Банкеръ Weekly

Общество и политика

Болниците харчат като за последно

Десетки милиони левове в началото на годината отиват за доставка на лекарства, консумативи и храна

Стресът, ниският стандарт на живот, неглижирането на профилактиката и не на последно място лошата здравна култура изпращат все по-често българите на болнично легло. За съжаление през 2012-а счупихме 20-годишен рекорд с над 1.7-те милиона души, хоспитализирани в лечебните ни заведения. Фактът, че всеки четвърти българин е лежал в болница, струваше на Националната здравноосигурителна каса с 50 млн. лв. отгоре спрямо планираните за миналата година разходи. Харчовете за лекарства на ведомството, управлявано от д-р Пламен Цеков, пък надхвърлиха колосалните 520 млн. лева. В неприятния за гледане сериал Болестта на една нация се оказа, че и джипитата са издали далеч повечко направления за преглед при специалисти. Колко от тях са били отпуснати с основание е друг въпрос, защото здравната ни система е организирана на принципа бройката е злато. И всякакви недобросъвестни практики засега вървят, след като има кой да плаща за тях.


Всъщност, въпреки многократните си опити, държавата така и не успя да проследи по какви канали потъват милиарди левове, при това без качеството на здравеопазването ни да мръдне и сантиметър нагоре.


Новата методика за контрол

на разходите, въведена от здравната каса и влязла в сила от 1 януари, също едва ли ще успее да донесе стабилност и спокойствие за пациенти и лекари. Далеч по-вероятно е недомисленото творение да предизвика допълнителен хаос и само да увеличи бумащината , която и без това спъва медиците да изпълняват основното си задължение - да ни лекуват. Без да навлизаме в детайлите, е очевадно, че фиксираният лимит за лечение по видове заболявания и наложеното планиране на процент спешни случаи, освен че ще накарат болниците да връщат пациенти, за да не трупат нови загуби, ще предизвикат и появата на листи на чакащи. Въведената от касата свръхрегулация спира болниците да прехвърлят повече от 3% от дейността си в следващо тримесечие и така ще затрудни управителите им да планират и разпределят разходите си по клинични пътеки според конкретните нужди за всеки период. Може би заради опасността да се удавят в мътните води, в които зорлем бяха вкарани, директорите на лечебниците заявиха нездрав интерес да харчат като за последно още в самото начало на годината. Над 40 обществени поръчки от здравни заведения се изсипаха на пазара само през първите две седмици на 2013-а. За осигуряване на изпълнението им мениджърите са предвидили десетки милиони левове, но големите суми далеч не гарантират по-високо качество на услуги, храна и лекарства.


Съвсем не е случаен фактът, че немалка част от офертите за публично изпълнение касаят покриването на дневния и нощен порцион на пациенти и здравни работници. От началото на 2013-а болниците ще връщат в държавния бюджет половината от приходите си от дадените под наем собствени помещения. А една голяма лечебница като УМБАЛ Св. Иван Рилски в София получава от кафето, оптиката и други обекти по около 30 хил. лв. месечно. Сметките показват, че за година болницата ще изгуби около 180 хил. лв., след като се раздели с половината от припечеленото. При общо взето сходното с миналата година финансиране по клинични пътеки мениджърите ще се принудят да избият отнякъде тези пари. Според експерти това ще става предимно с рязане на разходите за храна под здравословния минимум.


Подобни намерения прозират и в отворените обществени поръчки. Например същата Св. Иван Рилски е предвидила за ваучери за храна максимум 115 хил. лв., а точно за такава сума е сключена миналогодишната сделка с най-ниска оферта. Оттогава със сигурност хранителните продукти са скочили поне с 10%, но пари за увеличение явно няма.


Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас е приготвил


69 425 лв. за храна и тонизиращи напитки

nbsp;


във филиалите в градовете Средец, Малко Търново, Карнобат, Поморие, Несебър, Айтос, Сунгурларе, Царево, Созопол, Руен, Приморско, Камено и Бургас. Разделено на броя на дежурствата това значи, че за 12-часова смяна на медиците ще се полагат по... 2 лв. порцион (с ДДС) и 0.15 лв. за напитки.


МБАЛ д-р Д.Павлович в Свищов ще плати максимум 100 хил. лв. за храна, като офертната цена на кандидатите не може да надхвърля 3.50 лв. с ДДС за храна на един пациент на ден и 2.40 лв. с ДДС за дежурния персонал. Тоест явно и там ще преживяват с полупразни стомаси.


Малко по-щедра е инфекциозна болница Проф. Ив.Киров, която ще даде за храна на прогнозните около 4560 пациенти годишно 95 хил. лева. Това значи, че едно диетично меню ще струва двайсетачка. А МБАЛ Свети Мина в Пловдив ще задели 160 000 лв. за същата услуга.


Освен да бъдат хранени, в някои случаи болните трябва да бъдат и транспортирани, особено когато са на хемодиализа. МБАЛ Д-р Стамен Илиев в Монтана, която обслужва и общините Берковица, Вършец, Бойчиновци, Георги Дамяново и Чипровци, е предвидила 100 хил. лв. за превоз на пациенти и техните придружители. Но е твърде съмнително, че въпросната сума ще стигне за планираните 12 000 курса, още повече че половината от тях ще са дълги.


Най-активно на фронта на обществените поръчки действа Военномедицинската академия в София. Лечебното заведение, ръководено от ген. Стоян Тонев, е заделило 6 млн. лв. за лабораторни консумативи и реактиви, други 2 млн. лв. ще отидат за покриване на нуждите на образната диагностика, 360 хил. лв. са предвидени за стоматологични продукти, а отделно се търси и доставчик на мобилни и стационарни съобщителни услуги. Част от офертите са отворени преди Нова година.


Нов доставчик на телефонни услуги ще влезе за 24 месеца и в Специализираните болници за рехабилитация - национален комплекс. Институцията с 15 филиала ще извади за покриване на над 500 абоната не повече от 360 хил. лева.


Най-апетитните поръчки на пазара (с обявена прогнозна стойност) са за


доставка на големи количества лекарства

и медицински изделия. Любопитното е, че всички идват от провинциални болници, докато столичните по правило избягват да посочват големите числа в документацията си. За доставка на лекарствени продукти Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково е заделила 4.17 млн. лв., шуменската болница планира да изхарчи за медицински изделия 1.42 млн. лв., МБАЛ Пазарджик АД ще отпусне 1.86 милиона. За пластири, бинтове, спринцовки, дозатори и други консумативи кърджалийската болница МБАЛ Д-р Атанас Дафовски е приготвила точно милион, като в условието на конкурса изрично е записано, че кандидатите трябва да имат сключени минимум 10 подобни договора за последните три години. Това изискване автоматично ще елиминира дребните доставчици.


В условията на стагнация и максимално редуцирани бюджети единици са тези, които могат да си позволят да извадят грешни пари за ремонти. Света Петка Българска във Велинград е заделила 140 хил. лв., за да оправи фасадата, покрива, топлоизолацията и хидроизолацията на сградата си. Великотърновската МБАЛ Д-р Стефан Черкезов ще реновира пералното си помещение и ще купува машини за пране, сушене и гладене по поръчка с прогнозна стойност 260 хил. лева. Подобна инвестиция обаче изглежда обоснована, защото УМБАЛ Д-р Георги Странски в Плевен ще похарчи за пране, гладене и дезинфекция на дрехи 175 хил. лева.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Александровска пусна скъпата апаратура




Седем месеца след като Министерството на здравеопазването отпусна 148 млн. лв. по оперативната програма Регионално развитие за изграждане на нови онкологични комплекси и доставка на медицинска техника в 13 български лечебници, първите високотехнологични апарати вече заработиха в Александровска болница. Две от машините са за Централната лаборатория по клинична патология и с тях ще се прави прецизна патоморфологична диагностика на туморни заболявания. Досега процесът се извършваше ръчно. Третият апарат е за Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия и представлява усъвършенствана система за електро - и високочестотна хирургия, с която е възможно извършването на цялата гама на различни видове хирургични дисекции посредством ултразвук и ток.



С въвеждането на модерната и пазеща пациента апаратура в УМБАЛ Александровска се надяват да повишат успеваемостта си, да съкратят времето за лечение на туморите и да подобрят икономическите си показатели. До седмица в болницата очакват още четири от общо 26-те предвидени в проекта апарата, който е за 12.82 млн. лева.



Център за специфична имунотерапия на злокачествени мозъчни тумори на стойност 700 хил. лв. пък ще бъде изграден на територията на Св. Иван Рилски. Парите ще бъдат отпуснати от бюджета на здравното ведомство, обеща министър Десислава Атанасова. Досега такъв тип лечение у нас не се прилага, а в чужбина цената му е около 30 000 евро. След изграждането на центъра пациентите ни ще се лекуват срещу около 3500 лева.





Лечебници закъсаха за пари




Докато някои здравни заведения се радват на благоразположението на държавата, оцеляването на много други отново е поставено на (липсващата) здравна карта. Болницата в Момчилград е пред фалит, като местните граждани пускат стотинки в специално поставени касички в градските магазини, опитвайки се да покрият поне част от натрупаните над половин милион лева дългове. Кметството търси финансова помощ и зад граница, като изселнически организации в Турция вече са изпратили 10 000 лева. Управителят на болницата д-р Младен Къров казва, че основната причина за тежкото положение е недофинансирането на клиничните пътеки. Лечебницата има четири отделения и в нея за година се лекуват около 2000 пациенти. Общината е инвестирала близо 1 млн. лв. в нова техника и неотложни ремонти, но дълговете за доставка на лекарства и заплати на персонала се увеличават.



По отношение на събирането на стари дългове достойна за адмирации е постъпката на ръководството на ловешката болница Проф. д-р Параскев Стоянов, осъдило здравната каса да заплати над 49 хил. лв. обезщетение за забавени суми, плюс 3 хил. лв. разходи по делото. Решението е на Великотърновския апелативен съд и обхваща периода януари-септември 2010 г., когато касата редовно бавеше договорените пари за извършена дейност по клинични пътеки. От ведомството на д-р Пламен Цеков обаче имат право да обжалват пред Върховния касационен съд в едномесечен срок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във