Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК: ПАУЗА ЗА РАЗМИСЪЛ

Ирак, Иран и палестинската автономия и през тази седмица бяха заедно в новините. Политическите сюжети в тези горещи точки продължават да слагат рамката на световната политика и да определят нейното състояние на… пауза. Тe потвърждават и констатацията, че това, което се случва в Ивицата Газа, по улиците на Багдад и с международните политически трасета от и към Техеран, е взаимносвързано, прелива си съдържание, влияе си и създава нови мотиви.
Иран и международната общност внимателно и без да бързат напредват към конструктивните разговори, американският президент Джордж Буш посети изненадващо Ирак, вътрешнопалестинските борби достигнаха своя апогей, за да се върнат бързо към нормалното си състояние на временно примирие. Това, което се случва в тези страни и в отношенията им със света, изглежда, винаги има една специфична черта в своя характер - постоянството на временното състояние, на паузата, която никой не знае кога ще се промени, колко дълго ще трае и най-вече - как ще се промени.
След дълго време на вербална конфронтация Иран и международната общност, изглежда, са в междучасието и започват да си говорят с по-спокоен тон. Повече от десет дена Техеран все още проучва и разсъждава върху предложението, което получи от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия. Петте и Германия се споразумяха на 1 юни за текста на това общо предложение. То бе определено като база за дискусия с Иран, която е възможна, ако Техеран приеме да спазва мораториума за обогатяване на уран. Зелената светлина за предложението бе дадена преди две седмици, след като Съединените щати направиха завой в досегашния си много твърд курс към режима в Техеран. Новото сега е в това, че иранската политика, изглежда, също започва да излиза от твърдия курс на самоизолацията и ожесточената вербална агресивност.
Факт е, че Техеран започна, макар и трудно, да излъчва позитивни сигнали. В официалните съобщения на иранското външно министерство се употребяват думи като надежда и се демонстрира сериозно поведение и ангажираност. Иранският външен министър Манушер Мотаки, който бе на посещение в Мадрид, определи пакета от предложения за разрешаване на кризата с иранската атомна програма като крачка напред. Това естествено не е гаранция за лесно или изцяло приемане на предложението. Въпросът е и в това Иран да не преиграе с времето за отговор и търпението. Даже Китай нетърпеливо призова Техеран да отговори положително. Подобни са и сигналите от Европа. Очакваме отговор поне в разумен срок, каза върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана. На въпрос какво разбира под разумен срок Солана отвърна: Тази седмица.
Очевидно е, че международната общност и Иран са пред нов дипломатически маратон и в този момент се печели време за по-добри изходни позиции. И двете страни упорито избягват публично да засягат подробности около предложението, което Хавиер Солана занесе в Техеран на 6 юни. Най-общо формулирано то изглежда така: Техеран трябва да прекрати ядрените си дейности, докато не се докаже, че те са предназначени за мирни цели. Мораториумът ще важи, докато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) удостовери, че са решени всички проблеми и опасения на инспекторите й - включително и че ядрените дейности на Техеран може да имат военно приложение. Това, което прониква в публичното пространство за предложението, е, че санкциите като опция засега са игнорирани за сметка на предимствата, които Иран ще получи, ако се откаже обогатяването на уран. Например изграждането на ядрен реактор с лека вода, по-лесен достъп до селскостопанска продукция, вдигане на търговските санкции, засягащи гражданската авиация и телекомуникациите.
Според дипломатическите кръгове предадена е само положителната част от предложението. В това има логика, защото очевидно никой не иска да рискува Иран да намери бързо причина да го отхвърли и да вкара всички в следващата задънена улица. Международната агенция за атомна енергия призна, че няма особен напредък при проверката на съмнителните аспекти на иранската ядрена програма, но не иска в този момент да слага акцента върху това. Оставам убеден, че напредъкът може да се постигне чрез диалог и взаимни отстъпки, каза шефът на МААЕ Мохамед Ел Барадеи. Според експерти, това може да отнеме години.
Така или иначе паузата за размисъл в критичния диалог с Техеран е нещо положително. Тя дава и глътка въздух за случващото се в региона. Например в Ирак, особено след убийството на главния терорист на Ал Кайда в страната Абу Мусаб ал Заркауи. Тук изненадващо за няколко часа бе американският президент Джордж Буш. Обикновено такива посещения се готвят дълго и внимателно с оглед на сигурността и затова е трудно да се планира точен момент. Но този път по-важното е, че посещението на Буш съвпадна с цялостната пауза за размисъл в Близкия изток. То на първо място бе очевиден знак, че американското правителство не само няма да смени стратегията си за Ирак, но ще продължи досегашния си курс си и няма скоро да изтегли войските си оттам.
Впрочем т. нар. правителствени консултации в Багдад дадоха храна за спекулации, според които се очакваше Вашингтон да предприеме промяна на курса. Все повече политици от Демократическата партия настояват за това с оглед на предстоящите избори за Конгреса. Буш обаче потвърди известната вече формулировка: Ирак остава централен фронт във войната срещу ислямския тероризъм, а целта е създаването на трайна демокрация в сърцето на Средния изток. Ние ще използваме сегашния момент, за да помогнем на премиера. Американските части няма да напуснат Ирак, докато не изпълнят мисията си… Преждевременното изтегляне на американските войски от Ирак ще нанесе сериозен удар върху борбата срещу тероризма и ще облагодетелства единствено Ал Кайда, а това ще направи света по-опасно място, заяви Буш.
Правителството на американския президент подкрепя с всички дипломатически и бюрократични сили иракския премиер Малики, стремейки се да сложи нещата в Ирак в ред, да спре рязко спадащото одобрение за управлението на Буш и да не допусне войната да повлияе за загуба на републиканците на частичните избори за конгрес през ноември, писа в. Ню Йорк Таймс. Интересно е, че точно след посещението на Джордж Буш иракският премиер Нури ал Малики предложи инициатива за национално помирение. Възможният диалог с онези бунтовници, чиито ръце не са изцапани с кръв, очевидно е опит за някакво начало на политически процес и това е сериозна новина. Друг е въпросът, че ако подобен процес успее да тръгне в тези условия на хаос, когато в обращение са осем милиона автомата Калашников, той със сигурност ще трае много години.
Подобно състояние на пауза има шанс да се получи и в палестинската автономия. Едва ли някой някога е очаквал, че заплахата с референдум в тези географски ширини може да е толкова ефективна и да спре поне за миг насилието, породено от вътрешнопалестинската борба за власт и от постоянните кървави инциденти с Израел. Точно това обаче направи президентът Махмуд Абас в момент, когато неговата партия Фатах влезе в най-острия сблъсък с управляващото радикално ислямистко движение Хамас, което спечели изборите през януари. Напрежението между двете палестински групировки се изостри заради контрола върху силите за сигурност и вкара палестинската автономия в тотален безпорядък... Една израелска ракета уби едно палестинско семейство, което просто закусваше на плажа. Веднага след това Хамас и Ислямски джихад прекратиха примирието и изстреляха ракети срещу Израел. Картината на задънената улица, в която са израелско-палестинските преговори, изглеждаше до болка позната.
И в този момент Махмуд Абас предложи да се проведе референдум, в който палестинците да кажат дали приемат договореното с Израел и дали искат да признаят държавата Израел. Това подейства като студен душ в една ситуация, в която няма нормален диалог нито между палестинците, нито между палестинци и израелци. Един коментатор на италианския в. Република много сполучливо описа тази ситуация така: Правителството на Хамас няма намерение (и греши) да разговаря с Израел и е готово да плати за този отказ една много висока цена - прекратяването на американските и европейските икономически помощи. От своя страна израелският премиер Ехуд Олмерт не иска да преговаря с Хамас, което е напълно разбираемо, като се има предвид, че ислямисткото движение пророкува заличаването на еврейската държава. Усилията, положени досега от западните пратеници, за да извадят от задънената улица преговорите за мир в Близкия изток, се провалиха. А ако направим сметка, осъзнаваме, че между двете страни, правителството в Ерусалим и палестинските ръководители отсъствието на истински преговори продължава вече четири години. Не четири месеца, а цели четири години.
Палестинският президент показа готовност да се откаже от референдума за признаването на Израел срещу формирането на правителство от технократи, които не са членове на Хамас. От това, дали той ще успее зависи и дали ще спечели една палестинска…пауза за размисъл, която несъмнено може да предотврати крачката към пропастта. Въпросът за израелско-палестинския мир обаче отново остава без отговор. Във всеки случай той трябва да мине през националното помирение първо сред палестинците, за да не предизвиква единствено временни състояния или паузи само между изстрелването на ракети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във