Банкеръ Daily

Общество и политика

БСП загуби инстинкта си за самосъхранение и катастрофира

Всички казват, че най-големият губещ на отминалите избори е БСП. И това е така. защото, ако ГЕРБ загуби над 300 000 гласа, за "столетницата" не бяха пуснати... над 400 000 бюлетини. Нищо, че откакто Бойко Борисов управлява, "червените" са единствената твърда и категорична парламентарна опозиция.

 

БСП е една от малкото стари партии в Източния блок, да не кажем единствената, която оцеля по време на прехода. Повечето формации, които се родиха преди него или след началото му, и изиграха съществена роля за преминаването от социализъм към капитализъм, постепенно изчезнаха. И на тяхно място дойдоха други. Така беше и у нас, с изключение на социалистическата партия, която, при все че беше правоприемник на тоталитарната БКП, успя на надживее дори и флагмана на промените СДС.

На какво се дължи дълголетието й? Основно на два фактора.

От една страна, в тази партия след 10 ноември се зародиха, появиха и разгърнаха

редица идейни течения, крила, фракции,

които обогатяваха и разнообразяваха нейния облик, но и разширяваха ветрилото й на влияние сред избирателите, привличаха мек електорат или периферия. Имаше за всекиго по нещо от левия спектър. От червени чугунени глави и хардлайнери, през генералски движения, социализъм с човешко лице, демократичен социализъм, до социалдемократи и социаллиберали.

Втората характерна особеност на БСП беше способността

да се обединява пред лицето на общия враг или опасност.

В една стара политическа формация винаги има и междуличностни отношения, освен различия във вижданията. В мирни времена не липсваха ритания по кокалчетата, не само спорове на партийните форуми. Но когато се зададяха избори, всички работеха рамо до рамо за партията си.

Наблюдавахме това и след краха на Жан-Виденовото управление, когато БСП беше толкова зле, че не можеше да си плаща парното и тока на „Позитано” 20, но с общи усилия и саможертви оцеля.

Същото се видя и след като царското движение помете всичко на политическата сцена. Лявата формация тогава пак остана на трета позиция, но се мобилизира до такава степен, че спечели президентските избори през същата 2001 година.

Така бе и след злополучното управление на кабинета „Орешарски” - макар че беше наказана от избирателите си, БСП пак успя да си стъпи на крака. И през 2017-та вкара в парламента 80 депутати, само с 15 по-малко от победителя ГЕРБ.

Няма друга българска формация, която да се похвали с такова дълголетие - почти 130 години. В началото на прехода това се опитаха да направят д-р Петър Дертлиев и Стефан Савов, като възродиха съответно БСДП и Демократическата партия. Те обаче не успяха да се справят с "изискванията" на посттоталитарното общество и изчезнаха заедно с кончината на лидерите им.

След тези избори БСП отново е в криза. Дали този път ще успее да я преодолее или

бавно ще се свие и изчезне, за да отстъпи място на нова левица?

След като седна в председателския стол Корнелия Нинова се опита да консолидира партията по начина, по който Иван Костов направи това със СДС навремето. Тоест - да заличи и обедини всички фракции, идейни течения и групи по интереси. Формацията да се превърне в стройна, единна и неделима, маршируваща в един и същи такт.

Лидерката вкара в левите идеи и десни похвати, и националистически възгледи. Вижданията й какво трябва да представлява българското левица обаче се разминават съществено с разбиранията на европейските социалисти. Което и предизвика напрежение в отношенията им, най-вече около Истанбулската конвенция.

Според нейни съпартийци, под ръководството на Нинова БСП се е отдалечила от „изразител на конкретни интереси на експлоатираните наши съграждани” и се е приближила до центъра и до другите партии. 

Нарушен беше неписаният закон за безусловното единство в името на победата или справянето с противника. Оказа се, че в БСП има немалко хора, които много мразят Бойко Борисов и наложения от него модел на управление,

но още повече мразят Корнелия Нинова.

Разбира се, никой не казва, че тя е безгрешна. Напротив, допусна и големи грешки. Но враговете й - чудно защо ли? - не пожелаха да направят разлика между грешки и опити за реформа. Стигна се до там, че пловдивските социалисти буквално се разцепиха. Едните приветстваха изгонването на олигарха Георги Гергов, но неговите креатури не можаха да преглътнат решението на Нинова и я саботираха, искайки непрестанно оставката й. Друга вълна от вътрешна съпротива й докара ненужната конфронтация с кмета на Перник - Станислав Владимиров

Социологът Живко Георгиев изтъква още една причина за катастрофалния резултат на столетницата:

БСП поне от 20-ина години не се развива по начин, който би могъл да я запази като влиятелна политическа сила и да я превърне в ключов участник в строежа на бъдещето на страната. БСП не намери начин да влезе във връзка не само с младите, а с активното население между 30-40-годишните. БСП не успя да намери адекватен отговор, запазвайки лявата си идентичност, да се превърне в

генератор на каузи, включвайки новите поколения.

А те вече са няколко в годините на прехода и сега са активното гражданско съсловие. БСП изпадна от времето. Имаше опити да се подмладява, да лансира нови лица от новите поколения, но не успя да го направи...”

Според социолога Георгиев, БСП трябва да се превърне в електорална партия: „Тя се мъчи през цялото време да бъде масова партия, но не става. Партийната членска маса са 1/6 от получените гласове...и е добре да намери начин да превърне симпатизантите си в генератор на идеи, а не само да са членска маса, която е топяща се през годините”.

Макар анализаторите да са единодушни, че БСП има достатъчно грехове за провала на прехода, всички те смятат, че

е рано за пенсиониране на "столетницата".

Някои са на мнение, че изборната катастрофа може да стимулира някакви по-сериозни промени. Логиката им е рационална: в България има десетки десни политически формации и... нито една нормална лява партия. Друг е въпросът дали Нинова и обкръжението й са готови да направят тази крачка.

„Г-жа Нинова не реагира на ситуацията в България, а на ситуацията в БСП. За нея е важно да избегне нови избори, защото може да са пореден провал. БСП е в тежко критично състояние. Има опасност България да остане без левица“, предупреди друг социолог - Андрей Райчев.

Част от новоизбраните леви депутати обаче изобщо не приемат такива опасения. Според тях при бързи избори и ясно очертани корекции в поведението на партията, негласувалите членове и симпатизанти ще отидат до урните и резултатите ще бъдат съвършено различни от сегашните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във