Банкеръ Weekly

След 100 дни протести, диагнозата е потвърдена:

Българският управник разбира само от студентски бой

Съвсем естествено, заглавието е метафора. Защото току виж някой футболен ултрас прочете какво сме препоръчали, подпали фитила на колегите си по сектор и... дежурното мазало станало: провокатори замерят полицаите с павета, а палките и сълзотворния газ си ги отнасят "слаботелесните" или удобните протестъри, т.е. онези, които предпочитат да бъдат набити, отколкото да отвърнат на удара с два.

 

В случая, "боят" означава, че работата започва да става дебела, защото на улицата излизат и студентите. Като начало - кандидат-юристите от Софийския университет, който - както много добре е известно - отдавна е "развъдник" на буйни и непокорни глави. Примерно - още от 1983 г., когато един второкурсник тапицира т. нар. Северно крило на Алма Матер с бунтарски текстове в подкрепа на прохождащия все още полски профсъюз "Солидарност".

Вехта история ли? Нищо подобно, ако съдим по по-пресните спомени.

Сеща ли се някой за онзи маломерен Град на истината, изникнал насред София на 4 юли 1990 година?

Отначало беше седяща стачка на шепа ентусиасти. След това се появи палатковият лагер, наречен Градът на истината. Отначало постоянните му обитатели бяха десетина, после станаха 150, а накрая... 300-400 и нагоре. Градът си имаше кмет, общинска управа и храм със свещеник, регистрирани бяха и две (най-малко) сватби.

Това беше през деня. Привечер към днешният "Триъгълник на властта" редовно се стичаха по няколко хиляди "недоволници".

За отрицателно време градове на истината бяха вдигнати в Пазарджик, Пловдив, Плевен, Петрич, Благоевград, Варна, Бургас, Шумен, Враца и Русе.

Искането на "палаткаджиите" беше само едно - незабавна оставка на държавния глава Петър Младенов, който по решение на печално известната Кръгла маса, носеше уникалната титла председател (президент) на Република България. Няма шега, няма измама - произнасяше се точно така: председател - в скоби - президент!

Чудото се случи два дни по-късно - на 6 юли, но не заради градовете на истината, а защото възпитаниците на Софийския университет окупираха Алма матер и... подпалиха пожара на бунта в цялата страна.

Втората вълна на студентски окупации заля страната през есента на 1990 г. и свали второто правителство на Андрей Луканов.

За трети път студентството се вдигна на бунт през зимата на 1996 г. - в подкрепа на протестите и блокадите срещу правителството на Жан Виденов. Резултатът - през февруари 1997 г. БСП отказа да прави ново правителство и СДС спечели своя първи и последен пълен управленски мандат.

През зимата на 2009 г. не друг, а точно студентите "палнаха чергата" и под краката на тройната коалиция, начело с премиера Сергей Станишев. Макар и скорострелен, младежкият бунт изпълни мисията си - няколко месеца по-късно БСП и ДПС казаха "Сбогом" на властта, а НДСВ се разтвори в небитието, откъдето се появи осем години по-рано.

Спираме дотук, защото спомените от бунтовете, помели първото правителство на ГЕРБ (2009-2013 г.) и издухали от властта ерзац кабинета "Орешарски" (2013-2014 г.) все още са пресни. След което теглим чертата и установяваме... една трайна тенденция, която започва много да прилича на поговорката "Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването": абсолютно всички протести са тръгнали от интелигенцията, поддали са се на платеното разцепление отвътре, но след намесата на студентите са се освестявали и са се вземали в ръце - понякога успешно, друг път не толкова.

И още едно явление винаги е съпътствало автентичните протести: без значение дали на улицата е ляв или десен електорат, към него винаги се прикачат и някакви други елементи, които го играят уж независими протестъри. Разликата е само количествена.

През 1990 г. всички те бяха обединени под една шапка - „Инициатива за гражданско неподчинение“, докато днес: от една страна -  Отровното трио, от втора страна - майките на деца с увреждания и "Системата ни убива", от трета страна - "Боец", от четвърта - Мая Манолова и невидимата й кохорта, от пета - Христо Иванов и "Демократична България", от шеста - бившият син депутат Велислав Величков и неговото движение "Правосъдие за всеки"...

Така че, ако трябва да обобщим с утрешна дата и метафорично, след заявката на студентите от Юридическия факултет на Софийския университет за влизане в протеста, боят тепърва настава! Първо в столицата, а след това и в други градове. Видели сме го, ще го видим отново. Защото, ако стандартните протестъри има какво да губят - работа, обществено положение и професионален имидж, студентите могат само да спечелят.  И ще спечелят, защото този път и Европа е с тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във