Банкеръ Daily

Общество и политика

Честваме 143 години от Освобождението на България

Днес отбелязваме Денят на Освобождението на България от османско иго. Трети март е националният празник на страната, който честваме от 1991 година. На този ден е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската  война от 1877-1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Третата българска държава след близо пет века османско иго в България.

Договорът е подписан около 17 ч. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Давфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Оманската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското споразумение  от 1876 г. и Будапенската конвенция от 1877 година. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам - и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.

Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Това означава зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък - трибут. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)

Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

Санстефанският договор дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за национален празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили окончателно редуцират териториите на българската държава съгласно предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до обединяването на Княжство България с Източна Румелия, Балканските войни  през 1912-1913 г. и участието на България в Първата и Втората световна война.

Границите на България съгласно Санстефанския договор се отличават от тези на двете български автономни области, предвидени от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 година. Според договора бъдещото българско княжество получава значителна част от Егейска Македония, но губи Нишко и Северна Добруджа. С това Санстефанският мирен договор поставя началото на разделянето на земите, международно признати за български от Цариградската конференция, което впоследствие продължава с даването на нови части от Поморавието и Добруджа съответно на Сърбия и Румъния с Берлинския договор.

Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния предизвиква протести на местното българско население, което в свой апел до руския император отбелязва, че с този акт се създават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява т.нар. Добруджански въпрос в българския национален въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на река Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ стремежи и към Южна Добруджа. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е приета добре и от част от румънската общественост поради заложените в анексията бъдещи конфликти с България.

Освобождението на България

за пръв път се чества в Търново 

на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.

През 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Започва да се празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго чак от 1888 година.

Скоро след 9 септември 1944 г. този ден е обявен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.

Отново се отбелязва (но не като официален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.  

С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско иго е обявен отново за официален празник, като става вече национален празник на Република България.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във