Банкеръ Daily

Общество и политика

Близо 73% от българите подкрепят политиката на Тръмп

Мнозинство от 73% от пълнолетните българи одобрява да са забрани на граждани на някои мюсюлмански страни да влизат у нас – по подобие на политиката на Тръмп. Това са част от данните от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“.

Резултатите сочат, че 1,7 милиона българи вече съобразяват бъдещето си с опасенията от тероризъм. В последните четири години тревогата и нетърпимостта към мигрантите са нараснали осезаемо.

„Българите – умерени „тръмписти“?

Мнозинство от 73% от българите одобрява да се забрани влизането на граждани от различни мюсюлмански държави в България. 14% са „против“, а останалите се колебаят. С това българите на практика одобряват идеята на президента на САЩ Доналд Тръмп.

68% пък споделят мнението, че трябва да се спрат всякакви социални и здравни помощи за ромите. 19% са против такава идея, а останалите се затрудняват да отговорят. Очевидно, обществото не би имало много против и радикална социална и здравна реформа в духа на Тръмп.

Една друга идея от политическия дебат в САЩ обаче по-скоро стъписва българите – всеки да може да носи оръжие. Само 11% са „за“, а 76% са против. Останалите се колебаят. Сред по-младите обаче носенето на оръжие са радва и на малко по-радушен прием. 

Сходна е картината и по отношение на евентуална забрана на абортите – друга знакова идея, позната от американския дневен ред, предизвикала наскоро дискусия и в Полша. Само 12% у нас са „за“. 69% са „против“, а останалите се затрудняват да отговорят. Сред отговорилите „за“ личат по-скоро възрастни хора.

Очевидно, някои консервативни идеи изглеждат по-скоро чужди за обществото ни, но когато се отнася за мигрантите, малцинствата и т.н., българите са привърженици на послания, подобни на тази на Тръмп.

Преди изборите в САЩ водещата глобална изследователска асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“ провери отношението към Тръмп и Клинтън в 45 страни по света. Клинтън беше изключително популярна в Западна Европа, Латинска Америка и Африка. Доналд Тръмп беше популярен в Русия и Китай.

България тогава се нареди сред страните, в които подкрепата за Клинтън преобладава, но тук тази подкрепа беше сравнително ниска в сравнение с другите страни. България се подреди едва на 38-мо място по този показател – сред 45 изследвани страни. Още тогава беше ясно, че немалка част от обществото ни гледа благосклонно на Тръмп и на послания като неговите.

Четири години на растеж по отношение на тревогата от миграцията и тероризма

30% казват, че опасността от терористични атаки влияе на плановете им за бъдещето. 53% отричат да усещат такова влияние, а останалите се затрудняват да отговорят. Това означава, че около 1,7 млн пълнолетни българи смятат, че непосредственото или по-далечното им бъдеще се влияе от терористичната опасност. 

Данните говорят за все по-големи страхове от миграцията. Вече три пъти в последните четири години „Галъп интернешънъл“ проверява мнението по някои тестови твърдения, които да уловят настроенията по тази тема. Първото мерене беше в края на 2013 г., когато се разрази особен обществен интерес по този въпрос. 

Данните от края на 2016 г. рязко се различават спрямо тези от 2013 и 2015 г. Фигурите по-надолу показват, че в навечерието на 2017 г. страховете изглежда чувствително по-високи.

Например, ако през 2013 и 2015 година между една четвърт и една трета от пълнолетните българи все още не са смятали, че бежанците са заплаха за националната ни сигурност, сега само 6% смятат така, а 77% смятат, че бежанците са очевидна заплаха. Останалите се колебаят.

В последните четири години устойчиво нарастваше делът на тези, които намират, че отделянето на пари за бежанците е несправедливо – от 55% в края на 2013 г. до 75% в днешни дни Тежестта на противоположното мнение пък устойчиво спадна - от 28% през 2013 г. до 10% сега.

Проверено беше и по-състрадателното отношение – с твърдението „Бежанците са изпаднали в беда хора – човешко е да им помагаме“. През 2013 и 2015 г. мнозинство от близо две трети се съгласяваше. В навечерието на 2017 г. обаче само 28% бяха на това мнение, 33% бяха на противоположното, а цели 39% се колебаеха.

Очевидно последната една година рязко е променила нагласите по темата. В това отношение 2016 г. беше ключова, а 2017 г. обещава дори да бъде по-тревожна.     

Facebook logo
Бъдете с нас и във