Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ Е НА ПРАГА НА ВТОРИ ПРЕХОД

Александър Томов е роден на 27 април 1954 г. в София. Завършва с пълно отличие специалност Икономика и специализира Макроикономика в Санктпетербургския държавен университет. Доктор е на икономическите науки. Доцент е в Софийския университет Св. Климент Охридски. Заместник-председател на Висшия съвет на БСП в периода 1991-1992 година. Вицепремиер от 1990 до 1991 година. Лидер на Гражданско обединение за републиката от създаването му през 1993 г. и на коалиция Демократична алтернатива за републиката от 1995 година. Председател на Политическия съвет на Българската евролевица от февруари 1997 година. Независим кандидат за президент през 1996 година. Автор на книги, последната от които Оптимистична теория за България.

Г-н Томов, в книгата си Оптимистична теория за България пишете за победите и провалите на българския преход, за най-големите грешки на страната по пътя й към пазарна икономика. Кои са те?
- От икономическа гледна точка критерият, който дефинира грешките, са преките загуби върху националното стопанство, измерени в разрушени към момента фондове. По този показател категорично на първо място стои т.нар. аграрна реформа. Тя предизвика разпарчетосване на земята и унищожаване на производства за няколко десетки милиарда долара. Не става дума само за ТКЗС-та, но и за поливните съоръжения, производствените фондове на селското стопанство и т.н. По този начин рязко се влошиха и експортните позиции на отрасъла.
Втора пробойна в прехода е масовата приватизация, чрез която десетки пъти се обезцениха работещи предприятия и се промени организацията на управлението им. Сега от 1200-1300 предприятия, раздържавени по този ред, близо една трета не работят. Друга една трета са в лошо финансово състояние, а само малка част работят прилично. Всъщност този модел на приватизация предизвиква форсирана декапитализация на цялата икономика. Факт е, че от общо 5700 сключени сделки са получени 6.7 млрд. долара. Тази сума е приблизително пет пъти по-малка от реалната.
Груба грешка на прехода е и ударът по банковата система в средата на 90-те години, както и рязкото обезценяване на лева в края на 1996 и началото на 1997 година.
На колко се оценяват приблизителните загуби за икономиката от погрешната политика на реформи?
- Само тези три грешки, зад които стоят конкретни хора и конкретни решения, са довели до директни преки загуби за националната икономика между 90 и 100 млрд. долара. Много по-големи по обем обаче са косвените загуби. Нарушени са отрасловите и междуотрасловите връзки, загубени са експортните позиции, създаден е хаос в икономиката като цяло.
Всичко това направи България многократно по-бедна. Тези оценки са сложни, тъй като отчитат и курсовите разлики, инфлацията и т.н. При всички случаи обаче през 90-те години страната е загубила 50-55 на сто от икономическия си потенциал. А между 1990 и 2000 г. тя е намалила брутния си вътрешен продукт на човек от населението с малко над 45 процента. Това е доказателство за тежкия удар и изключително несполучливата икономическа реформа през тези години.
Грешките унищожиха предприятия, които имаха ясни пазарни позиции и перспективи. Никаква видима причина нямаше да бъдат унищожени ядрата на тежкото машиностроене в Русе и в Радомир, както и рафинерията Плама, Берое - Стара Загора, Динамо - Светлина - Сливен, предприятията от химическата промишленост, металургията и т.н.
Имат ли морално право хората, допуснали тези грешки, сега отново да бъдат на политическата сцена в страната, да предявяват претенции за участие в законодателната и изпълнителната власт и т.н.?
- В книгата си не се занимавам с политически оценки и умишлено бягам от това. Не съм обвинявал партии и личности. Но виновници има. Не е трудно всеки от нас да се досети кой стои зад погрешните решения. Зад предизвестените провали стоят конкретни имена, конкретни закони, гласувани от определени хора. Голяма част от тях днес отново са на власт. Разполагат с много големи ресурси и медийно влияние. Просто от грешките те са инкасирали печалби, които са трансформирали във власт. Така че е трудно изведнъж да се повлияе на политическата класа, която ги е допуснала. Твърдя обаче, че трябва да се сложи край на спекулата и манипулацията над българския народ, в която всички са маскари. Маскари са 300-500 души. Едва ли са повече.
На какъв етап от прехода е България, след като твърдите, че тази година страната ще достигне нивото на БВП от 1989 година?
- Действително през 2005 г. България преминава равнището на БВП от 1989 година. Тази оценка не е моя, а на достатъчно авторитетни статистици. Факт е и частичната стабилизация, която настъпи след 1998 година. Тя е все още непълна и нетрайна, но все пак представлява промяна в курса на развитие. От началото на 2000 г. наблюдаваме позитивен икономически растеж. България се намира в края на прехода, но на т.нар. политически преход. Става дума за промяната в законодателството, изграждането на политическите формации и на новите държавни институции.
Но тъй като икономиката на страната преживя много тежки удари през 90-те години, България ще преживее един втори преход. Той ще бъде свързан с адаптацията на националната икономика към европейските стандарти и критерии. Да вземем само един показател - цените. В момента у нас те са около 40-43 на сто от тези в Европейския съюз, докато Гърция и Португалия достигнаха 75% от цените в ЕС. В България неизбежно ще има покачване на цените, затова бих препоръчал планомерна, внимателна и умерена инфлация в рамките на 6-8% годишно. Така цените ще се изтласкат постепенно, а не шоково, до европейските. На практика това означава, че всички български фирми трябва да се нагодят към новите стойности. Това поставя на дневен ред въпроса за огромната българска бедност, както и въпроса кога и как доходите у нас могат да достигнат до средноевропейските?
Има ли средна класа в България?
- По тази тема се води широка дискусия. Социологът Кольо Колев твърди, че средната класа, която се е формирала през последните години, обхваща около 20-22 на сто от населението на страната. Но той изхожда от сегашните средни доходи на българина. Моето мнение е, че средната класа би трябвало да се формира от днешното горно равнище на доходите, т.е. над 800 лв. на член от домакинството.
Това са може би 5-6% от хората. Има и около 1-1.5% много богати българи, част от които ще навлязат в горната класа на особено богатите европейци. По-важното е обаче, че в момента няма стабилност на отделните български социални групи. Формирането им е сложен и бавен процес. Една част от хората, които сега са със средни доходи, може би ще принадлежат и към средната класа на ЕС. Друга част обаче ще се причислят към бедните европейци. Труден е проблемът с преодоляването на българската бедност. Но очевидно този процес ще тече, защото Европа при всички случаи означава по-високи доходи. В България трансформацията ще бъде болезнена, още повече че голям брой от дребните и средните фирми няма да могат да издържат на конкуренцията и ще фалират.
Кои сфери на българската икономика са най-уязвими в процеса на трансформация към новите европейски условия и критерии?
- Най-проблемен ще е преходът за фирмите в сферата на търговията, където в момента има над 110 000 фирми. Голяма част от тях са неконкурентоспособни. Проблем ще възникне и в шивашката промишленост. Над 22 000 дружества се занимават с недвижими имоти и не е логично да оцелеят всичките. През следващите десет години ще се решава именно въпросът с оцеляването на икономическите субекти или с техния фалит.
От казаното дотук разбираме, че лошото предстои. Коя е оптимистичната теория за България, на която сте посветили книгата си?
- Лошото по-скоро е зад гърба ни. Но нещата в България не са решени. Големите удари по националната икономика през 90-те години направиха страната ни неконкурентоспособна. Ние вече сме далеч след Чехия, Унгария и Полша, с които бяхме почти равни. В книгата си предлагам теоретичен възглед за развитието на страната, за да може България да тръгне по пътя на държави, които доказаха, че за 10-20 години могат да достигнат икономически върхове. Типичен пример е Финландия, а не точно Ирландия, тъй като там нещата са свързани с много мощни американски инвестиции. Финландия пробива сама, със собствен потенциал. Не съм сигурен дали ще стане на практика, но оптимистичен сценарий за развитието на България все пак има. Това е главното послание на новата ми книга.
В кои отрасли на българската икономика има потенциал за развитие, за да се случи така желаното оптимистично бъдеще?
- Има три групи сектори на икономиката, върху които изграждам т.нар. теория на асиметричния прогрес. Неоспорим факт е, че малките държави не са в състояние да развиват всички отрасли едновременно и не бива дори да се опитват да правят това. В България някои сектори успяха да дръпнат и са носители на растежа през последните години - главно благодарение на предприемчиви частници. Това са очакваните три ядра на българската металургия. В различна степен и трите предприятия - Кремиковци, Стомана и Промет - работят добре, плащат данъци, имат сериозни пазарни перспективи. Добри резултати има от определени сегменти на други отрасли - строителството, финансовия сектор, туризма.
Друга група отрасли могат да помогнат за увеличаване на темповете на растеж до 6-8%, но сега са в криза. Тук България има естествени преимущества пред останалите държави. Най-важното от тях е селското стопанство, което се нуждае от нов цикъл реформи заради глупавата аграрна реформа от 1992 година.
Трета група отрасли са т.нар. нишови пробиви, които могат да помогнат на България да дръпне рязко, да се нареди в семейството на високоразвитите технологични нации. За съжаление засега страната ни е на нулево равнище в това отношение.
Но първо трябва да се излекуват раните от предния преход, за да може да се ориентираме в новия глобален свят, при това по убедителен начин. Това е условието, за да станем конкурентоспособна нация и българите да остават в страната, вместо да се превръщаме в народ от наемни работници. Демографският проблем не може да се реши без икономика, без активна социална политика и финансова обезпеченост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във