжниците продължиха да плащат тези такси дори когато получили поканата за доброволно изпълнение и са платили в законовия двуседмичен срок.

Ако исканията на Камарата на ЧСИ минат, на практика частните изпълнители пак ще отправят  покана за доброволно изпълнение, но предварителна. И ако длъжникът не плати, ще трябва да се вади изпълнителен лист. Дали това ще доведе до по-висока събираемост не е ясно, но е сигурно, че срещу едно-две телефонни обаждания

дългът ще набъбне с нови такси,

макар и по-ниски от основните.

При поредното поставяне на въпроса преди година, Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се обяви твърдо срещу идеята в ГПК да се въведе процедура за доброволно събиране на дългове (по онова време - до 10 минимални работни заплати). Според върховния адвокатски орган, такава процедура няма място в ГПК, тъй като е частноправна и съвместяването й с публичноправните правила ще създаде само проблеми. Освен това, адвокатурата не споделя тезата на частните изпълнители, че новата процедура ще спести разноски и лихви на страните, нито пък вярва, че ще се осъществява

при ясни правила и отговорности. 

"Ако се допусне доброволно събиране на тези вземания от съдебните изпълнители по възлагане на кредитора единствено по негови твърдения, е твърде възможно  да се осъществи събиране на вземания от потребители, основаващи се на договори с неравноправни и нищожни клаузи.

Съдебните изпълнители нямат задължения в тази процедура да следят служебно за наличието на подобни клаузи в договори с потребители, а и подобни правомощия са неприсъщи на техните функции.

В светлината на официалното уведомително писмо на Европейската комисия от 24 януари 2019 г. до България уредбата на подобно производство по извънсъдебно събиране на вземания, които не са установени от съд със съдебен акт, е обезпокоително и би могло да има неблагоприятни последици", заяви в своя позиция Висшият адвокатски съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във