Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКАТА ЗООПОЛИТИКА

Българската политика отдавна прилича на запусната зоологическа градина, в която хранителните вериги имат странна и постоянно променяща се геометрия. Последната седмица ни дава нови обилни илюстрации за непредвидимите мутации на видовете в българската политическа менажерия.
Две овнета над придошлата река
Премиерът Станишев и кметът на София Бойко Борисов, точно като две настървени овнета, ровиха с копита и издаваха заканително пръхтене, но в края на краищата се отказаха от идеята да се кюснат челно. В природата може и да е хубаво да избегнеш такъв удар, но в политиката понякога има битки, които трябва да се водят.
Станишев сбърка, като отказа да дебатира за проблемите на София. Аргументацията, придружена с типичната тънка ирония (с която едва ли печели симпатизанти за интелектуалните си способности), бе политически неубедителна. Един министър-председател не може да бяга от дебат за острите проблеми на столицата на държавата дори когато местната власт очевидно не постига напредък в решаването им. Вероятно някой заблуждава соцлидера, че - както през 90-те години - властта се пази в София, но се печели в страната. Пренебрежението към столичното население не е донесло успех на никой политик, друг е въпросът каква част от него са истинските софиянци. Но, така или иначе, реалната им численост наближава 2.5 милиона души, което на практика означава половината от българите с право на глас.
Не по-малка политическа грешка допусна Борисов, като на свой ред отказа да дебатира върху националната политика. Възможните тълкувания на тази въздържаност след поредното голямо репчене са от лоши по-лоши - че иска да прехвърли на правителството отговорността за липсата на всякакви видими резултати от усилията за преодоляване на кризата в столицата, че няма капацитет да проведе такъв дебат или че просто ГЕРБ като партия още не е готова да предложи цялостна политика за управление на страната (нещо, което се вижда с просто око). Обяснението на Борисов, че не иска да дебатира със Станишев, защото той ще чете нещо, написано от съветниците му, сякаш издава, че столичният кмет, изглежда, няма около себе си експерти, които да напишат нещо (поне толкова) смислено.
В края на краищата и двамата загубиха от това, че избягаха от дебата, но ходът на Борисов е по-уязвим, защото ГЕРБ все още е извънпарламентарна (макар и представена в местната власт) партия и тепърва трябва да доказва политическия си капацитет на национално равнище. На практика се потвърдиха впечатленията, че единият се е доказал като неуспешен премиер, а вторият дава заявки да бъде такъв... Бедата е, че реката на проблемите приижда и скоро ще отнесе не само двете опърничави овнета.
Зайче сред вълци, насъскани от злопаметен съсел
Трудно е да се изброят политиците, които - основателно или не - са патили от острия език на Татяна Дончева. Затова нейната трогателна изповед, че се чувства като зайче, заобиколено от глутница вълци, предизвиква смесени чувства. По-скоро Дончева трябва да се чувства като персонаж от друга приказка - тази за лъжливото овчарче. Тя, в желанието си да ускори отстраняването на върлия си душманин Румен Петков, бабува енергично при оформянето на леговището на вълците (ДАНС). Може би е сметнала, че така е изкупила вината си за острите коментари по адрес на Сергей Станишев (напълно основателни впрочем), но очевидно се е заблудила. Българските политици по принцип са злопаметни като съсели, а когато към това се прибави генната обремененост на старата комунистическа номенклатура, зайчето със сигурност е сготвено. Така че ако кръгът, към който се твърди, че принадлежи Дончева, не успее рязко да ограничи влиянието на Станишев на предстоящия конгрес, един от най-колоритните политици на БСП ще гледа заседанията на следващия парламент само по телевизията.
Въпросът, разбира се, не се свежда до личната политическа съдба на Дончева или на други политици. За съжаление у нас политиците трябва да изпитат последиците от решенията си на собствения си гръб, за да разберат на какви опасни заблуди робуват. Дори хора с видима съпричастност към демократичните ценности не проумяват, че една създадена по недемократичен и неаргументиран начин служба като ДАНС просто по дефиниция не може да прави друго, освен да изпълнява персонални политически поръчки. И, разбира се, своите ги бият най-болезнено.
По принцип животните се окопават в земята, за да избегнат заплахите. Министър-председателят и няколко министри от неговата партия са изправени през обратната дилема -
Колкото по-дълбоко си зариват главата, по-опасно става
Това пролича от последните разкрития около аферите в бившия пътен фонд. Изглежда, ефектите от професионализма на Веселин Георгиев (каквато бе квалификацията на Станишев при освобождаването на уличения в тежък конфликт на интереси шеф на фонда) ще отекват още дълго време. Най-пряко застрашен е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, който бранеше като лъв своя подчинен. При положение че новата проверка е извадила наяве поредна порция злоупотреби, все по-силно звучи въпросът дали тази самоотвержена позиция на министъра е била продукт единствено на професионални съображения.
Впрочем, разравянето на пластовете води ежедневно до нови и нови нелицеприятни разкрития за ужасното тресавище, в което е попаднала цялостната работа по усвояване на средствата от еврофондовете. Няколко оперативни програми са на нивото на абсолютната нула, а ако някой се разрови по-сериозно, не се знае какво ще открие при отличниците - оперативната програма Административен капацитет и нейния управляващ орган, министерството на администрацията. В това отношение властта не е за завиждане - отгоре свисти мечът на Европейската комисия, а надолу зейват все нови и нови проломи с неразкрити далавери, излъчващи смъртоносния аромат на тежки скандали в навечерието на изборите.
Редом с интригата кой кого ще изяде в реалния живот нещата вървят още по-зле. След като финансовата криза се пренесе в Европа и заплашва да предизвика трайна икономическа рецесия, бодряческите твърдения на управляващите, че за нас няма пряка заплаха, звучат все по-зловещо. Обезпокоително е, че употребяват местоимението нас във възможно най-тясното му значение. За тях сигурно няма пряка заплаха, защото очевидно добре са се погрижили да посрещнат не една, а три такива кризи.
Големият проблем е друг. Нашенската политическа класа така и не разбра, че
Обществото е един взаимосвързан хабитат
в който просто не е възможно една значителна част от обитателите му да са пределно зле, а други да се радват на всички блага на живота. В българското общество се натрупва разрушителна енергия, която ежедневно се подсилва от наглото благоденствие на управляващите, съчетано с отблъскваща демагогия, че се грижат и за останалите. Засега по върховете на властта изглежда битува илюзията, че това клокочещо недоволство, което се определя като дестабилизация на страната и атаки срещу правителството, може да бъде обуздано със старите ченгеджийски номера от времето на дядовците и татковците на днешните велможи.
Очевидно, тези, които днес управляват България, не са наясно с вътрешните и международните последици от такава логика на политическо действие. Затова падна смокиновото листо от скута на българското ФБР. Затова въпреки усилията да се покрият далаверите на изпратени с благодарност политици и политически протежета, бомби като тези в Агенция САПАРД и Национална Агенция Пътна инфраструктура ще продължават да гърмят, а прокуратурата няма да бъде вечно ръководена от човек, обзет от екзитенциална печал.
Скритата надежда на управляващите е, че дори и да си отидат от властта, нагоре ще се изкачи някой от тяхната порода. От тази гледна точка, Борисов не представлява никаква заплаха нито за БСП, нито за НДСВ, нито дори за заклеймения Ахмед Доган. Конците и към днешните, и към претендиращите за утрешни управляващи очевидно са в едни и същи ръце. Няма начин куклите да подведат под отговорност кукловодите.
Но не всичко е така ясно, още по-малко - предрешено.
В обществото се акумулира гражданска енергия
която може да изтласка напред сили, гледани досега с пренебрежение. Преди няколко години никой не предполагаше, че чешката Зелена партия ще бъде част от управляващата коалиция, още по-малко - че ще бъде гарант за нейното съществуване. Протестните шествия, подписките и гражданските акции на екологичните организации обикновено се подминават от добре нахранените от властта медии, но само много глупав или много самонадеян човек би могъл да пренебрегва постепенното разширяване на тяхното влияние.
В историята на планетата Земя е имало много големи, много хищни, практически непобедими видове. Днес от тях са останали няколко скелета. В политиката такава съдба чака всеки, който не разбере, че да бъдеш на власт не означава да лапаш хищно и ненаситно. Въпреки че човекът е единственият вид, чието изчезване няма да се отрази негативно на природните баланси (а точно обратното) и за неговите представители важи правилото, че устойчивото развитие изисква да съществуваш в относителна (поне) хармония със себеподобните и с останалите видове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във