Банкеръ Weekly

Общество и политика

Частна болница не е мръсна дума

Д-р Явор Дренски, директор на Токуда Болница София, пред в. БАНКЕРЪ

Д-р Явор Дренски завършва медицина през 1992 г. в Медицинския университет в София. Образованието си продължава със специализация по акушерство и гинекология. Работи осем години като лекар, три от които в Либия. През 2009-а завършва магистърска програма по здравен мениджмънт, има и магистърска степен по финанси от 2003-а. Преминал е и редица специализации в областта на болничния мениджмънт и болничните финанси в САЩ, Швейцария, Унгария, Великобритания, Япония и други. В периода 2000-2005-а д-р Дренски е международен консултант в областта на здравеопазването към световни компании като Bearing Point, 3M, Deloitte Touche Tohmatsu. В периода 2002-2004г.пък е началник Болнична помощ в Националната здравноосигурителна каса. Част от екипа на Токуда Болница София е от създаването й. От 1 януари 2011 г. е неин изпълнителен директор. В началото на годината бе избран за председател на Националното сдружение на частните болници.




nbsp;


Д-р Дренски, добро ли беше решението на здравната каса да върне модела на болничното финансиране от миналата година, или просто избра по-малкото зло под натиска на протестиращото лекарско съсловие?

- Определено беше добро решение, но не най-доброто. Това, което наистина е необходимо да се случи, е коренно да се промени тази методика, така че в процеса на изготвяне на прогнозните бюджети за болнична помощ да се въведе договорното начало. От друга страна, трябва да се направи добър анализ за дейността на всяко лечебно заведение, без значение дали частно или държавно - да се отчете не само работата му за предишните години, но и сегашното му развитие, а също така да се направят актуални прогнози за очаквания ръст в дейността му занапред. Не е резонно на една болница, която показва ръст през последните три или пет години, бюджетът й изведнъж да бъде намален. Няма никаква логика и това е една от основните грешки при разпределяне на средствата в сектора. При определянето на годишните бюджети за 2012-а единствено този на Токуда беше намален с 19% спрямо средствата за 2011-а, при положение че откакто е отворила врати, болницата бележи постоянен ръст на развитие средно с 5-10 на сто всяка година. Какво очаква при това положение касата?


Вероятно да поемате сами по-голяма част от разходите си, понеже сте частници...

- Достатъчно много правим, за да компенсираме недофинансирането на клиничните пътеки. Просто сметките са тотално сбъркани. Например малката болница в провинцията ще получи същите пари за операция на апандисит, както Токуда. Ако тези пари са достатъчни за тази лечебница, то за мен са крайно недостатъчни. Или ако приемем тезата на касата, че заплаща лечението на 100%, и на мен тези пари ми стигат, значи за малката болница са свръхфинансиране. Така че, ако искаме да няма вълнения и трусове, е необходимо цялостно да се реформира системата.


Какъв би трябвало да е адекватният метод на финансиране при това положение?

- Няма нужда да откриваме топлата вода. Съществуват достатъчно разработени механизми в света. В най-общи линии моделът не би трябвало да създава възможности при лечението на един пациент докторите да виждат в негово лице парите, които могат да получат. Те трябва да решат здравния проблем на пациента по най-добрия начин, след което, съобразно дейността, която са отчели, да получат адекватно финансиране. Това е едно от важните решения, които е необходимо да вземе следващото правителство.


Токуда Болница София откъде си набавя липсващите й средства или тези, които касата системно бави?

- Опитваме се паралелно с финансирането на касата да развиваме и чисто кешови дейности, които да ни помогнат в оцеляването. Много хубав пример в тази насока са клиничните проучвания, защото са надежден източник на допълнителни средства. Използвайки опита и знанията на японските колеги, преди години структурирахме специален център, който работи изцяло по западен маниер и е уникален за България. Това ни дава възможност да привличаме много спонсори. Ние сме предпочитан партньор за провеждане на клинични проучвания и нашите колеги са с добра квалификация. Всяка година подписваме средно около 30-40 нови договора за клинични проучвания, които в зависимост от предмета завършват в рамките на 12 месеца или продължават по три-четири години. Другият източник на допълнителни средства са пациентите,които си плащат, основно чужденци, най-вече в ортопедията, офталмологията, сърдечносъдовите заболявания, неврохирургията.


Тогава може би касата е права, като казва, че частните лечебни заведения имат допълнителни доходи и затова не е нужно да им плаща толкова?

- Този допълнителен източник на доходи не е само за частните болници. Абсолютно същите инструменти имат и държавните. Само че те като че ли не обръщат толкова внимание на тази дейност по непонятни за мен причини. А и какво значение има за болния човек частно или държавно е лечебното заведение? Той има право да ползва всички. Никой няма никакво право да му казва не, няма да ходиш при добрите условия, при високия професионализъм, при комфортната обстановка и добрата апаратура, а ще отидеш в малката болница еди къде си. Това е тотално погазване на правата на пациента и въобще не бива да се мисли в тази посока. Чрез изкуствено административно разделяне на болниците на държавни и частни проблемът в здравеопазването само ще се задълбочи. Какво казваме по този начин на външния свят - не идвайте да инвестирате в България, защото обстановката не е сигурна и в един момент може и да не работите със здравната каса. Що за анонс е това в сектор, който се развива изключително динамично и ежедневно се нуждае от все по-големи инвестиции?


Усеща ли се по някакъв начин растящата конкуренция в частния болничен сектор - разпределяне на ресурсите, отлив на пациенти, по-ниски приходи...?

- Може би се появява известен отлив на пациенти, но от държавните болници. В частния сектор има достатъчно пациенти, които да бъдат лекувани, така че не бих казал, че страдаме по някакъв начин от конкуренцията. Съвсем скоро дори създадохме Национално сдружение на частните болници, което представлява 70% от леглата в този сектор, а той обслужва 20% от болните, които се хоспитализират в България - говорим за около 350 хил. пациенти средногодишно. Направихме го, за да създадем инструмент, с който да се борим за пациентите - за това те да имат възможност да влязат в по-комфортни условия и да получат по-комфортно лечение.


В тази ситуация лесно ли е на една частна болница да съществува на пазар, на който почти всичките му конкуренти са държавни?

- Определено не. Трудно е, защото непрекъснато трябва да мислим с какво можем да подобрим услугите си към пациентите и как да улесним достъпа им до болницата. За целта непрекъснато работим за квалификацията на персонала, за популяризиране на дейността ни, за непрекъсната връзка с пациента, за да му разясним как той би могъл да получи решение на своя здравен проблем при нас. Медицинските екипи също полагат големи усилия, тъй като болните идват с по-друга нагласа в частното лечебно заведение. Докато са обикаляли други болници, са станали доста образовани в областта на своето заболяване и искат да разговарят със своя лекуващ лекар, да го чуят, да обсъдят проблема заедно. Представете си какво е това за един лекар, който в същия ден трябва да извърши и няколко операции. А докторите нямат право да са уморени или да не бъдат вежливи - неща, които за съжаление често виждаме в държавните лечебници.


Източват ли частните болници касата?

- Какво значи източване? Надписване на несъществуващи пациенти или отчитане на по-тежко състояние на пациента към касата? Или и двете в комбинация? Не мисля, че за частника съществуват такива опции, защото аз самият водя много строга отчетност към инвеститора. Предполагам, че и с останалите частни болници е така. При тази строга отчетност не мога да си позволя да допускам такива дребни хитринки. И това го доказват непрекъснатите проверки - една седмица касата е при нас, следващата ни посещават от регионалната здравна инспекция(РЗИ), след това и медицинският одит. А за т. нар. надлимитна дейност се прави отделна проверка.


Надвишавате ли лимита си?

- Да, но болницата ни почти всеки ден е пълна. Хората ни предпочитат.


Какъв е шансът да ви вдигнат ограничението?

- Резерви могат да се намерят, въпросът е по-внимателно и по-прецизно да се разпределят средствата.


Водите ли някакви дела със здравната каса в момента?

- Вярвам, че решаването на проблемите не е в делата, които могат да се заведат, а в диалога и разбирането от страна на касата. Досега не сме имали случай да влезем в тази схема. Което не пречи това да се случи, ако срещнем неразбиране или недиалогичност отсреща. Имаме инструмента вече - сдружението е готово да защити всяка от болниците на този етап.


Какво очаквате от новия служебен кабинет и от новия здравен министър?

- Най-важно е първо да се намери диалог и този с частниците не бива да се неглижира, защото те са по-гъвкави, разполагат и с по-добър мениджмънт. Ние вече декларирахме, че сме готови да помогнем, нека се използва нашият капацитет. Готови сме например да тестваме системи на финансиране, защото повечето частни лечебни заведения имат информационни системи - нещо, което не можем да кажем за държавните. Това ни позволява виртуално да проверим как действат различните модели на финансиране и кой е най-подходящ за нашите условия. Но това става само в диалог с институциите. Защо никой не ни повика, докато протестиращите лекари се срещаха с министъра и управителя на касата? Ние не сме мръсна дума. В тази връзка от следващия кабинет очаквам именно този диалог. И заедно да решаваме проблемите на държавните и частните болници. Освен това трябва да има последователност в действията на екипите. Не всичко, направено от предишните министри, е лошо. Реформата в здравеопазването започна още през 1999-а с доболничната помощ и през 2000 г. в болничната помощ и ако още оттогава се следваше стратегията, която беше начертана, нямаше да имаме сегашните проблеми и сегашното напрежение. За съжаление, по типичен балкански обичай, нещата се случиха по другия начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във