Банкеръ Weekly

Общество и политика

Чавдар Гюзелев: Властта отглежда опозицията, а обществото – простотията

Ако продължаваме да спим и да не правим нищо друго, освен да се плюем в социалните мрежи, нямаме право на претенции.

Единственият начин да се премахне статуквото са масовите протести, вижте какво става в Чехия, Франция, Хонконг – там хората с месеци не излизат от улиците, ние нямаме тази култура. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ художникът Чавдар Гюзелев.

 

Как си обяснявате, че през 2020 г., в държава членка на ЕС съществуват два свята – на формали и на неформали. При това - с диаметрално противоположни политически и граждански разбирания?

Едни и същи събития се четат по различен начин поради пропаганда. Нейната цел е да фалшифицира истината и да отведе масовото съзнание в затънтени улици и горски пущинаци. После троловете поемат щафетата и така се създава мрежата на фалшификата.

Учудващо е, че говорим по темата днес, защото тя бе актуална и преди 30 години, в едни други условия. Сега в Европа се практикува главно от Русия.

Може би жадуваме за някаква централа, която да спуска мнения и истини, нещо като Министерството на истината при Оруел. Той беше предвидил всичко, но в момента то отново се сбъдва. За Русия е ясно - там има съвсем друга система, властва авторитаризма. Докато у нас се наблюдава друго. Освен пропагандата и методите, чрез които да се задържи или отклони вниманието, другата страна на нещата е да се приспособяваш към гласа на властта. А пък самата власт се "вслушва“ в гласа народен и по чист популистки метод променят първоначалната посока.

Да поговорим малко за трансформаците в съдебната система, чрез които тя изобщо не се реформира. Нещо повече - образува се прокурорско-олигархична държава, което най-ярко пролича при гласуването на депутатите от БСП за избирането на Цацаров за шеф на КПКОНПИ.

Това не е от вчера. Схемата е на повече от 25 години. Може би дълго време сме се заблуждавали, че властта диктува на прокуратурата. Сега вече пределно ясно е, че фигурата на главния прокурор и неговите функции са от съветски тип. В този смисъл ние нямаме демократична революция, а продължаваме с ехото на предишната система. Прокуратурата е институция, която няма контрол и де факто може да прави каквото си поиска. Всички взаимозависимости са ясни: Доган е от 30 г. на власт – дали отпред или отзад, това няма никакво значение. Неговите влияния са неизменни и никой не направи нещо, с което да ограничи властта му. Тъкмо обратното...

Какво бихме могли да направим?

Нищо. Гражданското ни общество не е събудено. Бърборим си, пишем си във фейсбук, властта имитира загриженост и толкоз.

Смятате ли, че ако прокуратурата бъде "пратена" в изпълнителната власт, а министърът на правосъдието стане главен прокурор (както е в САЩ), това би бил по-добър за обществото вариант?

Не трябва да приемаме всичко, което се случва с нагласата, че не можем да променим нищо. Въпросът е как от чесането на езици да се стигне до истински промени. Нещата са толкова стабилни в непроменяемостта си, че вече не става въпрос за смяната на една личност с друга, а за системата. Единственият начин да промениш статуквото е да протестираш. Виждате какво става в Чехия, във Франция, в Хонконг – там хора с месеци са по улиците. Докато ние нямаме такава култура.

Имате една метафора, че у нас кутията на Пандора се е отворила и от нея е изскочило свръх количество простотия, което устремно напира към върховете на властта.

Простотията се отглежда – първо е бебе, после девойка, сетне става голяма и накрая толкова укрепва, че излиза от дома и не можеш да я спреш. Духът е излязъл от бутилката. Вследствие на това по всички постове и върхове са разположени ниско образовани, неквалифицирани, некомпетентни хора. Това е толкова безскрупулно, а ние така сме свикнали с него...

Статуквото у нас обаче обхваща и опозицията.

Опозицията си играе на опозиция - и в парламента, и на извън парламента. А властта си я отглежда и я храни с идеята, че когато му дойде времето, ще я прати да спи. Този механизъм работи безотказно... Видяхте какво стана на местните избори: хора с десни разбирания решиха да борят статуквото с леви кандидати – случаят с Мая Манолова. За мен лично това е парадокс. ГЕРБ пък е имитация на дясното, камуфлаж, така възникна клишето „да гласуваме за ГЕРБ, да ни пазят от комунистите“.

Винаги сте имал собствена позиция по отношение на градската среда. Как смятате, дали ще дойде време да кажем, че София е красив град без да се изчервяваме от неудобство? 

Пак ще повторя, ако обществото се задоволява само с препирни във фейсбук, нищо няма да се получи. Когато започнаха проектите за „Граф Игнатиев“ и „Ларгото“, бяха обявени обществени обсъждания. На тях не дойде почти никой, една шепа хора се поинтересувахме. Още тогава не само предупредихме какво ще се случи, но и аргументирхме притесненията си с много и все конкретни доказателства. С конкурса за „Света Неделя“ ще се получи същото - проектът ще бъде реализиран заедно с недостатъците, заложени в него. Когато се построи една грозна сграда, тя определя градското пространство за 100-200 години, започва да възпитава вкус. Последствията могат да бъдат страшни. Но ние продължаваме да сме инертни. Макар да сме наясно, че не можем да изискваме без самите ние да направим поне минималното - да си изметем дворовете и входовете, да си боядисаме фасадите, да си оправим съдебната система... Защото положението ни е тъжно - популистка власт и пасивни граждани.

За съжаление ние сме свикнали да мерим времето с векове, а не с минути.

Преподавам вече петнайсетина години и съм в непрекъснат контакт с млади хора. На тях времето на соца им е абсолютно непонятно, а и е силно изкривено от носталгичните спомени на баби и дядовци. Ще се учудите, ако разберете колко много хора смятат, че онова време е било по-добро от сегашното.

Може би е така, защото ние винаги се сравняваме само със себе си, вместо да се огледаме и да проумеем какво става в другите "посестрими" от социалистическия лагер. Но не - продължаваме да не се състезаваме с тях, а със собственото си минало.

Така е, но както се казва - всяка жаба да си знае гьола. Зад тези народи стоят векове на съвсем различни натрупвания. Културни пластове, които на нас ни липсват. Това не можем да наваксаме. Но икономическите предизвикателства не би трябвало да ни се опрат. Основният извод обаче е, че сами сме си виновни за всичко. Трябва да се вгледаме в себе си.

Кой в България заслужава титлата signum stupiditatis, отличието за глупост?

Много са. Но има един, на когото казват Барни Ръбъл.

Разговора води Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във