Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП: ПРЕДИ ДА СИ КАЖЕМ СБОГОМ

Да се правят краткосрочни прогнози в българската политика е твърде рискована работа - поради липсата на нормална политическа логика и неспазването на азбучните правила на демократичната игра. Но в по-цялостен план има неща, касаещи близкото бъдеще на БСП, които ми се струват неизбежни.
БСП очевидно е изключение на фона на другите бивши комунистически партии в Централна и Източна Европа. Тя не само се опази от разцепление, но и продължава - поне привидно - да изглежда хомогенна. Това обаче няма да продължава вечно. Има няколко причини, поради които са неизбежни силните центробежни процеси в левицата (предпочитам този термин пред изтърканото разцепление). Първата основна причина е, че вляво от БСП отдавна е зейнала твърде голяма политическа ниша. Образно казано, там има бизнес. Въпрос само на време е кой ще я заеме.
Втората причина е, че БСП е изправена пред
неразрешимо противоречие
От една страна, ако иска да продължи да доминира в управлението на България и след приемането ни в Европейския съюз, ще трябва да провежда реформи, които определено не се харесват на нейните традиционни избиратели. А от друга страна, за да се запази като политическа сила, ще трябва да съхрани на всяка цена този свой твърд електорат. Това противоречие бе временно туширано с необходимостта от изборна победа и връщане във властта, но оттук-нататък няма начин да бъде игнорирано. Виждаме, че в достатъчно широки среди в БСП вече съществува не просто недоволство от конкретни решения, а сериозно разграничение, водещо до отслабване на емоционалните и идейните връзки с партията майка.
Тези процеси са естествени и неизбежни като смяната на годишните времена. БСП в крайна сметка ще плати данък за това, че много късно ще извърви еволюцията, която животът иска от нея. Но ситуацията във и около тази партия се усложнява много и поради водещото й присъствие във властта, защото така или иначе тя доминира в тройната коалиция. Тук въпросът е за последиците за България (а не само за партията) в резултат на нейното управление.
През осемте години, през които беше в опозиция, много се спореше дали БСП е реформирана, в смисъл най-вече дали е готова да управлява в новите условия. Видяното досега недвусмислено показва, че тя не е готова, защото
не е способна да провежда реформи
Това личи и в трите основни елемента на едно управление - лидерите, политиката и комуникацията с обществото.
И по трите направления виждаме, че БСП възпроизвежда неща, които вече са ни познати. Натрапват се много силни аналогии с времето на Жан Виденов. Никой не може да обясни разумно защо отново бе излъчен един очевидно слаб лидер - неподготвен, неопитен, податлив на манипулации. Очевидно е, че това съвсем не е силната фигура днес - нито в партията, нито в правителството. Виждаме, че има други персони, които претендират за водещата роля. И Станишев нищо не може да им каже.
Налага се впечатлението, че може би има достатъчно силни фактори в тази партия, които се нуждаят от точно такова статукво в нея, за да могат да дърпат конците на един слаб и податлив лидер, а те да правят каквото си искат, без да носят отговорност.
По-нататък, вижте политиките на БСП. Проблемът не е само в това, че тя излъга избирателите си. Понякога това се случва. Лошото е, че нейното ръководство просто
не знае какво да прави
Налице е хаос, безцелно лъкатушене между най-различни варианти. Да вземем сигурността, борбата с престъпността, корупцията, енергийната политика и т.н. Наистина не личи, че ръководството знае какво прави, независимо дали го прикрива с арогантност, самочувствие, или нападки срещу другите.
На трето място, БСП не е станала по-комуникативна с обществото. Тя нито разяснява своята политика, нито убеждава хората, че е права. Действа старият синдром - ние сме на власт, следователно сме прави. А логиката е точно обратната - хората са повярвали, че сме прави и затова са ни избрали да управляваме. Властта не е някакъв абонамент, който си тече, независимо от това, какво реално се върши. Пребиваването в нея в сегашния много тежък момент буквално разпуква БСП, подобно на гнил орех.
В най-актуален план има и още един сериозен проблем.
Досиетата крият смъртна опасност
за столетницата. Защото изискват решаване на въпроса кой да бъде хвърлен на вълците. Пълното отваряне на архивите на Държавна сигурност прокарва много тежка межда вътре в партията - така бе още от 1990 година. Средите, свързани с бившите служби, обвиняваха, а и сега обвиняват партията, че ги е пожертвала, за да прикрие своята вина. Обратно, част от партийния елит обвинява службите, че са го омаскарили, без да е виновен. И двете твърдения не са напълно верни, защото партия и репресивен апарат се бяха сраснали до такава степен, че трудно можеха да бъдат разграничени. Така или иначе, днес въпросът е кой кого ще прецака с досиетата.
Действията на Румен Петков може и да не са напълно солова акция, но едва ли всички последици от тях са били изчислени предварително. Кутията на Пандора бе отворена - вече няма връщане назад. Много хора във и около БСП се изкушават да се възползват от ситуацията и да си разчистят терена. Според мен, това ще тласне партията към една
вътрешна междуособна война
Сега се полагат усилия за потушаване на зреещите конфликти, но не мисля, че е възможен заден ход. Още повече че има много уязвими личности. Доста авторитети и недосегаеми досега икони ще пострадат. Не мисля, че може да се задържат процесите, докато преминат изборите за президент.
Между другото тяхното наближаване също влияе силно върху процесите в БСП. Ясно е, че ако Първанов загуби, ще настъпи катастрофа. Но странното е, че дори и да спечели, това пак би ускорило разделителните процеси в партията. Защото той няма да има вече никакви причини да продължава да тушира проблемите. Ще се стреми да подготви своето политическо бъдеще, защото след втори мандат няма да има правото на ново кандидатиране за президент. А едва ли би приел в разцвета на силите си да излезе от политиката. Следователно ще започне да подсилва своето лоби в БСП. И в момента достатъчно ясно личи, че тези, които стоят най-безрезервно зад него, са и най-остро настроените срещу правителството и срещу силните на Позитано.
Сегашните опити да бъде подкрепен Станишев обаче не са израз на някаква принципна убеденост. Защото не виждаме различните лагери в БСП да предлагат различни политики, да имат принципни различия помежду си. Това си е борба за кокала, за влияние, за участие в бъдещото разпределение на баницата след приемането ни в Евросъюза. Не мисля, че някой може да помогне на Станишев да се закрепи, защото той няма просто капацитет да бъде лидер. Петков, ако приемем, че той е алтернативата, която днес се очертава, има известни силни страни, но пък е крайно неприемлива фигура. В този смисъл пред БСП няма много големи възможности. Липсват авторитетни, почтени, интелигентни хора. Липсват лидери.
Самите потребности на обществото ни да бъде излъчено по-добро управление на държавата
непрекъснато ще пораждат импулси към дестабилизиране. Защото след приемането ни в Европейския съюз за мнозина ще става все по-непоносимо да виждат не само какво губим, но и какво пропускаме да спечелим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във