Банкеръ Daily

Общество и политика

"Чиста и свята република" си остана в мечтите на Васил Левски

Барелеф на Васил Левски в Париж, на сградата на българското посолство.

На днешния ден си спомняме за Васил Иванов Кунчев, известен ни и като Васил Левски. Според повечето източници той е роден на 18 юли 1837 г. в  подбалканския град Карлово. По-нови изследвания обаче сочат, че е роден на 18 юли, но през 1840 година. Дядото на Левски по бащина линия е син или племенник на Тудур Кръстилов, който е един от много българи, които преписват и разпространяват "История славянобългарска".

Идеологът и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация, живя кратко, но пък какъв живот. Наричан е и Апостола на свободата заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува из страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. 

След като умира баща му, по настояване на вуйчо си се замонашва и служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., когато взема решение да се посвети на революционната борба.

Пътят му минава през Първа българска легия на Георги Раковски в Белград през 1862 година. Именно тук заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). 

В следващите години преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело.

В него се засилва убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. в опит за вдигане на общонародно въстание окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. 

Между декември 1868-а и февруари 1869-а Левски прави първата си обиколка из българските земи, тогава в рамките на Османската империя, където се запознава с условията и възможностите за извършване на революционна дейност и подготовка на въстание. 

На 1 май 1869 г. започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол, като е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българска политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат "Привременното правителство на Балкана". По време на тази обиколка поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както си е мислил няколко месеца преди това. Разбира, че е  необходима по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.

В историческите извори Васил Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.

След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Личността на Васил Левски се възприема като най-ярката и най-открояваща се сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“.

Признателните потомци са издигнали 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Има и три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музей "Васил Левски" в Ловеч, Къкринското ханче и Национален музей "Васил Левски" в Карлово. Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир.

Във Великотърновския исторически музей също има вещи, които са принадлежали на Левски, както и печат на Българския революционен централен комитет.

Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, които носят името на Апостола.

 

Името на Васил Левски

носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и други, булеварди (един от тях е основния столичен булевард "Васил Левски"), площади и улици, много училища - сред тях са  българските училища „Васил Левски“ във Валенсия, в Палма де Майорка, в Кишинев, в Лас Вегас, в Лондон, в Париж и Сан Диего, читалища.

Туристите познават връх Левски (Амбарица) в Троянска планина, Средна Стара планина, висок 2166 метра. На остров Ливингстън също има връх Левски. 

През 2009 г. откритият от български астрономи астероид е наречен 204831 Левски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във