Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ СЕ НАМЕСВА И В ГОЛЯМАТА ДИПЛОМАЦИЯ

Г-н Попов, дълги години само се говореше, че е необходимо да имаме собствен Дипломатически институт, който да подготвя кадри за Министерството на външните работи. Сега това вече е факт и би трябвало да се очакват и първите резултати...
- През 2003 г. започнахме да обмисляме създаването на института. Основният мотив бе предстоящото членство на страната в Европейската общност, а целите - нашите дипломати да бъдат подготвени за новите предизвикателства с много повече знания и умения. Вторият мотив бе да се създаде институционална трансмисия за приемственост на ценния дипломатически опит, който България е натрупала. Работна група от дипломати и академични лица работи няколко месеца върху проекта, проучи опита на водещите европейски и световни дипломатически школи и избра модела, който ни се стори подходящ за българските условия. В крайна сметка проектът бе приет, на 23 септември 2003-а Министерският съвет издаде постановление и институтът получи своята легитимация.
Само базисни познания по дипломация ли предоставяте на служителите във външното министерство?
- Създадохме няколко програми. Първата е за млади служители, които още не са дипломати, защото нямат ранг, мандат и кариера. Обучението им е четиримесечно с откъсване от работа и е много интензивно - всеки ден лекциите и практическите занимания траят по 7-8 часа, или общо почти колкото е нормативът за една магистърска програма. Вторият курс е за дипломати от средната кариера, които имат зад гърба си 10-15 години дипломатически стаж и са гръбнакът на Министерството на външните работи. На тях предлагаме квалификационни модули. Всеки служител трябва да набере общо 10 модула за една календарна година. И двете програми завършват със защита на експертен доклад пред специална комисия.
Започнахме дейността си с двата курса, а сега паралелно провеждаме над петнадесет. Особен интерес предизвиква обучението по консулска дипломация, предназначено не само за консули на външното ведомство, но и за служители на МВР, на финансовото и правосъдното министерства, чиято работа е свързана с българските държавни граници. Обучението по проблемите на дипломацията и европейската интеграция пък е предназначено за служители на всички министерства, които водят т.нар. секторна дипломация, свързана с интеграцията ни в ЕС. Миналата година обучихме над 40 души от Министерството на труда и социалната политика, част от които вероятно ще са бъдещите социални аташета на България. Неотдавна направихме курс и за полицейски аташета, които заедно с оторизираните чуждестранни власти поемат криминалната проблематика зад граница. Дейността им също изисква определена дипломатическа компетентност.
Имате ли готовност да подготвяте и бъдещите български чиновници в Европейския съюз?
- Започнахме такъв курс преди година, като преподаватели са еврослужители от Брюксел. Обучението е платено и не е само за служители на външно министерство, а за всички българи, които биха искали да кандидатстват за работа в общността. Задължително условие е владеенето на английски и френски и завършено висше образование.
Дипломатическият институт ли се грижи за езиковата подготовка на дипломатите ни?
- Да, тя изцяло премина към нас. Поради новите изисквания на ЕС сключихме договори с международно признати езикови школи, които работят по стандартите на Евросъюза.
С какви пари поддържате дейностите си?
- Институтът е второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Имаме право да набираме и собствени приходи, като участваме в различни програми. Успешно защитихме проекти на правителствата на Италия и Холандия, на НАТО и ОССЕ, по линия на Централноевропейската инициатива. Неотдавна реализирахме проект за зимно училище за чуждестранни дипломати, което бе изцяло финансирано от правителството на Бавария.
Само след две години и половина и вече обучавате дипломати от други страни...
- Директорите на дипломатическите школи по традиция се събираме веднъж годишно. През 2004-а бяхме във Виена, а през 2005 г. в Перу. В този своеобразен дипломатически клуб имаме привилегията да обсъждаме различни професионални въпроси, да обменяме опит. На срещата в Перу например английският колега специално подчерта, че българската дипломатическа школа е една от най-бързо развиващите се в Европа. Като отличителен белег за зрялост той изтъкна именно обучението на чуждестранни дипломати, което означава, че сме в състояние да предадем българския опит на други дипломации и да повлияем върху реформирането им. През 2005 г. обучихме висшия административен апарат на министър-председателя на Косово. В началото на 2006-а в зимното училище по дипломация в Банско работихме с млади дипломати от държавите, граничещи с ЕС - от Молдова, Грузия, Турция, Сърбия и Черна гора, Македония, Албания, Косово и България. Освен професионални контакти участниците създадоха помежду си и лични приятелства - утре може да се окажат с дипломатически мандати в една и съща страна. С Федералната академия по публична администрация на Германия планираме обучение в София на турски държавни служители и дипломати във връзка с присъединяването на Турция към Европейския съюз. Подготвяме обучение на афганистански и иракски дипломати. През декември 2005-а подписахме договор с дипломатическата администрация на Армения за обучение на нейни кадри по проблемите на европейската интеграция. Такава програма имаме и с външното министерство на Грузия. Интерес проявяват и от Монголия, от Гана, от региона на Западните Балкани.
Не можем да не отбележим, че институтът ви се занимава и с дългосрочни стратегически изследвания.
- Така е, второто основно направление в дейността ни са стратегическите изследвания. Подготвяме се за създаването на Център за стратегически изследвания в областта на външната политика и на международната сигурност. У нас няма друг такъв държавен център, който може да работи с класифицирана информация. Дългосрочните стратегии ще са в перспектива от десет и повече години, ще включват различни сценарии и хипотези от световната политика и дипломация, като ще изследваме проекциите им върху интересите и бъдещето на България. Те ще се подготвят от висококвалифицирани специалисти и ще ползват президента, министър-председателя, други министри, както и парламента при вземането на оперативни вътрешно и външно политически решения .
Напоследък станаха популярни лекциите на известни личности от голямата политика, международната сигурност, финансите и икономиката. Те идват по покана на Дипломатическия институт, но имат и други срещи на държавно ниво, така ли е?
- Всеки месец каним видни хора от света да споделят вижданията си за политиката на страните си или на международните организации и институции, които представляват. Примерно от началото на 2006-а наши гости бяха президентите на Европейската централна банка и Европейската банка за инвестиции и развитие. Комбинираме посещенията на ВИП гостите си и със срещи на високо държавно равнище, с представители на българския бизнес. Освен лекциите организираме и публични конференции.
София ще бъде домакин на голям дипломатически форум през септември 2006-а. Кои са участниците и какви проблеми ще бъдат обсъждани?
- Преди време в Пекин бе взето решение за регулярни международни срещи, на които да се обсъждат всички аспекти на отношенията между Европейския съюз и Китай. Такива вече са проведени в Дъблин, в Барселона, в други градове на страните членки на ЕС. На проучвателна мисия у нас бе директорът на Академията за европейско-китайски отношения - френският професор Босе, който от 12 години живее и работи в Шанхай, и през септември в София ще се състои петото издание на форума. На него ще бъдат поканени големи политици, дипломати и държавници, включително и бившият американски президент Джими Картър, както и Хенри Кисинджър, който пръв отвори взаимоотношенията между Китай и САЩ. За пръв път в нашата столица ще бъде обсъждан и стратегическият триъгълник Китай - ЕС - САЩ. Вторият панел на форума ще се фокусира върху Евразия и свързаните с региона енергийни проблеми. За участие в дискусиите ще бъде поканен и бившият външен министър на Русия Игор Иванов, който е член на борда на директорите на българския Дипломатически институт.
Подготвяте ли и други международни срещи?
- Предстои (от 1 до 5 юни 2006 г.) годишната среща на изследователските центрове на балканските страни. На нея ще бъдат разменени експертни доклади и мнения за европейското бъдеще на Балканите, за икономическите и инфраструктурните аспекти на балканската интеграция, както и за етническите и религиозните проблеми под наслов: Толерантност срещу дискриминация.
Ще се приеме ли закон за дипломацията, който се мъти поне от петнадесет години?
- Такъв законопроект, който наистина от дълги години се опитва да си пробие път, ще бъде внесен в Министерския съвет от министър Ивайло Калфин. В него, предполагам, ще бъде регламентирана и дейността на Дипломатическия институт, както и дипломатическите рангове, за чиято квалификация и развитие ще се грижим и допринасяме.
Доколко институтът ви ще е гарант за това, че в бъдещата българска дипломация няма да има политически назначения на случайни протежета?
- Философията и политиката ни предполагат развитието на българската дипломация да е свързано с постоянно обучение за придобиване на задължителните за професията специфични знания и умения. По този начин се надяваме да намалим до минимум т.нар. политически назначения зад граница, особено за дипломатическите рангове от аташе до пълномощен министър. В световната практика за посланически назначения често се номинират видни политически фигури, които имат нужния авторитет и опит, за да отстояват интересите на страната си. Посланически политически назначения се случват и у нас, но за по-нисшите дипломатически рангове не бива да се допускат компромиси. Дипломатическият институт е създаден, за да подпомага дейността на българската дипломация, а ясно заявената позиция на ръководството на Министерството на външните работи е да се увеличи максимално изискването за професионализъм. В този смисъл ние се чувстваме комфортно и като своеобразен гарант за професионалните качества на българските дипломати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във