Банкеръ Weekly

Общество и политика

Българощастливец в море от многострадални нещастници

За трета поредна година България е на върха (всъщност на дъното)в класацията за най-страдаща нация в света. Като го прочетох, реших, че има грешка. Нали бяхме твърдо най-нещастната нация? Това малко ли е, че товарят топнещастието ни със свръхстрадание? Да не би пък да става въпрос за една и съща класация, станала жертва на превода?


Не, друга е. Най-страдащи сме според международната социологическа агенция Галъп Уърлд. А най-нещастни ни изкарва редовно Институтът за Земята към Колумбийския университет по поръчка на ООН. Но първо за страданието. Галъп работи по утвърден метод, има си Скала за самооценка на страданието. По нея близо 40% от българите оценяват живота си като достатъчно мизерен, за да бъде смятан за страдание. Причините - всепроникваща корупция, водеща до невъзможност за свободен избор. От трите възможни категории за самооценка на живота - като процъфтяващ, като борба и като страдание, българите се виждат предимно в последната. Повечето изгубиха борбата, а за цъфтежа изобщо забравиха.


Според изследването успехът на някои страни да сведат страданието до 2% идвал от по-високите нива на доходи, образование и по-малкото болести. Лидерите на България били обаче пълна дупка в тази насока. Подозираме, че оттам произтича и връзката на страданието с нещастието. Откъм нещастие ни бият само Ботсвана, Мадагаскар, Сенегал, Сирия, Коморските острови, Гвинея, Танзания, Руанда, Бурунди, Централноафриканската република, Бенин и Того. Въпреки че в класацията за нещастие високият доход не е единственият критерий. Някои се измъкват с религия, добър климат и красива природа. Ние и трите си имаме, но не помагат - все сме в дупката. А можехме да последваме примера на Бутан. Там също разбрали, че не ги бива в постигането на висок брутен вътрешен продукт (БВП) и въвели брутно национално щастие (БНЩ).


Неотдавна един холандски професор, изследващ щастието, беше изучил с точност най-щастливия човек на Земята. Датчанин над 50 години, живеещ в селце със съпругата си. Децата му отдавна са напуснали бащиния дом, той има много приятели и интересно хоби. И тук народът застарява, децата бягат в чужбина, но селата пустеят, приятелите са по сметка, а за хоби време и нерви не остават. Изводът на холандския професор, че нещастните хора умират по-млади, е в тон с челната ни позиция в класацията за висока смъртност. Виж, ако прескочи трапа преди да се пенсионира, българинът ще разбере, че е свободен. А именно свободата ни правела щастливи.


Има обаче и друго. Професорът прави уговорката, че наред със свободата не е зле щастливецът да разчита на висок доход, добро управление и климат на толерантност. Лошото е, че и тук никак ни няма. Но пък имаме възможност да проверим друг ключов постулат в науката за щастието - че многото пари те правят истински щастлив само ако живееш в бедна държава. Само така можело да се постигнат пикови стойности на щастието. При добра социална система и икономика, генерираща богатство за всички, то можело да бъде само умерено. Друго си е да гледаш нещастниците от висотата на финансовия си цъфтеж - направо се топиш от щастие. А ако този цъфтеж бъде наторен с управленски препарати, размазването от щастие е гарантирано.


В този смисъл можем да започнем проучвания и консултации за определяне на най-щастливия българин. Той ще е задължително под 50 години, защото ако до тази възраст не си забогатял у нас, означава, че си нещастник. Нашият щастливец в никакъв случай няма да живее на село, защото селата са толкова изпаднали, че съсипват дори ефекта на контраста. Допускаме още, че българощастливецът няма да живее с жена си, ако тя му пречи да бъде с други жени. За какво му е толкова щастие, ако не може да ощастливи нещо чуждо? Колкото до хобито, подозираме, че то ще е да прави живота на околните нещастен и многострадален. Така цялостната картина на най-нещастната и страдаща нация ще стане като жива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във