Банкеръ Daily

В името и за благото на културното министерство

Българските драматурзи да внимават в репертоарната картинка!

Едва ли има по-експлоатирана и по-изстрадана мъдрост от британското прозрение "Пътят към ада е покрит с добри намерения", добило световна слава още през XVII век. Към днешна дата, под този показател можем да приведем какво ли не - както от близкото ни минало, така и от... светлото ни бъдеще, колкото и невероятно да звучи.

От миналата пролет едни "умни глави", в условията на дълбока нелегалност, естествено, промиват мозъците и на новите политически играчи, и на широките народни маси с нещо, което би трябвало да е известно от 30 години. Според Конституцията, България била република с парламентарно управление и поради това трябва да се случва само онова, което Народното събрание каже. Ако депутатите си мълчат или се карат, без да вземат решение - не се случва нищо.

Справка № 1 - скандалите с прословутите магистрални милиарди, заради които накрая ИТН уж напусна четворната коалиция, а държавата се озова насред... политическото и управленско небитие. Помните я случката, нали? С решение на парламента на МРРБ и лично на ресорния министър им беше забранено да похарчат дори и един лев, без одобрението на пленарната зала. Защото в Конституцията така пишело.

Е, няма такова нещо:

в конституцията пише точно обратното.

Като начало, цитираме, при това - дебело подчертана, разпоредбата на сакралния чл. 62, ал. 1: "Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол".

Толкоз. Където и да "бръкне" човек оттук нататък - и в Конституцията, и в Закона за държавния бюджет, и в Закона за публичните финанси, и в Закона за държавната собственост, нещо по-различно от постулата "Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет и организира стопанисването на държавното имущество", няма да открие. Като изключим няколко леки вариации по темата, уточняващи кой министър в каква област е длъжен да:


  • провежда държавната политика,

  • стопанисва държавната собственост,

  • разпределя и преразпределя парите за издръжка на неговия ресор,

  • носи отговорност за успехите и провалите на подчинените му чиновници, ведомства и организации.

Как става това ли? Ами както е казал един от най-свирепите мракобеси в човешката история - другарят Сталин: "Кадры решают всё!"

В превод на български, това - последното - означава "Кадрите решават всичко". Тоест - ако си се обградил с лоялни и безусловно верни хора, работата ти ще върви дори тогава, когато си през девет земи в десета. Ако си заобиколен обаче

от зловредни калинки, страхливи подмазвачи и тъпанари с връзки,

дори и денонощно да си на работния си пост - с пищов в едната ръка и с тежка точилка в другата - пак нищо няма да стане.

Пресен пример.

На 27 септември София бе цапардосана от гръмотевична буря, придружена с ураганен вятър, градушка и проливни дъждове. От столичните и републикански забележителности,

най-пострадал се оказа Народният театър "Иван Вазов".

И то някак пророчески - малко преди началото на постановката "Когато гръм удари, как ехото заглъхва”... 

Според разкази на очевидци и потърпевши, драматичните събития са си били съвсем истински - течове през стени, под прозорци и под врати - на места водата е достигала до 20-25 сантиметра, прогизнали стени, паднала мазилка, пукнати тръби, запушени канали, дръпнати шалтери - заради опасения от къси съединения и пожари... А на другия ден - мухъл, тиня, плесени...

Обяснението на ръководството е логично: сградата е построена преди почти век и четвърт - отваря врати на 3 януари 1907 година.

Първият сериозен удар се стоварва върху това светилище на българската култура на 10 февруари 1923 г. - по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. Сградата е възстановена в оригиналния й вид само за една петилетка и през 1928 г. отново отваря врати. 

Вторият сериозен инцидент се разиграва по време на бомбардировките през 1943-1944 година. Напълно е разрушено южното крило на театъра, но само една година след капитулацията на Германия - през април 1945 г.,

Народният театър отново отваря врати за публиката си.

Третият сериозен инцидент е близо половин век след последния основен ремонт на Народния театър през 1976 година.

Става дума за бурята на 27 септември, когато първата част от заглавието на Яворов - "Когато гръм удари...", наистина споходи храма на Мелпомена.  

По-лошото е, че още на другия ден - 28 септември, трупата на Народния театър бе зашлевена и с втората част от заглавието на Яворов - "... как ехото заглъхва".

Начинът, по който това се случи, е типичен за българската бюрокрация от нов тип:

ако има да се прибира - ние сме първи и единствени!

Ако трябва да се дава и да се поема отговорност - елате утре, но на някой друг полуостров, не на Балканите. Нас тук други ветрове ни веят - административно-безхаберни някакви.

Който не вярва, да "бръкне" в интернет и да види що за позиция по въпроса с наводнения Народен театър е съчинил някакъв си чиновник, а някакъв заместник-министър я е пуснал от името на ведомството и правителството. Или да прочете "картинката":

Преди да ви предложим да се посмеете и да попсувате, докато четете въпросната позиция, правим едно много важно уточнение:

министър Велислав Минеков няма нищо общо с тази простотия,

защото по това време той вече е в Мексико - заради Световната конференция на ЮНЕСКО за културни политики и устойчиво развитие "МОНДИАКУЛТ 2022".

Проблемът е защо, след като се е върнал и след като е минала уйдурмата около парламентарния вот на 2 октомври, все още от Министерството на културата не е уволнен нито един редови гьонсурат?

Същото се отнася и за корифеите от вездесъщия иначе Национален институт за недвижими културни ценности: когато става дума за частна собственост - те са първа писта, бетер Матросов на амбразурата и Раймонда Диен - пред ядрения влак. Когато опре ножа до кокал, защото държавата - в лицето на Министерския съвет - не е свършила и за пет пари работа по опазване на нейното собствено културно наследство - от ръководството и експертите на НИНКН по-големи шушумиги няма. 

Така де, смее ли някой да ритне трудовата си книжка? Просто така - от любов към спорта и с ясното съзнание, че дори и да иска, министърът му няма как да го уволни?

Естествено, че не! И поради тази проста причина, на сутринта след потопа, в сайта на Министерството на културата се появява ето това...

безлично и безгръбначно отбиване на номера, 

което може да бъде коментирано само по един начин: НИНКН и неговата ведомствена шапка трябва да бъдат подложени на масова чистка - за безхаберие, некадърност, конфликт на интереси и за какво още се сети човек.

И така - според Търговския регистър, Народният театър "Иван Вазов" е културна институция с принципал Министерството на културата. 

Според тълковните речници, принципал означава

"основен собственик, който действа като управител

на търговско дружество, производствено предприятие или подразделение..."

Според действащата нормативна уредба, принципал се нарича едноличният собственик при търговците - публични предприятия.  В държавните предприятия компетенциите на едноличния собственик на капитала са по-широки, отколкото по Търговския закон (ТЗ). Смята се, че щом има държавно имущество е необходим и по-силен контрол.

Според официалната позиция на чиновниците в културното ведомство обаче принципал  означава... съвършено друго "нещо". Примерно - велик бял господар, който си седи на трона и търпеливо чака простолюдието да се довлече в нозете му, да ги целуне раболепно и горестно да помоли за благоволението на Негово величество! Само три цитата от уникалната позиция. И една препоръка към ръководството и драматурзите на Народния театър: оттук нататък - уважаеми дами и господа - си избирайте по-безобидни заглавия. Като "Сън в лятна нощ", "Любовното лято на един льохман" и "Голямото плюскане", например...


"... Във ведомството все още не е постъпило официално писмо от НТ „Иван Вазов“ с конкретно искане за съдействие за финансова подкрепа за ремонта.

...

Министерството на културата, като принципал на най-значимата и представителна българска театрална институция в страната, ще окаже пълно съдействие за възможно най-бързото изпълнение на съгласувателната процедура на аварийния ремонт на сградата, който директорът на националния културен институт обяви, че ще извърши.

...

Припомняме, че всякакви консервационни и реставрационни дейности по сградата на Народния театър „Иван Вазов“ следва да бъдат съгласувани с Министерството на културата съгласно Закона за културното наследство.

Министерството на културата, като принципал на всички свои второстепенни разпоредители с бюджет, оказва пълно съдействие и подкрепа за функционирането им според възможностите си и е готово да разгледа всяко едно отправено по съответния ред заявление за съдействие.

 


Ако и това не ви се струва сигурно - "бръкнете" в линка под пощенската картинка!


Аналогичен случай

Безхаберието на чиновниците от културното ведомство, и по-специално - хрантутниците, длъжни да се грижат за културното ни наследство, явно са проспали и наводнената по време на бурята Централна поща - паметник на културата от национално значение, чието състояние също не впечатлява корифеите от НИНКН, при това - от десетилетия насам.

Този клип се появи във Фейсбук още на 27 септември, придружен с коментара "Централна поща се разпада…". И какво от това, след като по този повод от Министерството на културата дори не са благоволили да подскажат, че знаят какво се е случило с един от най-значителните архитектурни паметници от началото на ХХ в. у нас.  


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във