Банкеръ Weekly

Общество и политика

Червено или черно

На привържениците на социалистическата партия остава да се надяват, че рулетката няма да е руска.

Александър МАРИНОВ

Дори най-горещите привърженици на БСП признават, че към момента – независимо от пропадането на ГЕРБ – обществото отказва да припознае социалистическата партия като реална и пълноценна управленска алтернатива. Поради това сме свидетели на рядко срещан политически парадокс – управляващите стават все по-омразни на мнозинството от гражданите, но опозицията не печели подкрепа.

Този парадокс отразява не само недостатъците на БСП, а цялостното болестно състояние на българската квазидемократична политика. Ако една партийно-политическа система не гарантира нормална смяна във властта при очевиден провал на управляващите, тя е силно повредена и по всяка вероятност недемократична в точния смисъл на думата. Липсата (а по-точно – изкуственото недопускане) на алтернатива сама по себе си е диагноза.

Отдавна БСП се опитва да намери отговор на въпроса как да си върне доверието на хората и да разшири подкрепата си. По принцип този въпрос изглежда реторичен; ясно е, че положителното решение изисква три взаимосвързани елемента – идеи, практическото им прилагане чрез конкретни политики и личности. Плюс още едно важно условие – изброените три елемента трябва да бъдат представени и доказани пред обществото.

„Разсадът” на политическия успех

се ражда и отглежда в парниковата партийна среда, но след това трябва да издържи суровото изпитание на обществената атмосфера, пропита с недоверие, негативизъм и упорито насаждано социално разделение.

Ще е несправедливо да се твърди, че социалистите не опитаха да предложат нови идеи. „Визия за България” беше една добра инициатива, но бе развита в неправилна посока и най-важното – доколкото бе подложена на публично обсъждане, то остана зад стените на партийните организации. След това потъна в забвение и въобще не играе ролята на макрорамка на конкретните позиции и предложения на БСП.

Още по-зле стоят нещата с конкретните политики. Ръководството така и не разбра, че основната задача на една опозиционна партия не е да внася алтернативни законопроекти (които дори не стигат до обсъждане), а да отправя алтернативни послания. Иначе казано, да разяснява какво би направила по друг начин с доказано по-добър ефект. Един от важните индикатори за политическата немощ на БСП е, че при нито един от вотовете на недоверие, независимо от благоприятните обществени условия (реални провали на управлението с масово социално отражение), социалистите не успяха да убедят обществото какво по-различно биха направили, ако дойдат на власт. Последното обсъждане на искането за недоверие на правителството по повод екологичната криза е типичен пример.

Така стигаме до третия елемент – личностите. Идеите и политиките винаги се създават и прилагат от конкретни хора, които със своите качества и постижения трябва да внушават доверие и увереност в крайния резултат. Но тези

конкретни политически „говорители”

не могат да дойдат от нищото, те се излъчват чрез механизмите на вътрешнопартийна селекция, които трябва да съчетават демократичност и експертност. Способността на партията да открива и издига подходящи лица, подготвени утре да поемат конкретни властови функции (и ползващи се с обществена подкрепа), е основен критерий за качеството на вътрешнопартийната демокрация. Ако една партия не е в състояние чрез конструктивна дискусия да формулира идеи и да излъчва пълноценни техни осъществители, тя започва да прилича на локомотив, който изразходва цялата пара в свирката си.

Повечето български партии отдавна са се отказали и дори не се опитват да представят някаква имитация на демократичен вътрешнопартиен процес. Кадровите решения са съсредоточени в тесен кръг, а в най-типичните случаи (ГЕРБ и ДПС) са еднолични. Този порок изкривява процеса на селекция и неизбежно води до дегенерация на управлението, задълбочаване на кризите и налагане на „технологията на бушоните”. Всяко поредно кадрово решение е все по-лошо, защото основното му предназначение е да осигури следващата изкупителна жертва, а не да поправи допуснатите грешки.

Именно в тази ситуация БСП се очертава като една от малкото демократични партии у нас, но отново поражда парадокс - не само не извлича полза, а обратното, трупа пасиви. Едва ли има по-красноречив пример за самоцелна и потенциално разрушителна демократична процедура от предстоящия пряк избор на председател на партията. Причината: партията не разбира защо го прави, а тези, които го наложиха, едва сега се усетиха, че резултатът може да се размине с техните предварителни лични планове и сметки. И най-важното – почти невъзможно е да се обясни с какво тази процедура ще допринесе за подобряване на кондицията на БСП и за разширяване на влиянието й в обществото. При сегашната постановка и подготовка на упражнението твърде вероятно е обективният резултат да е точно противоположен. Както се казваше в един стар виц, такава борба за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане. А самото съвпадение на процедурата с периода на критично разклащане на управлението и лично на премиера буди недоумение. Нима бе трудно да се предвиди подобен развой на събитията?

Социалистите сами се вкараха в този кьорсокак

и връщане назад няма (освен ако изпадналият в трудно положение Борисов не хвърли поредната оставка). Въпреки натрупалите се грешки обаче все още положението може да бъде поправено в някаква степен. Необходимо е на оставащите партийни конференции (а такива предстоят в най-големите организации на БСП) и особено в кампанията за избор на председател да бъде поставен акцент върху програмите и конкретните приоритети. Например, всеки от реалните кандидати за лидер да представи кратка и ясна програма за действие и да вземе отношение към най-острите проблеми на управлението на страната. Иначе казано – как ще се преодоляват натрупалите се кризи.

Тук попада и въпросът за политическата платформа за преговори с оглед потенциалните съюзи и съюзници, тъй като е ясно, че и при най-благоприятно развитие на процесите социалистите нямам как да управлява самостоятелно. Това дава възможност гласуването на членовете на партията да бъде ръководено от подкрепата за ясни политически намерения и ангажименти, а не от емоционални симпатии и неявни манипулации. И най-важното – би отворил процеса към обществото чрез поставяне на важните за него проблеми и предлагане на възможни решения, които да бъдат дискутирани извън тясната партийна среда.

Подобен подход би редуцирал рисковете от възприетата ненужна, необмислена и неотработена процедура, но трябва да признаем, той вече изглежда нереалистичен. Процесът на гласуване, обработването и обявяването на резултатите по-скоро ще породят спорове в партията и верига от потенциални неблагоприятни последици за нея в обществото.

В този контекст опитът да се форсира вътрешнопартийната демокрация с неизяснени намерения наподобява игра на рулетка – може да се падне както червено, така и черно, но черните полета са повече. На привържениците на социалистическата партия остава да се надяват, че рулетката няма да е руска, а на мнозинството от българите, които искат промяна – че тя ще се случи и без БСП.   

  

Facebook logo
Бъдете с нас и във