Банкеръ Weekly

Общество и политика

Борисов като светлина в тунела

Александър Маринов

 

Ако погледнем на кабинета "Борисов 3" като на произведение на живописта, вероятно би трябвало да виждаме ярко петно (премиера) на размазан сивкав фон (миманса от членове на правителството). Ако правителството бе съставено от изявени професионалисти, способни да носят отговорност, или просто личности със собствена тежест, министър-председателят щеше да изпъква само със специфичното си чувство за хумор. Но целта на този кабинет не е да решава проблемите на обществото. Тя е съвсем друга - да бъде "ракета носител" на замислената от нечия развинтена фантазия нова роля на Борисов като политическа фигура от европейски мащаб. След като изведе товара си в предвижданата орбита, като всяка ракета носител и това правителство ще отпадне и ще изгори в плътните слоеве на политическото противоборство.

Борисов вече няма илюзии за политическото си бъдеще като партиен лидер и премиер и със силния си инстинкт усеща, че трябва да хване

някакъв последен влак

Той е наясно, че вече не може да се прикрива деградирането на ГЕРБ в котерия, безразсъдно консумираща облагите от властта тук и сега. Скандалите в Добрич и Перник са само малко връхче на огромен айсберг, по-точно - на истинската, неизбежна същност на тази партия. В началото, когато в структурите имаше страхопочитание към вожда и от облагите на властта се възползваха малцина, грабежът можеше да се прикрие. Сега малките бурмички повсеместно разбират, че далаверата е към края си, и презглава търчат да осребрят участието си в нея. Ръководството на партията вече нито може, нито иска да ги възпира, само от време на време "пуска кръв" на един или друг неотчел се грешник, за да забави временно процеса. Скритото до неотдавна съперничество между отделните лобита видимо се изостря.    

Поради посочените причини съставът на този "екип" включва няколко необходими групи участници в спектакъла

"Те изгоряха, за да свети Той"

Общото между всички е, че по природа или по принуда са по-ниски от тревата и по-тихи от водата.

Първата група включва хора безлични, неизвестни, недоказали се - или в най-добрия случай изпълнявали изпълнителски функции. Така незабележими заместник-министри "тихо и полека" оглавиха важни и сложни за управление държавни структури.  

Втората група включва прагматици, без никакъв свян прескочили от други партии и лагери, зависими в едно или друго отношение, драпащи ревностно да се докажат като "свои", но и удобни за опиране на пешкира. На тях бяха дадени някои от министерствата, традиционно създаващи много главоболия, поради което най-вероятно ще се окаже, че са си купили фабрики на 8 септември.

Третата група съставляват хора, поставени на очевидно неподходящи за тях постове и поради това обречени да бъдат възприемани като натрапници. За съжаление такива люде оглавиха някои от най-важните министерства и тук очевидно причината е желанието на премиера да ги управлява по свой образ и подобие чрез проксита.

Четвъртата, най-интересна група обхваща хора, които доскоро се открояваха, но бяха

принудени да се снишат и онемеят

най-вече Томислав Дончев, традиционно словоохотливият Владислав Горанов, да не говорим за изпадналата в тежка немилост Лиляна Павлова, която е в състава на кабинета само като подготвена изкупителна жертва за неизбежните провали около европредседателството.

Отделен е случаят с министрите на коалиционните партньори, които всъщност са само двама - партийните лидери Каракачанов и Симеонов. Въпреки че се опитват да се изявяват, и те бързо разбраха, че най-важното условие да поостанат в креслата си е да хвалят "началника" (вероятно това бе идеята на иначе двусмисленото изявление на Каракачанов, че Борисов разбирал и подкрепял всичко, което му бъде обяснено "простичко и ясно").

Впечатлява обстоятелството, че много рядко се говори за самостоятелната политика и отговорността на отделните министри. Тук-там се чува някоя поръчана хвалба, но тя бързо заглъхва, защото е ясно, че всичко в този кабинет, включително и наказанието на

самозабравил се кръчмар

се разпорежда и консумира като актив от премиера слънце. Министрите са поели ролята на секретарки на министър-председателя, който им поставя задачи и ги праща нагоре-надолу из страната. Никой не обелва дума за противозаконната практика премиерът еднолично да отменя решения и разпореждания на министрите, игнорирайки техните конституционни правомощия и лична управленска отговорност. Само последната седмица дава няколко такива примера - историите около "Натура 2000" в крайморска Добруджа, скандалът с лиценза на "Дунарит",  инцидентите по Черноморието с различни практики на ощетяване на туристите и т.н. Така правителството възприе организация на работа и стил, които не водят до резултати, а трябва единствено да лъскат имиджа на премиера.

Важна роля за разпространението на масовата заблуда за "бързо сработилия се екип под ръководството на силния лидер" играе свитата от храненици - медийни босове и коментатори, социологически агенции и политически "анализатори", както и обикновени заинтересувани подмазвачи, които са се втурнали да доказват, че царят съвсем не е гол, а облечен в прекрасни одежди. Така се роди смехотворната история за внезапно порасналия геополитик и стратег, носител на мира в Европа и дори ментор на европейските лидери -

„Той говори, те си записват“

личният приятел и пратеник на Меркел и Макрон, на всичко отгоре - единственият европейски държавник, "който се разбира с Путин". Дори се опитват да го представят като някакъв "доайен" на европейската политика и внезапно откриха като нова черта на политическата му натура "премереност и дипломатически финес"?!

Основната последица от този вариант на кабинета е, че той нито може, нито иска да решава истинските проблеми на обществото, а напротив - ще ги задълбочава и ще създава нови такива. Затова още по-нелепо звучат познатите от предишните две правителства на Борисов прогнози за непоклатимата стабилност на управлението и почти сигурното изкарване на пълния му мандат. Предишните два кабинета на Борисов си отидоха предсрочно, тъй като се видя, че не могат да решават проблемите, а и самите управляващи предпочетоха да се измъкнат от задължението да ги решават. Така ще се случи и в този трети мандат. Дано поне тогава стане ясно, че истинският мащаб на един политик се определя не от угодническия пиар, а от реално свършената работа в полза на хората. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във