Банкеръ Daily

Общество и политика

Борисов призова ЕС да запази средствата за строителство и земеделие

Министър-председателят Бойко Борисов проведе видеоконферентен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата обсъдиха Плана за възстановяване на Европа в отговор на кризата, породена от COVID-19, и новия дългосрочен бюджет на ЕС. Темата ще бъде основна за първото присъствено заседание на лидерите на ЕС в Брюксел след рестриктивните мерки заради пандемията, което ще се проведе на 17 и 18 юли в белгийската столица.

По време на разговора българският министър-председател изтъкна, че предложението на Европейката комисия от 27 май е изключително балансирано, като се има предвид сериозните предизвикателства заради пандемията от COVID-19. Премиерът Борисов изрази надежда, че и предложението на председателя на Европейския съвет за заседанието на 17 и 18 юли ще бъде балансирано и ще отчита стартовата позиция на икономиките на всяка държава членка, както и силата им на реакция при кризи.

„За България е важно Кохезионната и Общата селскостопанска политика да бъдат запазени на нивата на настоящото предложение“, категоричен бе Борисов пред Шарл Мишел. Българският премиер напомни, че традиционните бюджетни политики на ЕС са от ключово значение за изравняване на общоевропейските стандарти във всички държави членки и за повишаване на конкурентоспособността. По отношение на Многогодишната финансова рамка Борисов също отчете като положително адекватното финансиране по въпросите на миграцията и сигурността, което съвпада с разбирането на премиера за ключовото значение на опазването на външните граници на ЕС.

Министър-председателят Бойко Борисов добави, че Фондът за справедлив преход на ЕС е нужно да бъде по-гъвкав, за да отговори в максимална степен на актуалните предизвикателства пред държавите членки. В този смисъл според българския премиер е добре да се помисли върху възможността Фондът да предвиди и средства за насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности. „Когато това се реализира, повече региони ще имат възможност да носят „зелен“ позитив за икономиката на ЕС“, отбеляза премиерът Борисов, цитиран от правителствената пресслужба.

По време на видеоконферентния разговор подробно бе обсъдено предложението, което Шарл Мишел ще представи на лидерите от Европейския съвет на присъственото заседание в Брюксел в средата на юли, включващо актуализиран проект на многогодишната финансова рамка и инструмента „Следващо поколение ЕС“.

Инструментът „Следващо поколение ЕС“, създаден в отговор на предизвикателствата в борбата срещу COVID-19, се състои от три стълба: подкрепа на държавите-членки за инвестиции и реформи; засилване на икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции; извличане на поуки от кризата. Първият стълб включва в себе си Инструмента за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Третият стълб предвижда подсилване на механизма за гражданска защита, създаване на нова програма „Здраве“ за инвестиране в здравната система на ЕС и подсилване на програмата „Хоризонт Европа“ в частта й за финансиране на научни изследвания.

На последната среща на върха на ЕС, която се проведе на 19 юни, лидерите на общността не стигнаха до приемане на спасителния фонд за 750 млрд. евро, предложен от Европейската комисия.  

ЕК предложи в края на май план за възстановяване на европейската икономика в размер на 750 млрд.евро, като две трети от парите се очаква да бъдат разпределени между страните членки като безвъзмездна помощ и една трета като заеми.

Разделение в ЕС предизвика позиция на държавните от севера, които искат по-голямата част от средствата да се раздават като заеми, а не безвъзмездно. Те настояват също да се използват икономически критерии отпреди икономическия шок. Държавите от юга като Италия и Испания защитават тезата, че най-много пари да бъдат насочени към най-засегнатите от кризата държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във