Банкеръ Daily

Общество и политика

БСП да внимава с вътрешния глас

Александър Маринов

 

Язди из прерията каубой. Внезапно го обграждат индианци. Каубоят си казва: "Спукана ми е работата." Но вътрешният му глас се обажда: "Не, не е, стреляй в онзи с многото пера на главата." Каубоят изпълнява съвета. Тогава вътрешният глас възкликва: "Е, сега вече ти е спукана работата."

Стар индиански виц, напълно валиден за българската политика

 

Агонията на парламента, а оттук и на управлението, се задълбочава непрекъснато. Вече не е ясно дали и в резултат на какви комбинации ще бъде осигурен кворум утре или следващата седмица. Ако до неотдавна бяха нужни мъчителни пазарлъци в раздираната от противоречия управляваща коалиция, вече става трудно да се избегнат сделките с ДПС. Те дават моментно аритметично решение, но на непосилна политическа цена - да се балансира трайно между ДПС и Патриотите е непосилна задача дори за политическия инстинкт на Бойко Борисов. След поредна кризисна среща на политическия съвет на коалицията, изрично посветена на този проблем, скандалът бе загладен. Разбира се, временно.

БСП, която с основание претендира за ролята на единствена опозиция в това Народно събрание, усеща клатенето на властта и като че ли предвкусва как мечтаният плод ще падне сам в скута й. Корнелия Нинова вече обяви, че в страната е налице нова политическа ситуация и демонстративно даде ход на привеждането на предизборните структури на партията в "бойна готовност". Левицата обаче трябва много внимателно да разчете действията си, за да не се окаже (вместо със сладък плод) с много горещ картоф в ръцете.

На пръв поглед радикализирането на опозиционното поведение на левицата е логична и печеливша тактика. От началото на есенния политически сезон се наблюдава отчетлива градация - първо три четвърти от депутатите "отидоха при народа", а отскоро влезе в действие и прийомът на "изкуствените засади" - събарянето на кворума. Ефектът се усили поради незабавното включване на ДПС, макар и с други мотиви.

Вътрешният глас вероятно нашепва на БСП, че "още малко и ще падне заветният хълм“. Това наистина може да стане всеки момент, включително защото защитниците му видимо оглеждат пътищата за отстъпление и чакат приемлив повод да изоставят окопите, без да развяват бял флаг. Но сериозният въпрос е какво ще стане след това и по-конкретно - какви възможности и вероятни развития има пред левицата. Защото накиченият с пера вожд на управляващите може и да падне, но от това, колкото и да е парадоксално, съвсем не е изключено да последват неприятни неща за БСП.

Преди всичко  би било проява на непростимо къса памет, ако на "Позитано" мислят, че просто им е дошъл редът да управляват. Управлението на държавата не е като опашка с раздадени номерчета.  Достатъчно е да припомним какво се случи преди 18 години - БСП предвкусваше предизвестената победа над изхабения от властта СДС, но дойде Сакскобургготски в ролята на горския и ги натири всичките (с помощта на внезапно оказалото се на разположение ДПС). Някои наблюдатели изтъкват, че сега не се забелязва такова торнадо, но колцина предвидиха през януари 2001-а появата и реактивния възход на царската партия?

Освен това - с всички пасиви от поредното абдикиране от властта, ГЕРБ остават достатъчно силен (за днешната левица) противник, който няма да се даде толкова лесно. Там някои хора имат какво да губят. Това е разликата между пролетариата и ГЕРБ - първият (по Маркс и Енгелс) може да загуби само оковите си, докато върхушката на управляващите може да спечели такива (ако слезе от власт). Както показват и някои последни събития, у нас - както в политиката, така и в бизнеса няма милост за падналите (падащите). Властимащите не ги закачат, само ги чакат да паднат.

Но нека оставим настрана възможната конкуренция. Форсирането на политическата криза заплашва БСП най-вече поради нейната неготовност да управлява и, по-конкретно, да управлява по начин, различен от добре познатия през последните 30 години. А това значи да управлява по начин, принципно различен от досегашния модел. Тази готовност предполага наличие на три основни елемента - стратегия и управленска програма, кадри и съюзници (коалиционни партньори).

По нито един от тях левицата не покрива необходимите стандарти. Дори да отчетем позитивната идея за разработване на виждане за бъдещето на страната, което да насочва управленските политики, тя е далеч от финализиране. Така към момента готовността на БСП да управлява може да бъде оценена с неутешителното "3 плюс". Това няма нищо общо с пороците на сегашното управление и катастрофалните му последици. То трябва да бъде прекратено и в скоро време ще бъде, но засега не се вижда нещо качествено различно. Всъщност истински сериозният проблем на БСП не е, че не е готова, а че не прави необходимото, за да се подготви.

Да започнем със съюзниците, т.е. евентуалните коалиционни партньори. Ясно е, че към днешна дата дори и теоретично левицата не е в състояние да получи достатъчно мандати за самостоятелно мнозинство. Също така е ясно, че коалиране с някои от сега представените в парламента партии е исторически и психологически трудно приемливо и носи висок политически риск. По тази тема обаче в БСП не говорят, а по всичко изглежда и не действат. Това е все едно да чакаш печалба от тотото, без да пускаш фиш.

За кадрите няма смисъл да отваряме дума. Ако някой вижда на или около "Позитано" някакъв първообраз на бъдещ управленски екип, включващ подготвени, доказани, публично уважавани и сплотени политици, трябва спешно да посети очен лекар. Вярно е, че ръководството на партията се освежи с доста нови лица, част от тях и млади, но това само по себе си нищо не гарантира.

Преди да се търсят партньори и да се подбират кадри, е нужно да се осигури третият елемент - стратегическа визия  и на нейна основа управленска програма за непосредствено предстоящия (евентуален) мандат. Без него всяко партньорство би било конюнктурна сделка за власт, а кадруването - уреждане на "свои" хора без оглед на способността да правят политики и да носят отговорност за тях.

Но засега се наблюдава ясна тенденция работата по "Визия за България" да се сведе до рекламиране на готов продукт, вместо да се развива една добра идея с много бели полета и съществени недостатъци. Ако в БСП не могат да разберат или не искат да извършат тази необходима работа, след неизбежното падане на вожда ги очакват много големи проблеми.        

Facebook logo
Бъдете с нас и във