Банкеръ Daily

Общество и политика

БСП събра леви отломки, за да оцелеят заедно

S 250 f28e1809 4c77 40bc 9ddc 2f44c284bb3a

В краткото време между двата вота – редовния на 4 април и извънредния на 11 юли, лидерът на БСП Корнелия Нинова се опитва, доколкото е възможно, да поправи щетите от последните избори, на които партията получи близо половин милион гласа по-малко спрямо 2017 г. и се срина до третото място в класацията за парламента. Затова под червените знамена бяха свикани бивши съпартийци, напуснали по една или друга причина Столетницата. 

 

Инициативата на Нинова да привлече в широка лява коалиция воденото от Георги Първанов и Румен Петков АБВ, „Движение 21” на Татяна Дончева и Георги Кадиев с нерегистрираната му формация, беше доста изненадваща. Особено като се има предвид досегашното й поведение и желанието да наложи БСП като единствена и най-голяма сила в лявото пространство. Още се помни, че през 2016 г. кандидатурата на Румен Радев за президент трябваше да бъде издигната съвместно от БСП и АБВ. Но в последния момент Нинова буквално срита по-малката партия и Радев беше издигнат само от БСП. Не по-топло бе отношението й и към останалите две формации.

„Основната стратегия на БСП в годините преди изборите на 4 април беше да доказва пред българските граждани, че тя е основната алтернатива на модела ГЕРБ и управлението на Бойко Борисов, че тя е единствената опозиция и принципен противник на този модел, следователно, ако българските избиратели искат да се отърват от този модел, трябва да гласуват за нея. Това не се получи като резултат на 4 април", казва политологът Борис Попиванов.

Какво обаче се случи сега? Освен катастрофалната загуба на гласове и падането до третото място на вота на 4 април, на политическата сцена

от небитието се появи и Жан Виденов.

Около него се създаде „Ляв съюз за чиста и свята република”, който събра русофилски и носталгично настроени към социализма организации, т. е. той се позиционира в крайно лявото пространство с тенденция да дръпне 1-2% от електората на БСП. Същевременно се разшава и вътрешната опозиция. Затова Нинова започна преговори за широка лява коалиция в рамките буквално на десетина дни, за да се опита да компенсира поне тази загуба на гласове като ги замести със симпатизантите на АБВ, „Нормална държава” и „Движение 21”. Само че с последната формация нещата не се получиха. И в крайна сметка Татяна Дончева остана със старите си коалиционни партньори от „Изправи се! Мутри вън!”.

Всъщност, на последните избори нито една от левите формации не успя да надскочи ръста на партията, от която е произлязла, а в същото време късаше от нея избиратели. АБВ взе едва 15 000 гласа, Георги Кадиев не участва във вота, а обединението „Изправи се! Мутри вън!“, в което бе „Движение 21“ влезе в парламента почти на ръба – с 4,72% и близо 151 000 гласа. Оттук нататък безконтролното свличане в бездната можеше да продължи за всички. Лидерите видяха тази опасност, а дали мерките, които предприемат, са адекватни, ще се разбере на 12 юли.

Корнелия Нинова говори за широка лява коалиция, но това не е точно така – по-скоро има една тясна коалиция „БСП за България”, в която влизат социалистическата партия плюс три-четири малки организацийки, традиционни съюзници и около нея „обрастват” други малки формации като АБВ, „Нормална държава” и присъединилото се в последния момент „Движение на непартийните кандидати” с представител проф. Минчо Христов. С други думи, т. нар. коалиционни партньори изобщо не са равнопоставени. Има доминант и изпълнители на поддържаща роля, за което партиите на Първанов-Петков и Кадиев получиха по едно водаческо място. Левите симпатизанти харесват донякъде Кадиев, но не одобряват Първанов и Петков. Това вероятно е една от причините те двамата да не се кандидатират за депутати.

Корнелия Нинова не за първи път играе ва банк.

Левицата, под нейно ръководство, неистово се нуждае от успех – да коригира нагоре изборния си резултат, като стремежът е дори да спечели тези избори, и да победи на президентските през есента. Защото, ако продължи да стои извън властта, ще продължи да се свива като шагренова кожа. А избирателите все по-малко ще бъдат склонни да поверят управлението на страната на играч, който все „загрява край пистата“, но не участва в играта.

Новият съюз обаче едва ли ще увеличи значително резултата на БСП на юлските избори - партиите, с които се съюзява, не са мощни откъм електорат. По-скоро от значение е кумулативният ефект от новината за обединението, която би мобилизирала гласове вляво. Проблемът е, че се явява и конкуренция, макар и не така опасна: коалицията около бившия премиер Жан Виденов, в която влизат бивши депутати от БСП и "Атака", както и бивши министри от кабинета на Виденов.

Към същите гласове гледат още "Възраждане" на Костадин Костадинов, чийто резултат на изборите на 4 април беше 2,45%, или 78 414 гласа, новите стари "Обединени патриоти" - ВМРО, НФСБ и "Воля", а защо не и "Българско лято" на Васил Божков.

Да не забравяме също, че и "Има такъв народ" на Слави Трифонов откъсна немалко гласове от Столетницата на 4 април.

Не случайно преди такива важни избори - като очертаващите се на 11 юли, политолозите винаги предупреждават, че в политиката не винаги две плюс две е равно на четири. И, че не винаги

простата аритметика е решаваща за изборния резултат.

„Под аритметика имам предвид убеждението, че всяка от тези сили има своя обществена подкрепа и на 11 юли ще успеят да докажат, че 2+2=4. Като съберем, примерно, 115 000 гласа за ВМРО с 75 000 гласа за "Воля" и НФСБ, ще се получи 200 000 гласа, които са напълно достатъчни за влизане в Народното събрание. От друга страна, като съберем 480 000 за коалиция „БСП за България“ с 15 000 за АБВ и евентуални разколебани избиратели, които искат ляво обединение, ще се получи много по-значителен резултат и по-стабилно представяне на левицата“, обяснява Борис Попиванов. Само че сметките може да излязат криви.

Интересно е как ще се представи коалицията "Изправи се! Мутри вън!". Мая Манолова и "Отровното трио" може би са доволни, че Татяна Дончева остана при тях, но не са малко и тези, които смятат, че без нея биха спечелили повече. Така или иначе, като се прибавят точките, които Манолова успя да натрупа с Комисията по ревизия на управлението по време на едномесечния живот на 45-ото Народно събрание, има основания да се очаква тази формация да подобри резултата си от 4 април.

Facebook logo
Бъдете с нас и във