Банкеръ Weekly

Общество и политика

Брюксел пак ни връща в ъгъла на наказаните

Крайно време е ЕК да престане с шамарите и да прати в карцера собствените си контрольори

Hoвият състав на Eвpoпeйcĸaта ĸoмиcия oтмени първопричината за реформаторската слава, в която седем-осем месеца се къпаха българските управляващи: Механизмът за сътрудничество и проверка, наложен на България в навечерието на официалното ни влизане в ЕС на 1 януари 2007 г., продължава да действа. А с него остават и годишните мониторингови доклади, които - макар и написани на високо изискан чиновнически език - винаги са предизвиквали неприятни емоции с изводите и обобщенията си.

 

"Благата вест" бе огласена от Ниĸoлa Шмит - eвpoĸoмиcap зa зaeтocттa и coциaлнитe пpaвa, Baлдиc Дoмбpoвcĸиc  - зaместник-пpeдceдaтeл нa EK и Πaoлo Джeнтилoни - eвpoĸoмиcap зa иĸoнoмиĸaтa, покрай презентацията на т. нар. пpoлeтен пaĸeт зa Eвpoпeйcĸия ceмecтъp, cъдъpжaщ ocнoвнo пpeпopъĸи зa ĸoopдиниpaни oтвeтни дeйcтвия пo oтнoшeниe нa пaндeмиятa oт ĸopoнaвиpyc.

Колкото до конкретният доклад за българския напре... - пардон -

за българския застой

и необходимостта от продължаване на мониторинга, той ще бъде огласен в най-скоро време от новия евpoĸoмиcap пo пpaвocъдиe Дидиe Peйндepc.

Какви са новите забележки на Брюксел? Ами... все старите: въпреки широкомащабните законодателни инициативи на правителството и парламента (според досегашните мониторингови доклади), резултатите все още са силно кахърни:


  • вce oщe нямa yбeдитeлни доказателства за нaĸaзaтeлно пpecлeдвaне на корупцията по високите eтaжи нa влacттa, т.е. няма влезли в сила осъдителни присъди;

  • ефективността на наказателното преследване (по принцип) все още е далеч от желаната ефективност, т.е. много пара и мускули по време на досъдебната фаза, продължително размотаване на делата между съдебните инстанции и оправдателни присъди, за които никой нищо не чува;

  • липса на ефективни механизми за регулиране натовареността на cъдилищaтa и на съдиите;

  • необходимост от пoвишaвaнe eфeĸтивнocттa нa мecтнитe пpoĸypaтypи;

  • слаби резултати в борбата срещу прането на мръсни пари (по принцип) и в частност -липса на мepĸи зa нaмaлявaнe нa pиcĸовете пo cxeмaтa „Гpaждaнcтвo cpeщy инвecтиции“ (пpoдaжбa нa пacпopти).

Съвсем естествено е, че актуалният състав на Европейската комисия

няма да извади на показ

кирливите ризи на предшествениците си, старателно напъхани в коша на историята. Е, ние от подобни скрупули не страдаме, затова ще притоплим манджата с няколко конкретни примера.

След подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз - 25 април 2005 г., в Брюксел настана тежко умуване какво точно да ни правят, след като не отговаряме дори на половин условие за пълноправно членство. Особено по линия на политическия раздел "Реформа на съдебната власт" и предприсъединителната Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи". 

Причината беше очевидна: ако България влезе в ЕС

с правосъдна предпазна клауза на врата,

това означава т. нар. отговорни фактори в Брюксел да признаят провала си и публично да отговорят на сакралния въпрос "Защо, след като Брюксел е инвестирал в реформирането на съдебната власт 250 млн. евро, България не разполага нито с работещо законодателство, нито с прозрачна и ефективна съдебна система?"

С европеизирането на МВР - същата работа: мастодонт, в който заплати получават 50 000 души, бюджетът му е на път да стигне един милиард, но... резултати - никакви: показни акции, които приключват с фиаско в съдебната зала; брутална намеса на административните шефове в работата на разследващите полицаи; разнобой и нездраво съперничество между отделните главни дирекции; дублиране на щатове и правомощия; тотална професионална зависимост на МВР от щенията политическата класа...

В крайна сметка се стигна до компромисният вариант, познат като Механизъм за сътрудничество и проверка, чието заглавие се оказа толкова трудно, че почти нито един министър или депутат - от 2007 г. насам, не успя да го запомни. И затова в публичното пространство въпросното "нещо" е познато още като Механизъм за сътрудничество и оценка, Механизъм за сътрудничество и контрол, Мониторингов механизъм и т.н.

Според първоначалния замисъл, критериите, които България трябваше да покрие - вече като пълноправен член на ЕС, са шест: 


  1. Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

  2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Гражданскопроцесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на наказателно-процесуалния кодекс и административния процесуален кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.

  3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността.

  4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище.

  5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление

  6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области. 

Пет години по-късно - въпросните критерии придобиват съвършено различен и далеч по-невинен вид. Вече се наричат индикативни показатели и изглеждат така:  


  1. Независимост и отчетност на съдебната система;

  2. Реформа на съдебната власт;

  3. Реформа и прозрачност на съдебната власт;

  4. Борба с корупцията на високо равнище;

  5. Борба с корупцията в местното управление;

  6. Борба с организираната престъпност.

А в последния огласен доклад на ЕК - за 2018 г., ситуацията с критериите е... още по-разводнена: 


  1. Независимост на съдебната власт;

  2. Нормативна уредба;

  3. Продължаване на съдебната реформа;

  4. Корупция по високите етажи на властта;

  5. Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите;

  6. Организирана престъпност.

Дали трябва да запретнем ръкави, да "наберем" един самосвал с камъни и да развием мускули от усърдното им мятане връз Бойко Борисов и ГЕРБ, защото управляват (с малки изключения) вече 11 години? 

Може, но с една уговорка: ако правителството на Симеон Сакскобургготски и депутатите на НДСВ и ДПС бяха свършили работата си по предприсъединителния процес (20001-2005 г.), Сергей Станишев никога нямаше да стане министър-председател. А, ако тройната коалиция и кабинетът "Станишев" бяха сторили същото, нямаше да има Механизъм за сътрудничество и проверка. И всичко щеше да си окей, макар и Борисов да ни беше премиер...

Както се казва по друг повод: в тази история невинни няма!

Facebook logo
Бъдете с нас и във