Банкеръ Weekly

Общество и политика

„България на гражданите” – хлопна ли мандалото?

Преди една година учредяващата се партия на Меглена Кунева изглеждаше като забележим проблясък на фона на намразените, окопали се в кръгова отбрана стари партии. Не че нямаше скептици и яростни критици, но за немалко хора България на гражданите изглеждаше като една по-прилична и по-грамотна алтернатива в рамките на системата, нещо като Хашековата Партия на умерения прогрес в рамките на закона.


По нормалната логика на политиката, при задълбочаващия се провал на ГЕРБ и хроничната импотентност на основните опозиционни партии, пред хората на Кунева като че ли се откриваше ако не бляскава, то поне твърде благоприятна перспектива. Социолозите почти единодушно я класираха като трета сила в един нов парламент, а някои дори избързаха да я обявят за центъра, около който ще се гради бъдещото, неизбежно коалиционно управление на страната. Най-малкото имаше усещане за движение, напредък и перспектива.


Днес гражданското цунами е напът да помете не само бащите на системата (закрепеното чрез закони, институции и неформални мрежи ограбване на три четвърти от българите), но и тяхното отроче, стремящо се да извърши поне частично усъвършенстване на тази система. България на гражданите, която съвсем наскоро даваше заявка да поведе и да отгледа слабото и разпокъсано гражданско общество, сега


диша праха на гражданския порив

за справедливост.


С пълна сила важи мисълта на един недолюбван на Запад, но почитан у дома азиатски лидер: Там, в далечината, е моят народ. Трябва да напрегна силите си, за да го настигна. Уви, засега Кунева и съпартийците й, подобно на големите партийни динозаври, изглежда, не могат да проумеят колко драматично се промениха нещата в България през последните седмици. Или не им се иска да повярват. Така, вместо да диктува модата на политическата промяна, партията ще трябва с всички сили да се бори срещу сериозната опасност да изчезне от политиката, преди още да е влязла в нея.


А изгледите не изглеждат добри. Причините за това са поне четири.


Избирателите стават все по-безразлични

Като най-голям проблем на България на гражданите се очертава трайният спад на интерес от страна на обществото към нейните предложения и инициативи. За това има и ситуационни причини, но коренът на заплахата е в слабостите на самата партия, на които ще се спра по-нататък. Както и в отношенията между половете, най-лошото нещо в отношенията избиратели - партии е безразличието, а не силните негативни чувства. Защото е пряк отговор на безличието. Като че ли съзнателно БГ предлага на обществото калейдоскоп от неразличими сръчно нарисувани, но еднотипно- сивкави картини, които просто не въодушевяват.


В ситуацията на изригнали протести и страсти партията и нейният лидер бяха неубедително невзрачни и равнодушни и не успяха да излъчат едно запомнящо се послание, релевантно към дълбоките проблеми на обществото. И затова бяха подминати от обществената динамика като керемида от бърз влак.


Едно от най-важните неща в политиката е усетът за време, за подходящ момент на действие, а грешките в това отношение понякога са непоправими. Не става дума да се яха едно или друго обществено настроение, а да се реагира адекватно на причинилите го процеси. България на гражданите пропусна момента и едва ли ще получи шанс да се поправи. Партията просто не бе припозната от протестиращите като потенциален изразител на публичния интерес.


От друга страна, с добре режисираната си позиция на експертност и умереност, която видимо смята за свой силен коз, партията на Кунева се оказа между чука и наковалнята. От една страна - консолидиращата се партийна класа, готова на всякакви превъплъщения, обещания и отстъпки, за да спаси кожата. От друга - разбуненият народ, придобил нулева толерантност към псевдоекспертното усукване и измъкване от назоваване и решаване на истинските проблеми. Още повече - в ситуация, в която лидерът и някои от ключовите фигури в партията са част от историята на проблемите...


Развитието на събитията, независимо от непредвидимата посока, която взеха, потвърди една очевидно вярна прогноза -


изначалният проблем на БГ е лидерският

Както съм посочвал още преди президентските избори, Кунева е отлично образован и школуван човек, но има непреодолим таван. Тя е много подходяща за висш (за предпочитане международен) чиновник, но има твърде сериозни слабости, за да бъде успешен водач. Тя трябваше да намери друго лидерско амплоа, да попълни екипа си по друг начин, но не само не го направи, а и не можа или не поиска да противодейства на властовите интриги около нея, довели до елиминирането на безценни за перспективата на партията й хора.


Кунева не стоеше убедително като политик и в доста по-спокойни времена, а в днешната бурна обстановка е направо в миманса.


И ако БГ не извади незабавно на преден план няколко приемливи и качествени лица, които да изпълняват достатъчно значими самостоятелни роли, топузът на слабото лидерство ще завлече партията на дъното. През последните дни такива опити има, но трудността на подобно решение е, че едни предпочитат да изчакат по-подходящи времена, други не могат, трети не ги допускат, а за четвърти просто няма физическо време.


Няма спор - в БГ има


интересни нови лица, но на заден план

Те прекалено дълго бяха задържани в политическото си развитие. Затова към момента са слабо известни и неразпознаваеми в силните си страни за по-широката общественост. Що се отнася до хората с опит в политиката, които се присъединиха към новата партия, проблемът не е главно в това къде са били преди, а дали и какво ново се опитват да правят на новото поприще. Една част от тях очевидно нищо старо не са забравили, други имат определени шансове да се докажат, но и едните, и другите попадат в много трудна и неблагоприятна обстановка, която редуцира вероятността за успех.


България на гражданите не успя да изгради свой пълноценен партиен елит, който да изпълнява неотменимите функции на всеки истински елит - да приема и да поема политическата отговорност за ключови стратегии и политики, да излъчва, овластява и контролира лидерите, да комуникира с обществото, предоставяйки му убедителни предложения за промяна и напредък. Вместо това се получи описваното от Макс Вебер близко обкръжение на водача - група от верни сподвижници (в случая не всички искрено верни), които изпълняват поддържащи функции. Но екип от добри актьори във второстепенни роли не може да замени празнотата, оставена от неубедителната звезда, изпълняваща зле конструирана още на ниво сценарий главна роля.


Усещайки, че губят почва под краката си, Кунева и нейното ръководство направиха типичната грешка от страх в подобна ситуация


залитнаха силно в популистка посока

От една страна, включиха се в циничното наддаване на партиите за подкрепата на част от протестиращите чрез подмамването им в граждански квоти чрез изтърканото клише за новите лица. Яне Янев обеща 60% гражданска квота, Кунева го надцака с две трети от кандидатите, които за пръв път ще се явят на парламентарни избори. Финтът бе неубедителен, защото вратичките са зле замаскирани (например парламентарни, но не и местни избори, за да не бъдат елиминирани някои от преминалите от други партии). Освен това за партия с възможното влияние на БГ истинският въпрос е не каква част от вписаните в листите, а каква част от водачите на листи ще бъдат нови лица. Защото най-вероятно ще стане така, че в края на краищата в парламента ще влязат (ако влязат) предимно представители на статуквото.


Силно дразнещ бе обявеният филтър от ограничителни условия за подбор на кандидатите. Да не са били свързани с ДС - разбираемо, но да не са членували в БКП? Значи, ако си бил редови член на БКП, не може, но за снаха на секретар на ЦК на БКП няма проблем. Отново двоен стандарт, една от основните причини, довела политическата класа до днешното състояние.


Черешката на тортата на популисткото залитане на БГ бе оповестената програма от 31 точки, претендираща да сочи изход от кризата. Макар че има някои уместни и изпълними предложения, в този декларативен текст, напомнящ прословутата политическа декларация на Симеон Сакскобургготски от 6 април 2001 г., доминират очевидно неизпълними или несъществени намерения, както и пораждащи съмнения за откровен лобизъм идеи. Не се вижда и как този манифест от типа Ела ме вземи може да бъде превърнат в някаква смислена програма или съществена част от програма за управление.


В заключение - проектът БГ, независимо от началния си потенциал, се оказа неадекватен на сложната обществена динамика, което означава, че ключовите му конструктори не са на необходимата висота. Възможно е той да постигне някакъв частичен успех, но бъдещата му позитивна перспектива би имала шанс само при радикални промени в стратегията и предлаганите политики. Което - поне засега - остава теоретична възможност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във