Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП ще преживее още едни отцепници

Георги Първанов и Ивайло Калфин
S 250 16f61081 472b 45b5 b2cb 0eacc9b2fdf5
S 250 a5f190d7 167a 465b bf76 098f1ead49db

БСП е на път да обели поредна люспа от себе си, след като миналата седмица шестима депутати напуснаха парламентарната й група, а пет от тях и партията. Дочу се, че отцепилите се щели да правят нова формация, начело на която най-вероятно ще застане вечният неуспешен кандидат за лидер на Столетницата Красимир Янков.

Като изключим Валери Жаблянов и Красимир Янков, останалите, които напуснаха лявата група и партията, не са особено известни на широката публика. Което от своя страна показва, че са били обикновени пешки, консумиращи облагите от депутатските си места. А че личните им интереси се оказват по-важни от партийните, си личи от факта, че са готови да се разделят с формацията само защото не са ги избрали в нейното широко ръководство.

Всъщност през най-новата история на БСП много по-изявени нейни функционери са се отцепвали и са опитвали да продължат по свой собствен път. Но техните политически проекти не са успявали да придобият популярност и да привлекат много съмишленици. Оригиналът винаги е печелел битката.

Пътят на социалистическата партия още от самото начало на възцаряването на демокрацията у нас е

белязан с някакво своеобразно раздвояване.

През първите две-три години тя се луташе след кого да тръгне – след Александър Лилов към „модерна лява партия” или след Андрей Луканов към социалдемокрацията. В редиците й избуяха няколко идейни течения. Появиха се "Път към Европа“, създадено около Петър-Емил Митев и Андрей Райчев, "Демос“ на Александър Томов, БКП "Демократичен форум“ на Драгомир Драганов, "Обединение за социална демокрация” (ОСД) в БСП с председател проф. Чавдар Кюранов. Тези платформи организираха и предизвикваха дискусии в рамките на самата партия, в която мирно съжителстваха комунисти, социалисти, социалдемократи, та дори и социал-либерали.

Една от тези идейни фракции беше създадена от дисидента в БКП проф. Николай Василев –

Алтернативно социалистическо обединение (АСО).

От него малко по-късно се отцепи Алтернативната социалистическа партия (АСП), която се присъедини към Съюза на демократичните сили (СДС), вкара свои депутати в 36-ото Народно събрание, дори имаше министри в кабинета на Любен Беров – Валентин Карабашев, Румен Биков. След това обаче звездата на АСП скоропостижно залезе, а най-изявените й активисти се впуснаха в дебрите на частния бизнес.

След идейните спорове в БСП дойде ред и на тези за икономическата политика и пазарното стопанство. През 1993 г. Александър Томов, който бе вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов, напусна партията след неразбирателство с председателя й Жан Виденов, посочен от Лилов. Томов създаде ново политическо движение

„Гражданско обединение за републиката” (ГОР).

За предсрочните парламентарни избори през 1994-а новата формация се присъедини към коалицията "Демократична алтернатива за републиката" (ДАР), в която влизаха възстановената БСДП на д-р Петър Дертлиев, част от отцепилите се от АСО и още две социалдемократически организации, обединени в Български социалдемократически съюз. Това ново обединение се яви като алтернатива на БСП, но спечели жалките 197 хиляди гласа, докато прекръстената БКП победи.

След катастрофалния провал на управлението на Жан Виденов и БСП за предсрочните избори през пролетта на 1997 г., на базата на ГОР Александър Томов учреди Българската Евролевица. Тогава при него отидоха редица знакови лица на социалистическата партия, като част от 19-те депутати, призовали в края на 1996-а Виденов да подаде оставка  – Ивайло Калфин, Елена Поптодорова, Росен Карадимов, Николай Камов, Петя Шопова, Бойко Радоев и други недоволни от управлението на БСП.

Евролевицата извади по-голям късмет

в контекста на случилите се политически събития и успя самостоятелно да влезе в парламента (38-ото Народно събрание), в който доминираха Обединените демократични сили (ОДС), състоящи се от СДС с лидер Иван Костов и Народен съюз на Анастасия Мозер и Стефан Савов. Евролевицата на Александър Томов подкрепи тяхното управление и се опита да се разграничи от Столетницата, градейки образ на модерна социалдемократическа формация. Но нейният триумф трая само един мандат. След изборното цунами на царя през 2001-а тя загуби влиянието и тежестта си.

През 2000 г. беше създаден нов политически съюз – Нова левица, в която влязоха БСП, БСДП на Петър Дертлиев, Евролевицата и "Обединен блок на труда" на проф. Кръстьо Петков. Той не изтрая дълго. Част от членовете на Евролевицата се отделиха от нея, недоволни от лидера й Александър Томов и формираха движение „Социалдемократи”, което не успява да се наложи на политическата сцена и остава маргинално. Постепенно и тихомълком много от „социалдемократите”

възстановиха членството си в БСП

или се приютиха под крилото на президента Георги Първанов – Ивайло Калфин, Николай Камов, Росен Карадимов, Бойко Радоев.

Междувременно, през 2003-та, БСП бе приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС), и броженията в нея като че ли се успокоиха. Поне до 2009 г., когато ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, безапелационно спечели парламентарните избори. Лидерът и бивш премиер на Тройната коалиция Сергей Станишев отказа да поеме отговорност за загубата на социалистите и започна поредица от вътрешни скандали.

През април 2011 г. юристката

Татяна Дончева тръшна вратата на "Позитано" 20

и представи своя формация "Движение 21". То успя да вкара двама съветници в Столичния общински съвет и тук-там в страната на местния вот през 2015-а, но с това се изчерпват и политическите му успехи.

Още докато беше държавен глава – през 2010 г., на знаковата дата 10 ноември Георги Първанов лансира политическата си инициатива "Алтернатива за българско възраждане". След изтичането и на втория му президентски мандат, той се върна в БСП с амбицията да я оглави отново, като си мислеше, че Станишев, когото лично беше посочил за председател, ще отстъпи. Но не стана така. И през януари 2014 г. Първанов възроди като движение

"Алтернатива за българско възраждане" (АБВ).

Още тогава той изяви готовност АБВ да се яви самостоятелно на изборите, но не напусна БСП. Това стана два месеца по-късно – след разиграли се грозни сцени и голям скандал в левицата, Националният съвет изключи от партията бившия си лидер и президент от 2002 до 2012 г. Георги Първанов, както и бившия вътрешен министър Румен Петков.

АБВ се яви самостоятелно на изборите през 2014 г., успя да прескочи 4-процентовата бариера и да сформира парламентарна група. След това влезе в коалиция с ГЕРБ и участва във втория кабинет на Бойко Борисов с вицепремиер и социален министър – Ивайло Калфин. Той обаче напусна преждевременно правителството в знака на несъгласие с действия, свързани с пенсионните фондове и пенсионната реформа, а АБВ спря подкрепата си за управляващите. С това приключиха и петте минути слава за формацията на Първанов. От тогава тя не може да се похвали с електорален успех.

Последният (слаб) опит за отцепване от БСП направи през 2015-та бившият й депутат Страхил Ангелов, който се почувства недооценен и обвинявайки ръководството в отклоняване от левите идеи, се зарече, че ще създаде българската СИРИЗА. Заедно с него напуснаха и други хора от Софийската организация на БСП, но явно нищо не успяха да създадат.

С други думи, независимо от отскубнатите няколко червени пера през последните 30 години, социалистическата партия продължава да стои стабилно на българската политическа сцена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във