Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКАТА ФОРМУЛА НА УСПЕХА

Ако има универсална формула, обясняваща процесите у нас през последните години, тя е две и половина. Мнозинството от българското народонаселение и главно управляващата част от него повседневно се прави на две и половина, поради което сме на това дередже. За съжаление това е не просто популярен тарикатски номер, а модел на успех. Което обяснява специфичния облик на успелите у нас. Така или иначе, влиянието и приложимостта на формулата са толкова очевидни, че може би е най-добре да бъде изписана на фасадата на Народното събрание вместо лишения от всякакво покритие лозунг за съединението и силата.
На две и половина се прави
българският хайлайф
Или, по-точно, сбирщината, представяща се за такъв. Само за няколко часа на едно изложение за луксозни стоки като яхти, хеликоптери, автомобили, имоти и др. (едното билетчето за вход на въпросния панаир на суетата струвало 2 хил. долара) били сключени сделки за 50 млн. лева. Един роден бизнесмен дори си купил 30-метрова яхта за 7 млн. лв. и получил като бонус подарък хеликоптер. В същото време, според Националната агенция по приходите, за отличници претендират десет богати българи, платили общо 5 млн. лв. данъци за миналата година. Останалите притежатели на къщи като гимназии, коли, яхти, хеликоптери и други подобни битови благини липсват в графата на подобаващо отчелите се данъкоплатци, а някои от тях дори са се изхитрили да получават минимална работна заплата като ръководители на собствените си фирми.
Вероятно затова, а и заради неудържимото възмущение в обществото данъчното ведомство започна проверка на всички физически лица у нас, които имат имот на стойност над 100 000 евро и кола над 80 000 евро. По данни на Националната агенция по приходите в страната вече са започнали около стотина такива ревизии - 36 в Стара Загора и поне 70 в Пловдив.
НАП също се прави на две и половина
защото засега упорито отбягва такива интересни дестинации като черноморското крайбрежие (вероятно за да не помрачи заслужения отдих на капиталистическите труженици) и околостоличното пространство.
Ново постижение при реализиране на формулата две и половина регистрира министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. Стана известно, че за ремонта на бившата работническа поликлиника в Стара Загора (един отколе любим на министъра регион), където ще се настанят служби на министерството, е отпусната за довършителни работи сумата от почти 19 млн. лева. Така стойността на ремонта на 1 кв. м възлиза на почти 2500 лв., което автоматично прави новата придобивка достойна за посоченото по-горе изложение на луксозни имоти.
Но подопечните на министъра социалнослаби и безработни българи, вдъхновени от светлия й пример, също се правят на две и половина. Наскоро Националният статистически институт обяви, че повече от
1.6 млн. българи живеят от фотосинтеза
Точно толкова са хората на възраст между 15 и 64 години, които нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда. Данните изглеждат странно на фона на отчетената през летните месеци рекордно ниска безработица от 6% и оплакванията от бизнеса за недостиг на работна ръка. Около половината от тях учат, грижат се за малки деца или не ходят на работа поради други лични причини. Други 107 хил. души от потенциалната работна ръка не са икономически активни, но не уточняват какви са причините за това. Статистиците правят смелото предположение, че се издържат от ренти или са в сивата икономика.
На две и половина се прави БСП. От връх Бузлуджа бе обявено, че левицата нямала алтернатива в управлението. Това натрапчиво напомня за времето на предишното (предсрочно завършило) управление на социалистите, когато един днешен съветник на премиера Станишев с патос заяви от трибуната на една партийна конференция, че Виденов няма алтернатива в БСП, а БСП няма алтернатива в България. Малко по-късно се оказа, че ако нещо няма алтернатива, това са паветата в прозорците на Народното събрание, само че от тях пострадаха нетолкова виновните, а най-виновните и днес са във властта.
На всичко отгоре Станишев предупреди Борисов, че е рано да се реди на опашката за властта. Социалист №1, изглежда, е забравил, че партията му отдавна не определя кой какво място заема в опашката, тя само прави така, че дойде ли на власт, хората започват да се редят на опашки.
Социалистите са
царе в играта на две и половина
Ръководството на най-голямата партия в правителството обяви, че огромният бюджетен излишък ще бъде профукан за откровено (макар и разрешено от закона) купуване на гласове. Няма как да не направи впечатление, че на Позитано проектират този предизборен порой на изобилието да протече през контролирани от тях ведомства, което показва, че са се поучили от опита на НДСВ и ДПС в края на миналото управление. Също на две и половина се направи вътрешноправителствената опозиция - НДСВ, което предлага разни любопитни идеи с пълното съзнание, че въобще няма да бъдат дискутирани. Вероятно за да имат право след един месец да напуснат коалицията, от която вече нищо не могат да изсмучат.
В отговор на две и половина се направи и новородената опозиция, която реши да представи на управляващите заповед за уволнение, но не представи на избирателите молба за своето назначение, в която да са отбелязани такива подробности като квалификация, мотивационно писмо, справка за чисто съдебно минало и т.н.
Но в най-чист вид формулата две и половина е на път да се осъществи в започващата титанична предизборна битка. На пръв поглед една срещу друга са изправени тройна управляваща коалиция срещу тройна опозиция. Някои вече използват
неточната метафора триада срещу триумвират
Всъщност и от двете страни имаме величини от типа две и половина, че и малко отдолу.
Сред управляващите вече се забелязва нагласата, че в края на мандата, когато трябва да се плаща сметката на политическата отговорност, трима са цяла тълпа. Затова по-хитрите започват да се ослушват. Споменатото НДСВ е с единия крак навън (не само от управлението, а въобще от политиката), а ДПС се спотаи с надеждата, че каквото и да стане, традиционните караници между българските политици няма да ги направи излишни - ако не като мандатоносители, то поне като редови участници в следващото управление. Както е известно, слизането от властта е болезнено, а от луксозните яхти - още повече.
Съветът на тройната коалиция (който и без това е едно нелегитимно сборище) фактически не функционира, поради което се наложи спешно да бъде заменен от нов триумвират - Първанов, Станишев и Пирински, който трябваше да внуши единството на върха на властта. По-вероятно обаче довчерашните верни съюзници и стратегически партньори просто да избутват напред най-подходящите кандидати за опиране на политическия пешкир.
От другата страна е триумвиратът, заклеймен от Сергей Дмитриевич Станишев като антибългарски. Там обаче броенето също не достига до три, а дори и до две и половина. Опитите на социалистическата пропаганда да пришие Атака към ГЕРБ и ДСБ са нескопосани - в това (поне засега) няма и частица истина - и не заради някакви скрупули, а заради различните интереси и намерения. Официално номинираната опозиция от формата ЕНП също не може да го докара до три поради очевидната липса на политически възможности на Юруков да партнира на Борисов и Костов. Едва ли планираната среща в Каденабия (мястото, където обикновено българската десница възкръсва от пепелищата) ще промени това. И въобще нещата остават в рамките на идеалната българска политическа хармония от последните години - управляващите не могат да управляват, а опозицията не иска да ги бутне от власт и чака те да си паднат сами.
Най-гениалното изпълнение в стил две и половина обаче несъмнено принадлежи на вицепремиера по европейските фондове Плугчиева. В отговор на поредното настойчиво напомняне, че нищо не се прави за изясняване на далаверите в пътния фонд, тя покани посланиците на страните от Европейския съюз на обиколка из страната, за да им покаже обектите, построени с пари от европейските програми. Остава да видим, дали
поредните потоьомкински села
ще омилостивят студените европейски сърца.
Дори такава гениална формула като две и половина обаче има своите обективни граници. С нея можем да залъжем европейските дипломати и българските пенсионери, но не и обществените закономерности. Те, за разлика от еврокомисарите, са неумолими. Преди дни Евростат оповести, че демографският срив засяга цяла Европа, но най-драматично е положението в България, където до 2060 г. ще останат едва 5.4 млн. души. Всъщност и за тях не е ясно как ще се направят на две и половина, за да оцелеят дотогава, ако страната се управлява по днешния начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във