Банкеръ Daily

Общество и политика

Бунтовете не трябва да са срещу Гешев и ВСС, а срещу парламента и партийните централи!

Адски е лесно (а и приятно) цялата вина за подигравката "Гешев - главен прокурор на Република България" да бъде хвърлена върху четири персони - Сотир Цацаров, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Ахмед Доган. Не че всеки от тях няма по един-два пръста в историята, но дали само те са виновни, че станахме за посмешище и на кокошките?  

Трудно е за вярване, а и е абсурдно - от чисто физическа гледна точка - четиримата да са "главни готвачи" на всички законодателни, структурни и кадрови безобразия. От интелектуална - също. Защото, колкото и да ги превъзнасяме, че са безбожно умни и супер уникални, поне 75% от днешните безобразия не са тяхно дело. Тяхната роля е семпла и може да бъде описана с прословутата крилата фраза на Юлий Цезар - дойдох, видях, победих. Която, в нашия кавър вариант, изглежда така: взех (властта), надградих (завареното положение), уредих (себе си, личния слугинаж, чорбаджиите).

Започваме от най-древния проблем, описан от първият демократично... назначен главен прокурор Иван Татарчев (лека му пръст), така: "Над мен е само Господ!"  Дали той е имал предвид само едноличната си власт в прокуратурата, или законовата невъзможност "Главният" да бъде изправен на подсъдимата скамейка с внесен в съда обвинителен акт  - отдавна никой не помни. Факт обаче е, че абсолютната власт на главния прокурор - поне в системата на държавното обвинение - не е конституционен, а законодателен проблем. И можеше да бъде решен много отдавна. Стига, разбира се, партиите и коалициите, изредили се във властта, да бяха проявили поне малко характер на полза роду. Ето за какво става дума. 

Според чл. 126 от конституцията, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата (ал. 1), а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (ал. 2).

Според Тълковния речник на БАН - без никакво значение в коя по ред редакция ще направим справката - думата "съответствие" означава "еднаквост, пропорция, корелация, съразмерност, хармония, симетрия, двойник, паралел, успоредица, аналогия, прилика" и т.н. Тъкмо поради тази причина, ако пуснеш на пазара сирене, което си "втвърдил" я с брашно, я с гипс, я с грис и те хванат, тутакси започваш да гърмиш като новогодишна заря. За прегрешения в няколко посоки - Наказателен кодекс, Закон за защита на потребителите, Закон за защита на конкуренцията, Закон за храните, Закон за здравето... И всичко това, само заради едно единствено нещо - сиренето ти НЕ СЪОТВЕТСТВА - на българските и европейските стандарти. Тоест - то е различно. А дали ще го наречем менте, ерзац или обикновен боклук - няма никакво значение.

Същата работа е и с тълкуването на най-важната прокурорска разпоредба в конституцията: колкото и каквито съдилища има в България, толкоз и такива трябваше да бъдат и прокуратурите. Обясняваме нагледно (бройката  е произволна, защото коментираме принципи, а не статистика). Още с първия Закон за съдебната власт от 1994 г., законодателят реши: в България ще има 150 съдилища. Всяко от тях е отделно юридическо лице, административно и кадрово независимо от всички останали, включително и от върха на пирамидата - Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС). Подчинеността по йерархията - районен, окръжен, апелативен и върховен съд - се случва само и единствено по силата на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Гражданскопроцесуалния кодекс (НПК). За всички останали "неща" - кадри, заплати, сграден фонд и т. н. - правомощията и задълженията са в ръцете на Висшия съдебен съвет. Или казано на по-простичък език, председателите на ВКС и ВАС нямат абсолютно никакви законови лостове и механизми, чрез които да държат редовите съдии в подчинение и да манипулират решенията им. 

Вместо този конституционен принцип да бъде приложен и по отношение на държавното обвинение, управляващите парламентарни мнозинства продължават да се правят на умрели лисици. И стриктно да спазват сталинистката наказателна концепция, според която прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на висшестоящите, а всички - на главния прокурор.

С други думи - от писането и приемането на първия Закон за съдебната власт през 1994 г. до ден днешен, прокуратурата е едно единствено юридическо лице и по никакъв начин нейната структура не съответства на структурата на съдилищата. С други думи  - устройството ѝ е противоконституционно! Или поне според учените на БАН е така. Защото, кой друг, ако не те, ще знаят най -точно какъв е смисълът на думите "съответства" и "съответствие"?

Може би юристите? Или народните представители, 90% от които хал хабер си нямат от двойните и тройни дъна на законопроектите и мотивите към тях? Смееех!

Само един пример: според една камара речници - тълковен, синонимен, на българския език и т. н. - думата отегчавам означава: досаждам, притеснявам, омръзвам, опротивявам, нервирам, смущавам, ядосвам, сърдя, разсърдвам, безпокоя, отвращавам, гнетя, тормозя, вадя душата на, не оставям на мира, уморявам.

Според титаните на мисълта и словото в Народното събрание обаче това е абсурд. От 1952 г., когато влиза в сила първият български Наказателнопроцесуален кодекс, та до наши дни, под думичката "отегчаващи" всички трябва да разбираме... нещо съвършено различно. И по-точно - нещо, което може да те вкара в затвора.

Майтап няма: смекчаващи вината обстоятелства - отегчаващи (вместо утежняващи) вината обстоятелства!!!  Същата работа като при значението на думата "съответствие". Не било еднаквост, хармония или корелация, а... каквото е ни е най-удобно в момента. Ако трябва да оправдаем собственото си поведение, значението е доста разтегливо и се простира от "прилича" до "наподобява". Ако трябва обаче да "намачкаме" някой, тутакси се появява онова значение, фиксирано в речниците: "Стоката ти не е в съответствие със стандарта..."; "Поведението ти не съответства на изискванията в етичния кодекс..." и т.н.   

Подобна езикова некомпетентност се забелязва и в посока МВР, но понеже темата ни е друга, само "заплюваме" първоавторството си. В продължение на 25-27 години, териториалните поделения на вътрешното министерство (изключваме бившите окръзи, т.е. днешните областни центрове) бяха известни като районни полицейски управления. Или РПУ. (РеПеУ - ако е единствено число) и РПУ-та (РеПеУ-та - ако е множествено). От известно време насам, въпросните структури вече се наричат районни управления на полицията. Тоест - РУП. И как ще го възпроизведе човек на хартия или ще го изговори, ако трябва да говори 15 минути за няколко управления и не трябва да се повтаря като латерна? РУП-ове? Или РеУП-ета? 

На всичкото отгоре, по принцип РУП означава мармалад от сливи. И, когато на официалната табела пише РУП на МВР - Котел (примерно), какво ли трябва да си мисли човек за съдържанието зад фасадата? Но да се върнем на темата за (не)съответствието между структурите на прокуратурата и съдилищата.

Март 2006 година. В сила влиза първият Административнопроцесуален кодекс. Неговата абревиатура - АПК, е също толкова нелепа, колкото и РУПа. Но не е толкоз драматична, защото хората, които знаят, че в продължение на три десетилетия АПК е означавало само и единствено аграрно-промишлен комплекс, отдавна са малцинство.

Та, с този нов нормативен акт, бяха създадени 28 окръжни административни съдилища - във всеки областен град по едно. Според един от основните двигатели за приемането на този кодекс - Константин Пенчев (тогава председател на Върховния административен съд, а сега конституционен съдия), за да бъде спазен чл. 126, ал. 1 от основния закон, правителството на Сергей Станишев и управляващата парламентарна коалиция БСП-НДСВ-ДПС трябва да разкрият и 28 окръжни административни прокуратури. За да има съответствие. 

Нищо подобно. След туткане и шикалкавене, продължило около година и половина-две, управляващите решиха, че тая работа - с административните прокуратури - няма да я бъде. И се справиха с проблема по най-радикалния начин: обявиха - надве-натри - че създаването на 28 административни прокуратури е прекалено скъпо и... толкоз. Вече почти три петилетки си имаме административни съдилища и редови прокурори, които наред с наказателното право, се занимават и с административно "такова". Просто така - между другото...

Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, държавното обвинение трябва да бъде "изгонено" от административния процес. Така, както беше "изгонено" от гражданското и търговското право. По закон, административните съдилища са компетентни да разглеждат:


  • дела по АПК , ЗУТ и ЗАП;

  • данъчни и митнически дела;

  • дела по социално и здравно осигуряване,

  • реституционни дела по ЗОСОНИ;

  • дела по Закона за българските ЛИЧНИ документи;

  • дела по ЗООС, ЗВ и ЗОГФ;

  • дела срещу уволнения на държавни служители и кадрови военнослужещи съответно по ЗДСл., МВР и ЗОВСРБ;

  • дела по ЗАНН;

  • дела свързани с отговорността на държавни и общински органи за незаконосъобразни актове и действия на техните органи.

Да вижда някой нужда от прокурорско присъствие? Правилно - според съвременните европейски тенденции, това са спорове между граждани (в някои случаи граждански сдружения, браншови организации, синдикати и т.н.) и органи на държавната власт. И то такива спорове, в които участието на прокурори е повече от вредно. Или поне - безполезно!

Идеята за закриване на Върховната административна прокуратура (ВАП) и за освобождаване на редовите магистрати в окръжните прокуратури от тегобите на АПК, не е нова. За сметка на това обаче всички дружно я смитат под миндера. Къде тихомълком, къде с известно чувство на неудобство.

За последно, тази идея видя бял свят през 2014 г., докато тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов се бореше да прокара проектът си за продължаване на Актуализираната стратегия за съдебна реформа от 2010 г. и частично да опраска прокурорските правомощия чрез ремонт на ЗСВ.

То не бяха вопли и ругатни, то не беше чудо. Всички опоненти вкупом отвориха конституцията и нагледно доказаха, че ако ВАП даде фира, това ще е най-бруталното нарушение на основния закон откак свят светува. А какво им беше голямото доказателство ли?

Ами същата онази разпоредба - за съответствието между структурите на прокуратурата и съдилищата (чл. 126, ал. 1 от конституцията), дето уж никак не беше задължителна! Не можело да има Върховен административен съд без да има Върховна административна прокуратура!

Може, естествено. Ама за останалите държави членки на Европейския съюз. Защото по всичко личи, че с единия крак сме още в Съветския съюз. И никой няма никакво намерение да го "маха" оттам. Или да го отреже и да го остави да си стърчи там като паметник.

 

В следващия епизод очаквайте: "ВКП - уродливото отроче на политическия елит!"

Facebook logo
Бъдете с нас и във