Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП МЕЖДУ ВЛАСТТА, ТЪГАТА И НАТО

С подписването на споразумението между България и САЩ за сътрудничество във военната област , което стана на 28 април 2006 г. в София, страната ни вече не е същата. Така биха казали любителите на помпозни фрази. Някои твърдят, че и управляващата партия БСП вече няма да бъде същата. Други смятат, че дори и да е така, едва ли ще се усети веднага, а едва наесен.
Всъщност в партията отдавна ври и кипи, само като се споменат базите, дадени на американците. А какво да кажем за настроенията на червените, чийто лидер в качеството му на премиер следваше да изрази задоволство от събитието, но дипломатично не го стори? Какво да речем и за бившия им шеф и настоящ президент Георги Първанов, чието кадрово откритие Ивайло Калфин постави автограф под документа в качеството си на министър на външните работи? И изобщо - какво ли наистина си е казвал редовият социалист, докато е гледал новините за неформалната среща на министрите от НАТО, която го лиши за три дни от любимата вечерна прогулка покрай НДК?
Събитието, събрало външните министри на страните от пакта в София, разбуди страстите в червените редици. Нямаше никакъв начин да бъде другояче. Какво да предизвика такова нещо, ако не
жив вътрешнопартиен скандал
и паника, че БСП се прощава завинаги с идеологическата си идентичност.
Със сигурност политическите наблюдатели ще дадат мило и драго, за да надзърнат в аванс в новия устав или в актуализираната партийна програма на червените. В досегашните партийни директиви черно на бяло е записано, че според БСП България може да се включва във военни и във всякакви съюзи само след общонационално допитване, каквото и да означава последното. Е, ако това не е отстъпление от партийната линия, тогава какво е? Ами жив повод за вътрешната опозиция в БСП да поиска референдум, за да постави някои от лидерите си натясно, ето какво.
Двата нови документа - уставът и програмата, трябва да бъдат приети някъде през септември тази година на висш форум на социалистите. А дотогава разправиите в партията по тези и по други въпроси няма да секнат. Впрочем, след като близо месец се караха за базите на САЩ, на Позитано 20 миналия вторник близо три часа са въртели на шиш финансовия министър Пламен Орешарски за финансовата и социалната политика на правителството.
Наистина си струва човек да пожертва я око, я няколко пръста на ръката, за да разбере как шефовете на червената партия наесен ще обяснят на хартия деянията на кабинета, пък и договора за предоставяне на суверенитет с
довчерашния враг империалист
определение, с което по-твърдите членове на БСП си служат и до днес.
Базите само да са им проблемът на социалистите, възкликват иронично политическите коментатори. По-голяма беля е, че предизборните обещания напомнят за разнобоя между думи и дела, а критиките на Европейския съюз за престъпността и корупцията имат много ясни адресати - доминираните от БСП парламент и правителство.
Който е следил събитията от последните десетина дни, няма как да не е забелязал, че вътре в самата партия има хора, които се грижат тези настроения сред червения електорат да не увяхват.
Още неизсъхнало мастилото на подписите под споразумението и група леви народни избраници написаха сърдито писмо до президента Георги Първанов, в което го подканят да организира референдум за американските бази. Писмото е подписано освен вечните бунтари Костадин Паскалев и проф. Андрей Пантев и от колегите им по парламентарна група Александър Паунов, Трифон Митев и Златко Златев. Бившите атакисти Стела Банкова и Минчо Христов, както и заместник-председателят на формированието на Сидеров Петър Берон също се присъединиха към недоволните. Тъй като там фигурира и подписът на проф. Огнян Сапарев, както и на няколко други бивши червени депутати, документът бе обявен като писмо от интелектуалци. В средата на миналата седмица се разбра, че всъщност инициатор на писмото е о.з. ген. Любен Петров, който пое цялата отговорност за патардията. Не че му е за първи път. Той участва във всяка подобна акция, като се започне от първия миг, в който НАТО обяви, че ще си партнира с България. И се мине през протестите във и пред парламента през 1999 г. по време на въздушните удари в Югославия заради Косово. И после - акциите против изпращането на български военен контингент в Ирак.
Сега обаче работата е по-сериозна. Функциите на
говорител на сърдитите
отново иззе Костадин Паскалев. Миналата сряда той доста умело обясни пред медиите защо е цялата шумотевица. Ако някой си е въобразил, че Паскалев е минал от лагера на демократично настроените прагматици в този на по-твърдите като о.з. ген. Петров например, значи не е приел сериозно факта, че високият депутат от Благоевград е хитроумен човек. Човек, който знае как да държи позиции пред обществото и в партията си и как да накара шефовете си да се съобразяват с него. Човек, за когото се говори, че тепърва ще се развихри на политическото поприще. Затова бил убедителен, макар малко по даскалски.
Тъкмо Костадин Паскалев обясни недоволството не като проруско-антиамериканско настроение, гарнирано с идеологически клишета. Той се погрижи да обясни политическия и икономическия аспект на нещата. И то в духа на демократичното изискване за прозрачност на политиката пред обществото. Разковничето, според него, е кой и как взима решението за използване на общите военни съоръжения на наша територия. Дали САЩ едностранно решават, или правят това съвместно с България. Или вземат решение за ползване на базите след съгласието на страната ни. Така поставен, въпросът бие на прагматизъм и на национално самочувствие. Веднага след това Костадин Паскалев притури и икономическа мотивация. Той постави дежурния въпрос какво прави Русия, след като подписахме за базите. Отговорът е застрашителен - Москва вдига цената на природния газ.
След тези реплики на президента и на премиера, както и на преките им подчинени най-малкото ще им се наложи да се обясняват доста дълго. Както вътрешнопартийно, така и публично.
Президентът обаче миналия уикенд върна топката в парламента, като обеща пред медиите, че ще покани сърдитите интелектуалци на среща, за да им обясни, че
той такива работи не прави
В смисъл че това за референдума е дело именно на тях, на депутатите и не на него трябва да пишат такива писма. Първанов изрично подчерта, че и това с американските бази не е негово дело и че общественият дебат по въпроса бил крайно недостатъчен. С други думи - парламентът и правителството да му берат дерта, а той, президентът, само ще посредничи, докато последните се разберат с електората.
Само че държавният глава не можа да мине този път толкова тънко. Кой знае по каква логика миналата сряда заместник-председателят на БСП Ивелин Николов иззе функциите на говорител на Георги Първанов и успокои обществото, че президентът със сигурност ще излезе с позиция за базите. А пък парламентът, видите ли, като ратифицира споразумението, можел да направи декларация по въпроса, не всичко е загубено, увериха почти в един глас Паскалев и Николов.
Дни по-рано някои червени депутати се опитаха да обявят писмото на колегите си за пълна след дъжд-качулка. Те припомниха, че още преди месец във Висшия съвет на БСП се изпокараха за базите, но на 15 април, на заседание с парламентарната група на червените, взеха уж положително решение. Всъщност, коментираха още тогава социалисти, решението беше взето от шефовете, наложено с шутове под масата със скърцане със зъби и с половин уста.
Така че недоволството си тлее, а на Костадин Паскалев такива обяснения за закъснял референдум не му минават. Той няколко пъти заяви, че не е чул политическата позиция по въпроса нито на президента, нито на премиера. Така, според доста политици, някогашният президентски съветник постави
в небрано лозе
не само бившия си работодател, но и партийния си лидер. Сега каквото и да кажат Първанов и Станишев за базите, все ще загубят. Ако президентът се изкаже в полза на споразумението, губи доста леви гласоподаватели за евентуалния си втори мандат. Ако се изкаже против, губи модерно мислещи и центристки настроени избиратели, които ще му трябват, ако се кандидатира като независим, каквито изгледи впрочем има.
Политическите наблюдатели очакват, че Георги Първанов ще се изживее като флагман на нещо като обществена дискусия, но далеч няма да бъде категоричен. Някои отиват в прогнозите си още по-далече и се досещат какво ще пише в партийните документи и какво ще е
абстрактното оправдание
което ще предъвкват през септември социалистите. Подписването на споразумението ще бъде окачествено като много трудно за вземане и за преценка решение, с оглед на разделението на великите сили на сфери на влияние. Не ви цитираме писанията на историк-социалист, а… Татяна Дончева в телевизионна изява от миналата седмица. Та в стил учебник по история за средното училище от тоталитарно време до наши дни тя умозаключи, че трябвало да видим, в контекста на това решение, имало ли е други варианти и какво ще може да даде България на международната общност. И какво ще извлече икономически страната ни от тази работа, дотури Дончева, с което постави жалоните на партийната дискусия. И наистина, ако до края на годината в БСП предъвкват нещо по-различно от цитираните по-горе неособено смислени фрази, то вероятно иде реч за друга партия.
Социалистите няма
да се разберат със себе си
нито за военните бази на САЩ, нито за НАТО въобще, нито за социалната политика, нито за корупционните практики на някои коалиционни партньори, пък и за аналогични дела на довчерашни другари. Въобще духът на гнилия капитализъм и остатъчен тоталитаризъм само временно е престанал да стряска червените. Но кротко си витае в партийните редици.
Честването на 1 май и на левия печат както в доброто старо време, когато БСП беше самостоятелно на власт, само поуталожи страстите. Не е ясно дали самоотвержените опити на Сергей Станишев да замаже работата на хепънинга в Борисовата градина ще дадат резултат. И дали въобще ще се помнят, като съпартийците му започнат да го питат за военните бази. Премиерът навръх 1 май направи пред червения електорат резюме на предизборните обещания на БСП. Станишев по стара традиция обеща, че те ще бъдат спазени, но направи уговорката, че държавата нямало да налива пари в нереформирани сектори. Споменатите сектори като по чудо ще се окажат все социалните и здравеопазването, та да може премиерът дълго да се оправдава с предишните правителства. Само че, както запита и вътрешната опозиция, може ли да се разчита на политическа подкрепа само за говорене? Иначе казано, идва времето, когато ще се види дали избирателите на БСП могат да гласуват по съвест, а не само по команда. Най-близкият по време тест ще бъде върху главата на Георги Първанов...

ДРУГАРСКА КРИТИКА

Не стигат вътрешнопартийните разправии в БСП заради базите, но миналия вторник депутатката Татяна Дончева нападна в телевизионно интервю и вътрешния министър Румен Петков заради работата на МВР. Стори го на фона на публикациите в западната преса, че заради проблемите ни с мафията и корупцията Брюксел ще мълчи до есента дали ни иска в ЕС от 1 януари догодина.
Не е истина, че политиците са били пречката МВР да си изгради институция за разследване, заяви Дончева и допълни, че от няколко месеца народните представители упражняват неимоверен натиск, за да обясняват на шефовете на МВР, че без институция за разследване не може да се постигне нищо. Лъжа е, че след като сроковете за разследване са двегодишни, това значи две години след тежко престъпление да се прекратява разследването му, каза още тя и уточни, че новият НПК е първият, който предвижда възможност за разследване до изтичане на давност. Татяна Дончева обвини МВР, че тръгва да прави ключова реформа с оправдания и с обяснения как това не може и няма да стане. Когато ръководството тъжно обяснява как не може да направи нещо различно, означава просто да се замислите дали въобще има капацитет за мисъл, каза още Дончева. После депутатката се опита да замаже стореното, като рече, че критиките й не били към Румен Петков, който е политическо лице, а към МВР-системата въобще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във