Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУНТ, ИЛИ БУРЯ В ЧАША ВОДА

И Коалиция за България се оказа чисто фиктивно образувание, политически трик, който е имал за цел да подлъже лявоориентираните гласоподаватели на последните парламентарни избори. Защото е ясно, че БСП участва в управлението на държавата заедно с НДСВ и ДПС като самостоятелна партия, без да се съобразява особено с вътрешнокоалиционните си партньори. Подобно е положението и с другите измислени коалиции в парламента, като ОДС и Атака, където СДС и партия Атака се опитват да узурпират напълно вземането на важните решения. Но ако конфликтите там са видими дори за страничния наблюдател, то за пробойни в червения кораб досега бе някак неприлично да се говори. Само бялата врана Костадин Паскалев се опита безуспешно да предупреди за рисковете от това съзаклятничество в ръководството на БСП, недопускащо дори и наченки на диалог с редовите партийни членове, а още по-малко с партньорите си в Коалиция за България. Но нямаше кой да го чуе.
В ролята на вътрешен опозиционер
напоследък се вживя и председателят на политическо движение Социалдемократи Николай Камов, който също започна с това, че диалогът в Коалиция за България напълно отсъствал. Нещо повече, той алармира и за фактическия блокаж на съюз Нова левица, чийто политически съвет не се е събирал вече цяла година. Напомняйки за ролята, която тази формация е изиграла в подготовката на коалицията за изборите, Николай Камов констатира абсурдната ситуация, в която неговата партия е изпаднала. Парадоксът е в това, че макар и да е била участник в предизборната коалиция и да има представители във властта, тя не е управляваща партия. Това именно е причината, поради която нейният лидер се смята за напълно свободен от задължението да носи отговорност за политиката на управление на държавата и в правото си да изразява открито своето несъгласие с нея.
И макар че Николай Камов побърза да се застрахова с думите оспорвам политиката на кабинета, защото искам той да успее, все пак онова, което започна да говори няма как да не засегне ръководството на БСП по болното място.
Управлението е десноконсервативно
Това, разбира се, отдавна се знае не само от наблюдателите, но дори и от избирателите, но изказано от устата на един от най-дейните участници в разработката на предизборната програма на Коалиция за България, придобива особена тежест. Въпреки опитите да се изкара, че критиката му е продиктувана от пренебрежението на премиера към него, тя звучи като основателна. Защото, по думите на Камов, няма начин правителството да е социалноотговорно и в същото време да бъде похвалено от Ахмед Доган на конгреса си за дясната политика, която провежда.
България е рекордьор по антисоциалност от гледна точка на съотношението между преки и косвени данъци, като косвените данъци са четири пъти повече, отколкото преките, констатира Камов. И добавя, че
огромният бюджетен излишък
се влага в чуждестранни банки, а не в националната икономика и монополът в сферата на услугите продължава да стиска за гушите обикновените потребители. Ето тези неща са далеч по-обезпокоителни от това, дали правителството води лява или дясна политика. Защото въпросът за идентичността на партиите отдавна не е важен за никого в България освен за тях самите. Свидетели сме на почти шизофренично раздвояване на парламентарно представените политически формации, всяка от които не само говори едно и върши друго, но и съвсем не е такава, за каквато се мисли.
И все пак големият проблем на това управление не е свързан с (не)възможната самоидентификация на лявото или дясното в българската политика, а с оцеляването на широките слоеве от населението, чиито доходи нарастват най-бавно в цяла Европа.
Затова и бунтът на социалдемократите в Коалиция за България прилича малко на буря в чаша вода, след като от него нищо не следва. Засега никой в ръководството на БСП не обръща внимание на критиките на Камов. Говори се, че на предстоящия червен семинар в Несебър от 24-и до 26-и този месец е възможно да бъдат обсъдени, но никой не вярва, че това би имало някакъв ефект. Междувременно ПД Социалдемократи обяви, че ще се раздели с БСП за местните избори догодина.

Доц. Ганчо Ганчев, член на Изпълнителния съвет на ПД Социалдемократи: ТРИТЕ НЕИЗБЕЖНИ ШОКА
В управляващата страната тристранна коалиция фактически участва само БСП, а не Коалиция за България. Тоест в т.нар. регентски съвет няма представител на ПДС, а и на другите леви коалиционни структури. Що се отнася до правителството, обикновено се посочва министърът на външните работи Ивайло Калфин, който действително е член на ПДС. Но той влезе в предизборните списъци от президентската квота и участва в правителството като експерт, а не като делегиран член на ПД Социалдемократи.
Нашето разграничаване от правителството в момента е преди всичко от гледна точка на неговата икономическа политика, която според нас е определено дясна, дори не дяснолиберална, а по-скоро дясноконсервативна. Тази политика принципно се разминава с това, което разработихме преди изборите в проекта за управление на държавата.
Ясното ни разграничаване от тази политика е важно за самоидентификацията на политическото движение Социалдемократи и като начин да се покаже, че лявоцентристкото управление представлява единствената разумна алтернатива в настоящия момент.
Трябва да се има предвид, че от гледна точка на макроикономическата политика сме свидетели за пореден път на безсилие на нашата администрация да разработи и наложи някаква алтернатива на изискванията на Международния валутен фонд по въпроса за т.нар. фискални излишъци. Твърди се, че това се налагало поради сериозния дефицит по текущата сметка. Но трябва да се има предвид, че приходите в нашия бюджет са главно от ДДС, при това от ДДС върху вноса. Делът на ДДС, събиран от чисто вътрешно потребление, е много нисък. Обратното, при износа не се начислява ДДС. В крайна сметка се получава следният абсурд - колкото е по-голям дефицитът по текущата сметка, толкова е по-голям е фискалният излишък. Правителството трябва да се замисли над подобни факти, вместо механично да следва препоръките на МВФ.
В последния доклад на Световната банка за перспективите на евроинтеграцията на България се констатира, че основната причина за натрупване на проблеми в българската икономика е, че държавата отказва да изпълнява присъщите си функции, свързани главно с инфраструктурата, социалната сфера, здравеопазването, образованието и т.н. Според друг неотдавнашен доклад на СБ, именно по тези причини българската икономика използва едва 30% от своя потенциал.
Същевременно влизането ни в ЕС също няма да бъде гладък процес. Можем да сведем макроикономическите проблеми до три шока:
- Първо, неизбежното ускоряване на инфлацията, което вече се чувства. То е неизбежно, тъй като ценовото равнище в ЕС е по-високо от това у нас.
- Второ, което също е неизбежно - България ще трябва да внася своя принос в общия бюджет на ЕС, докато средствата, които ще получаваме оттам, няма да дойдат автоматично, а ще зависят от административната способност на страната да привлича ресурси. Тази способност, както е известно, не е много висока.
- Трето, както показва опитът на другите новоприети страни, новият механизъм на събиране на ДДС, влизащ в сила с встъпването в общността, ще доведе до намаляване с около 20% на приходите от ДДС. Всички тези неизбежни събития налагат още отсега преосмисляне и преструктуриране на цялостната данъчно-фискална стратегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във