Банкеръ Weekly

Първият шеф на Валутния борд Мартин Заимов:

"Чакалня" е унизителен термин, в момента евро не ни е нужно

Когато разбера колко тежи думата ни, тогава ще кажа дали съм за борд, или за еврозона

Г-н Заимов, ще говорим за колизиите в ЕС, но започваме с емоциите около еврото. Вие сте първият шефа на Валутния борд у нас, така че да поговорим за промените в Закона за БНБ, чрез които сме щели да влезем в чакалнята на еврозоната. Що за пространство е тази "чакалня"?

Българите имаме склонност да се самоунижаваме. На най-големия паметник в София има благодарности и признателност за това, че ни е била обявена война и сме били унизени. "Чакалня" е унизителен термин, защото става дума за нещо съвсем различно: това е период от време, в който съответната страна установява партньорство с европейските институции - в случая Европейската централна банка, и участва в управлението на процеса, включително и валутния курс.

Има случаи, когато този процес е приключил много бързо, докато при нас се очертава престоят в това финансово „чистилище“ да трае години.

Това показва ниво на доверие, което в нашия случай очевидно го няма. От моя гледна точка това не е чистилище, това е български избор, който в момента не е много ясен.

Не е ясен? Защо тогава сме тръгнали да вървим без посока?

В интерес на истината, посоката на самия Европейски съюз също не е ясна.

Да се съобразим с някои световни авторитети. Стив Ханке иска да ни предпази от еврото и смята, че удължаването на Валутния борд е по-подходящо. Кенет Рогоф е още по-краен и обяви еврото най-голямата академична грешка в историята.

Отговарям на Рогоф: дори да е допусната академична грешка, тя работи и е залог за бъдещето на ЕС. Отговарям на проф. Ханке: да, г-н Ханке, Валутният борд е добра система и не виждам защо в момента трябва да влизаме в еврото. Споделям скептицизма на двамата към еврото, но вярвам, че то ще успее. Това е разликата между нас - те двамата са американци. Валутният борд не ни пречи, защото ние още нямаме яснота какво искаме и какво очакваме да получим от ЕС.

Как си обяснявате тогава позицията на проф. Ханке?

Той няма доверие в българската администрация и мисля, че всеки от нас може да каже защо. Въпросът е дали някой някога е имал доверие в българската администрация?

Промяната в Закона за БНБ породи много съмнения – не беше добре обяснена, не беше достатъчно дебатирана. Как четете Вие тази промяна в закона?

Самото естество на българската власт е, че мнозинството от участниците в нея са свикнали някой да им казва какво да правят. В случая има европейска регулация за създаването на еврото, която е остаряла. Но, дори да приемем, че е добра, тя е напълно непригодна за българския казус. Българската страна би следвало да структурира собствено поведение и отговор на регулацията, а не да се позовава на когото и да било от европейските политици или банкери. Априори, аз имам доверие и в политиците, и в банкерите, но ние трябва да свършим определена работа, която досега е била смитана под килима.

Заговори се за предоговаряне на курса на лева, а сме в борд.

Това е естествена реакция на хора, които не разбират, но и не виждат сериозна подготовка у нас. Те си казват, тук има нещо, това е т. нар. комплотизъм. Това е логиката за съществуване на религиите – не разбираш нещо, но някой някъде решава.

Значи ли това, че в действията на правителството има доза некомпетентност?

Не мога да кажа дали е некомпетентност. Но, ако използваме евфемизъм, става дума за недостатъчен административен капацитет. Защото решение има...

Каква визия и позиция трябва да има преговарящият в този ключов момент?

Най-напред трябва да се сформира екип, който - под ръководството на министъра на финансите, шефа на Валутния борд и управителя на БНБ - да изгради тази гледна точка. Такива хора има.

Да разбираме ли, че вие пледирате за удължаване на борда, вместо бързото влизане в еврото?

Отговорът на този въпрос е свързан с отговорите на други, далеч по-важни въпроси. Основният проблем е нашето разбиране за ЕС и нашата контрибуция. Ще дам конкретен пример. Разширението на съюза, за което ние настояваме, е голям принос за нашата дипломация.  А се посреща със съпротива, включително от френския президент. Отстъпваме ли, или не отстъпваме? Така ще разберем колко тежи думата ни в Европа. Видя ли отговор на този въпрос, мигновено ще кажа за борд ли съм, или за евро.

Говорим за Европа и европейските институции, но има силен натиск от изток – Китай, Русия.

За мен лично това е въображаемо. Не можем да не осъзнаем близостта на много българи с руската култура, православие и политика. Т. нар. натиск от изток е фантасмагория.

Но той не е само върху нас! Русия проби през Германия със „Северен поток 2“, а това никак не се харесва на САЩ...

Нашият проект - на европейците и на човечеството като цяло - не е дали някъде ще мине някаква тръба с газ. Истинският днешен въпрос е какво правим с газът по принцип. Въпросът е в Зелената сделка: има ли по-малко пчели и защо; има ли земетресения, които будят съмнение; има ли повишаване на температурите... Би било неразумно да твърдим, че тези фактори не съществуват. Така че въпросът за газопроводите е от третостепенна важност.

Да погледнем политически, кой е най-реалистичният вариант за бъдещето на Европа?

Има голямо натрупване на страх, навсякъде. Но той в никакъв случай не трябва да спира обществата да мислят за човечеството като цяло. Самоосъзнавнето е с дълъг хоризонт във времето. Въпреки различията, аз съм убеден в общите ценности. А нашето бъдеще е в Европа. Бъдещето на цивилизацията - също!

Пет години по-късно какво ще представляват Европа и ЕС – късият срок?

Късият срок е извън знанията ми. Но позицията на Европа в света зависи от независещи само от нея събития и концептуални промени.

Първо - какви действия ще предприеме човечеството по отношение на биосферата или ще продължи да се държи като архитект, който не се интересува от градоустройство?

Второ - как управляваме технологиите, защото много от тях са замислени само за рамките на човешкия живот и после трябва да бъдат заменени? Много хора днес обясняват света чрез това, което те самите са живели. Това важи и за г-н Рогоф. Продължаваме да даваме път на нашата алчност. Това в бъдеще няма да го има.

И трето - кой и кога ще даде отговор на абсурдната макроикономическа ситуация в момента: от 2008 г. досега базовите пари в света са се увеличили три пъти, но никой не обяснява на какво отговарят те и какво се случва в действителност.

Въртят ли се в съзнанието Ви катастрофични сценарии?

Не, защото всяка катастрофа е много положително нещо.

Тоест - да гледаме на катастрофата с надежда и оптимизъм?

Точно така!

 

Разговора води Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във