Банкеръ Daily

Общество и политика

Брюксел ще накриви каскета на Гешев

Заключенията в доклада на Европейската комисия за върховенство на закона в България през 2020 г., който беше представен на 20 юли, не казва нищо, което не знаем. Но в едно можем да сме сигурни: каквото и да пише там, последствия няма да има, защото негативните констатации не водят до финансови санкции. Документът е тромав и пожелателен, а процедурата позволява замитане на проблемите под килима. Дори еврочиновници вече започнаха да се съмняват, че това "упражнение" ще помогне за утвърждаване принципите на правовата държава в ЕС.

 

Вторият доклад за върховенството на закона в ЕС е една от основните инициативи на комисията “Фон дер Лайен” и част от всеобхватния Европейски механизъм за върховенството на закона. Той се състои от две части: в едната се разглежда състоянието на законността в целия ЕС, а в другата - във всяка една от 27-те държави членки. На мониторинг са подложени четири конкретни сфери в обществено-политическия и икономическия живот:


  • правни системи,

  • уредба за борба с корупцията,

  • свобода и плурализъм на медиите,

  • принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

Най-големите "български" тревоги на Брюксел не са никаква новина:


  • огромна власт и абсолютна безотчетност на главния прокурор,

  • недостатъчна борба с корупцията по високите етажи на властта, 

  • силно политическо влияние над медиите. 

Еврокомисията смята, че

комбинацията от правомощията и позицията на главния прокурор

оказва влияние, тъй като той може да отмени или измени всяко решение, взето от друг прокурор. А общият извод е, че предизвикателствата за независимостта на съдебната система в България остават, каквото и да се крие зад тях.

Всичко това е обяснено на 25 страници, които самият главен прокурор Иван Гешев определя като "реалистични". Оценка, която тутакси ни кара да си зададем въпроса "Каква точно е ползата за върховенството на закона от доклада на Европейската комисия?"

В държави с недиалогични политически класи и управленски касти като България, този доклад няма да доведе до нито едно реално последствие. Така, както нищо съществено не се е случило след нито един мониторингов доклад и преди влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., и преди това. Причината е, че част от държавите членки категорично не желаят върховенството на закона да е обвързано с лишаване от безвъзмезден достъп до милиардите в еврофондовете. 

Дебатите по този ключов въпрос вървят поне от десетина години. Разбирателството обаче се оказва трудна работа, дори и след свирепите конфликти на Брюксел с Полша и Унгария.

Критиците на формулата "Еврокомисията публикува годишни доклади за върховенството на закона в този формат - по малко за Общността като цяло и за всяка една държава членка" смятат, че чрез повърхностно обобщение на проблемите не могат да помогнат особено за решаването на задълбочаващите се проблеми в блока. Според тях би било по-ефективно, ако

Комисията затегне контрола върху парите за кохезия и земеделие

- две от най-сериозните пера в бюджета на ЕС, които са "традиционен" обект на посегателства от корумпирани чиновници и престъпни организации.

През май Конституционният съд обяви, че узаконяването на специалния обвинител, имащ право да разследва главния прокурор, противоречи на основния закон. "Фигурата на специалния прокурор е противоконституционна. Законодателят  е създал безконтролен орган, който само привидно създава гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор", се казва в решението на съда.

И докато спора по въпроса "Дали абсолютната недосегаемост на главния прокурор може да бъде премахната единствено с ремонт на конституция?" продължава да е безплоден, авторите на доклада отбелязват проблем, за чието съществуване носят вина единствено предишните управници.

Става дума за категоричното нежелание на ГЕРБ и несъществуващите вече "Обединени патриоти" да изберат нов главен инспектор и нови членове на Инспектората към ВСС, защото от април 2020 г. тази ключова структура е с нелигитимен състав.

Следващият фундаментален проблем - повишаването на магистратите в длъжност и ранг без конкурс или друг вид процедура с открита конкуренция, също е стар колкото... нежеланието на Висшия съдебен съвет да го реши. Колкото до дигитализацията на правосъдието, първата стратегия е от преди 20 години и... какво от това?

Същото е и с корупцията. Авторите на доклада са категорични, че тя остава "най-горещия картоф" в Общността. Само

10 държави членки на ЕС са сред най-добрите в света

по антикорупционни политики и практики и България - каква изненада - не е сред тях. 

"В различни държави членки продължиха да се появяват големи или изключително сложни случаи на корупция. Предоставените ресурси за борба с корупцията невинаги са достатъчни и продължават да съществуват опасения за ефективността на разследванията, наказателните преследвания и постановяването на решения по дела за корупция по високите етажи на властта", се казва в доклада.

По този повод Гешев обяви, че  ЕК дава положителна оценка за наличието на "засилената дейност по разследване“ в България. Той е убеден, че "Специализираната и на Апелативната специализирана прокуратура имат принос за увеличаване на делата за противодействието на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност". Но е съгласен с препоръката на ЕС, че "окончателните присъди по нашумели дела остават ниски и в това отношение остава да бъде създадена стабилна практика от окончателни присъди“.

Дали само ни е си мислим, че щом липсват влезли в сила присъди за корупция, значи усилията и мерките не дават никакви резултати? Неее, авторите на доклада са на същото мнение, защото според тях нивото на корупция в публичния сектор у нас продължава да е високо. Въпреки новоприетата Стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 година, предизвикателствата пред ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, регламентирането на лобизма и защитата на разобличителите на злоупотреби продължават да са големи.

В доклада се набляга и на факта, че

години наред в България липсва обществено обсъждане 

и оценка на въздействието по важни за обществото решения. "В повечето от предложените законопроекти няма информация за обществени консултации или дискусии, организирани от народните представители или правителството, за да адресират проблемите и причините за приемането на конкретен законопроект", отчита Комисията. 

Евродепутатът Елена Йончева коментира, че без стабилно правителство, изводите за България в следващият доклад на Комисията ще са още по-критични. 

“България би трябвало най-после да предприеме мерки по заключенията на ЕК за върховенството на закона. За поредна година Комисията не  отчете напредък в състоянието на правосъдната система, борбата с корупцията и медийния плурализъм. Управлението на ГЕРБ не само не положи усилия да подобри средата, но и демонстративно се отнесе с пренебрежение към загрижеността на ЕС за процесите в България”, коментира тя.

От 21 юли новият парламент вече е факт. Остава да видим какво правителство ще излъчи той. Ще си позволим обаче да уточним, че за предпочитане е правителство тип "Еднодневка", отколкото "Цветарка". Няма нужда да обясняваме защо...

Facebook logo
Бъдете с нас и във