Банкеръ Weekly

Общество и политика

БРЮКСЕЛ ПОДДЪРЖА ТОНУСА НА КАБИНЕТА

Европейската комисия явно е решила да не оставя и миг спокойствие за кабинета в София до публикуването на окончателния мониторингов доклад на 26 септември. Паралелно с протичащите у нас масирани партньорски проверки започнаха и ежеседмични срещи между отделни еврокомисари и наши министри. В продължение на три дни (между 17 и 19 юли) в централата на Еврокомисията бяха препитани главният преговарящ Меглена Кунева и министърът на държавната администрация Николай Василев, като на връщане от САЩ към тях се присъедини и главният прокурор Борис Велчев. Тримата имаха нелеката задача да убедят комисаря по разширяването Оли Рен, отговорника по въпросите на правосъдието Франко Фратини и по финансовия контрол - Сим Калас, че страната ни е постигнала видим напредък от публикуването на майския доклад насам.
Подготвеният и представен в Брюксел от българското правителство отчет е близо 1000 страници и би трябвало да улесни експертите на Жозе Барозу при писането на съдбоносния за нас септемврийски доклад. Практиката от последните няколко години обаче показва, че разминаването между т.нар. български принос и същинския анализ на комисарите обикновено не е в наша полза. Може би това обяснява донякъде и защо властта така ревностно пази в тайна записаното от нея в споменатия междинен отчет. Все пак министърът по европейските въпроси Меглена Кунева бе изпълнена с оптимизъм след срещата си с Оли Рен. Според нея кабинетът в София ще работи активно в доклада на Еврокомисията през септември да няма червени зони (т.е такива, в които изоставаме критично). Както е известно, през пролетта определените от Брюксел проблемни области бяха общо шест (борбата с престъпността, ограничаването на корупцията, преследването на прането на пари, затягането на финансовия контрол, изграждането на Интегрираната система за административен контрол в земеделието и оползотворяването на животинските отпадъци). Във всеки случай доста по-реалистично прозвучаха думите на главния прокурор Борис Велчев, че въпреки желанието и положените усилия на този етап все още липсват конкретни резултати, с които бихме могли да смаем Европейската комисия. Всъщност и нейни експерти смятат, че днес шансовете на страната ни да получи положителна оценка по червените раздели за борбата с престъпността и корупцията, както и по този за подобряването на финансовия контрол са почти илюзорни. Под сериозна въпросителна е изваждането от негативния списък и на раздела за борбата с прането на пари, казват запознати. Отделна тема е каква препоръка би дала Еврокомисията на държавите членки при наличието на три или четири червени зони в предстоящия доклад?
Разбира се, не е изключено в оставащите по-малко от два месеца да запишем някоя и друга точка в повече в своя актив. Надежда за това дават най-вече действията на Борис Велчев, които не са останали незабелязани от Оли Рен: прилагането на новия НПК, както и възприетият от по-голяма част от съдилищата у нас подход за случайно разпределение на делата. Доста неясноти обаче продължава да има около отчетността на прокурорите и статистиката между отделните звена на съдебната власт, както и при организирането на конкурсите за магистрати по предвидения нов ред в Закона за съдебната власт. Все още не се е появила на хоризонта и планираната четвърта поправка в конституцията. Но, според служители на Еврокомисията, най-големият препъникамък към пълноценното ни членство (т.е без каквито и да е предпазни клаузи) си остават липсата на присъди срещу босове на мафията и ниският коефициент на полезно действие на Комисията за борба с корупцията под председателството на вътрешния министър Румен Петков.
Колкото до финансовия контрол, там България стои добре, поне от гледна точка на нормативната база. Проблемът е практическото прилагане на приетите неотдавна три закона за одит на публичните финанси. Страната все още очаква и заключението на Еврокомисията, за да получи евентуално акредитация за самостоятелно управление на средствата по програмите ФАР и ИСПА. В средата на юли правителството пробва отчасти да реши въпроса с липсата на кандидати, които да работят във финансовото министерство и в съответните агенции по двете европрограми. Тогава министрите гласуваха стопроцентно увеличение на възнаграждението на експертите, които работят по ФАР и ИСПА. Стъпка напред без съмнение е и одобрената нова стратегия на Министерския съвет за борба с финансовите злоупотреби и измами със средства на ЕС.
Обективността изисква да се спомене, че управляващите (поне на хартия) предприеха мерки и в сферата на борбата с прането на пари. Народното събрание гласува в края на юни поправки в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с които бяха въведени част от европейските норми. Малко след това бе подписано и специално споразумение между Върховна касационна прокуратура, МВР и финансовото министерство за сътрудничество в действията срещу легализирането на мръсни капитали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във