Банкеръ Weekly

Общество и политика

БОЙКО БОРИСОВ СЕ ИЗЯВЯВА И КАТО ПРЕМИЕР

Сблъсъкът между министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и столичния кмет Бойко Борисов за софийското парно навлезе в решителната си фаза. На 7 юни двете страни трябваше да се срещнат и да се разберат каква ще е по-нататъшната съдба на Топлофикация-София АД. Инициатор на сгледата бе Румен Овчаров, но в уречения ден и час Бойко Борисов го хвана липсата.
Това не смути останалите участници в срещата. Те се споразумяха да продадат заедно и наведнъж цялото Топлофикация-София АД, в което общината държи 58.2% процента, а държавата - 41.8 на сто. Пред журналисти председателят на Столичния общински съвет (СОС) Владимир Кисьов и министър Румен Овчаров съобщиха, че за приватизация ще бъдат предложени 100% от акциите на топлоснабдителното дружество. Няма да се предприемат никакви действия по преструктурирането на дълга му към Булгаргаз под формата на увеличение на капитала на държавата, подчерта Овчаров. Бъдещият собственик ще урежда задълженията на топлофикацията към газовата компания, който към края на 2005 г. са 106 млн. лева. За купувача остава да извърши и изключително забавената реконструкция и модернизация на ТЕЦ-София, както и на останалите централи.
Другият проблем, който той ще трябва да реши, е заемът на столичната топлофикация по проекта за намаляване на загубите по преноса на топлоенергия в размер на общо 114 млн. евро. От тях 20 млн. евро са предоставени от Световната банка, 30 млн. евро - от ЕБВР, а други 30 млн. евро са безвъзмездна помощ (в това число и от международния фонд за извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ Козлодуй). Заемите към финансови институции са гарантирани от държавата, но досега Топлофикация-София е усвоила само около 24 млн. евро. Изпълнена е и много малка част от проекта, който по график трябваше да приключи в края на 2005 година. В момента държавната гаранция е изискуема, но двамата акционери се надяват това да не се случи и банките да склонят гаранцията да се поеме от купувача.
За да дискутират прехвърлянето на държавните гаранции върху бъдещия собственик, сегашните акционери си уговориха официална среща с представители на кредиторите в петък (9 юни). На по-късен етап ще се изяснява как ще се продава топлофикацията и кой ще провежда процедурата.Тъй като в момента мажоритарен собственик е Столичната община, това би трябвало да направи Столичната агенция за приватизация. По-вероятно е обаче да се състави работна група между двете приватизационни ведомства, която да определи точно метода за продажба и да проведе процедурата.
Разбира се, преди това ще е необходимо решението на Столичния общински съвет. Председателят му Кисьов уточни, че проект за такова решение може да бъде внесен на заседанието на СОС на 22 юни или на следващото в началото на юли. Иначе общата цел на общината и на държавата ще е да се намери стратегически инвеститор, който да оздрави дружеството.
Кисьов и Румен Овчаров са се договорили и за промените в борда, които ще бъдат гласувани на общото събрание на топлофикационната компания на 23 юни. Овчаров вече заяви, че ще смени сегашния шеф на борда и бивш заместник-министър на енергетиката от предишния кабинет Илко Йоцев. Ще бъде освободен и бившият директор на Топлофикация София и член на УС Валентин Димитров, който е от квотата на общината. Проверка, назначена от кмета Бойко Борисов, че през последните четири години от управлението му, Димитров е фактурирал като разходи на дружеството над 200 000 лв. за луксозни покупки.
Докато Владимир Кисьов и Румен Овчаров обясняваха пред журналисти общите решения за бъдещето на столичното парно, от пресцентъра на кмета обявиха, че междувременно Бойко Борисов е успял да разговаря и с представителя на Световната банка Судипто Саркар и с този на ЕБВР Хенри Ръсел. Тримата обсъдили евентуални общи мерки за подобряване на състоянието на топлофикацията и намаляването на загубите й. Уточнено било и че самият Бойко Борисов ще разработи стратегия за оздравяването на дружеството и за бъдещото му развитие. Саркар и Ръсел заявили, че ръководството на Топлофикация-София не си е свършило работата, тя продължава да губи средства и е пред фалит. Заради лошото управление и неизпълнението на договора за заема ЕВБР може и да не преведе останалите 15 млн. евро по подписания кредит за 30 млн. евро, посочил Хенри Ръсел. Първото плащане по този кредит трябва да се направи през пролетта на 2007 година.
Борисов и гостите му са разгледали и възможността за приватизация на общинската част от дружеството като един от начините за излизане от кризата, съобщиха от Столичната община.
Който и от двата начина за раздържавяване на Топлофикация-София да бъде избран, от това не могат да се очакват приходи в бюджета. Компанията на практика е декапитализирана, както призна и самият Овчаров. Освен дълговете към Булгаргаз и двете банки тя има към края на 2005-а несъбрани вземания за 210.161 млн. лв., две трети от които са просрочени. Отделно са необходими милиони левове инвестиции, за да се реконструират ТЕЦ-овете й, които са морално остарели, а някои и с изтекъл експлоатационен срок.
Въпреки крайно тежкото финансово състояние на столичната топлофикация, към приватизацията й досега са проявили интерес руската Газпром, чешката CEZ, френската Далкия, която дори участваше в конкурса за частен оператор, австрийската EVN и германската RWE. Безспорно ясен засега е фаворитът на Румен Овчаров - това е Газпром. Твърди се, че кметът Борисов все още се колебаел между оздравяването на дружеството и продажбата на общинския дял на EVN или RWE.
По друг особено важен за страната ни енергиен проблем обаче столичният кмет няма никакви колебания. Става въпрос за блокове III и IV в АЕЦ Козлодуй, които според предприсъединителния договор с Евросъюза трябва да бъдат затворени на 31 декември 2006 година. На 7 юни, на среща с представители на Гражданския комитет за защита на ядрената централа, Бойко Борисов заяви: Решението на въпроса с АЕЦ Козлодуй трябва да се търси в Европейския съюз. Със затварянето на годни реактори правителството се опитва да скрие пред европейските партньори неуспеха си в редица други области като борбата с престъпността и съдебната реформа.
Няма логика в това реакторите да са безопасни до 1 януари 2007 година, а след това да станат опасни. Ако III и IV блок крият дори 1% риск, ще настояваме те да бъдат затворени веднага. Ние не искаме втори Чернобил.
Интересно дали в Брюксел ще отчетат това като лек политически уклон, или ще го възприемат насериозно?

Facebook logo
Бъдете с нас и във