Банкеръ Weekly

звънец

Бизнес ден и образователно бълнуване

Откриването на учебната година изтръска джобовете на родителите, а министрите сложиха розовите очила

Първият учебен ден все още е семеен празник, но вече не е само това. Политиците умело използваха мига, в който над 60 хил. първолаци с вълнение, трепет и огромни букети цветя за пръв път прекрачват училищните врати, за да се изтъпанчат на трибуните и да ръсят житейски и управленски мъдрости.


Молове, книжарници и търговци на дребно също намазаха от откриването на учебната година, като само за няколко дни направиха оборот за месеци напред. Защото българинът дори да няма какво да сложи на масата, пак ще извади последните си спестявания, за да прати детето в класната стая добре облечено и снабдено с всички учебни помагала.


За да се насладят на ентусиазма в очите на малчуганите си, хиляди родителите се впуснаха в бясно пазаруване. Разбира се, всеки се простираше според джоба си, но като цяло 17 септември бе


опакован и поднесен с панделка

nbsp;


в добър търговски вид. Още през август големите вериги супермаркети започнаха да привличат бащите и майките с блазнещи оферти за пълно бойно учебно снаряжение. Ако се абстрахираме от факта, че тетрадките, подвързиите, моливите и другите ученически джаджи изглеждат малко нелепо на фона на щандове със сирене, луканка и лютеница, срещу прилична сума от 50-60 лв. дреболии като несесерчета, пластелини, сметала, флумастери и боички попаднаха в доста ученически раници. Споменавайки раницата, именно това се оказа едно от най-скъпите пера в предучилищния бюджет, а марковите и олекотени модели с колелца достигнаха до трицифрени суми.


За нови дрехи и обувки родителите трябваше да заделят поне още стотарка. В тази сума влизат между 10 и 30 лв. за обувки, 15-20 лв. за панталон, 10-20 лв. за блуза и 20-30 лв. за яке в по-евтините им варианти. Оттам следват задължителните анцуг за 20 лв., маратонки за 25-30 лв., кецове, или цвички за физкултурния салон, за още десетина, бельо, чорапки и други дрешки. Накрая бе приготвена задължителната двайсетарка за хубав букет за учителката. Така без да броим зимните обувки, за една нормална подготовка на ученик от така наречените средностатистичски семейства трябваше да се похарчат към 300 лева.


Трябваше, но доста хора явно не са могли да си го позволят. От резултатите на тематична анкета стана ясно, че една четвърт от семействата са отделили едва до 100 лв., за да посрещнат подобаващо 17 септември, а към 33% заявиха, че нямат финансова възможност да предвидят каквито и да било средства за учениците си. Така че заради


финансовите аспекти на празничния ден

лицата на половината родители съвсем не грееха от щастие, когато поемаха по пътя към родните школа с дете в ръка.


Едва ли и речта, която образователният министър Сергей Игнатов дръпна в едно телевизионно предаване, ги обнадежди особено много. Вместо да наблегне на приоритетите в образователната система и да каже кога най-после новият закон за предучилищното и училищното образование ще бъде внесен за второ четене в парламента, бившият ректор на Нов български университет предпочете да си спомни, че като ученик във Видин всяка седмица е бил наказван, защото бягал от час и ходел с приятелите си на Дунав. Това проникновение вероятно трябваше да подейства особено стимулиращо на учениците, за да заобичат те още повече родното школо. Неслучайно при такъв светъл пример след първия училищен звънец хиляди малки, големи и още по-големи ученици вместо към класните стаи се отправиха към молове, паркове и градинки. Където някои от тях ще си останат до края на срока.


Игнатов каза и, че когато навремето ставал учител, го предупредили, че


няма да изкарва достатъчно пари

nbsp;


като по този начин бръкна дълбоко в раната, която от години мъчи българските преподаватели. Заплатите им сигурно ще бъдат вдигнати от началото на 2013-а, но подобна реплика със сигурност не допринася за авторитета на учителската институция.


Останалото от речта му бяха откъслечни и малко противоречиви разсъждения върху учебния материал. Хем ще ограничаваме сухата теория и ще я местим в по-горните класове, хем ще дръпнем част от Питагоровата теорема от 9-и към 6-и клас, за да синхронизираме знанията на нашите ученици с европейските им връстници. Да се чуди човек - кое е по-важното? От тази учебна година по всички предмети щяло да има оценка за проект, например да се възложи на ученик да прочете книга и да я представи пред своите съученици, но в анализите ще могат да се включват учители и родители. Представено така, това звучи като: Мамо, ще ми напишеш ли домашното? И после се чудим, когато ни казват, че децата ни са неграмотни и тъпи.


По отношение на дискусионните тетрадки със снимки на фолкзвезди Игнатов изтъкна, че това било синдром на лошо планирана пазарна стратегия от страна на издателите, а министерството не можело директно да се намеси, защото не става дума за учебници. Министърът обаче е уверен, че образите на Ботев, Левски и Паисий ще надделеят на кориците на тетрадките вместо алтернативите Азис, Преслава и Глория. Но вместо надежди по-добре подобни общественозначими казуси първо да бъдат обсъдени, а после да влязат като законови текстове. Именно това не се случва. Остава и загадка защо след като Министерството на образованието има достатъчно икономически лостове, за да вразуми издателите да спрат с простотията си, само коментира пазарните им хватки. От подобно безхаберие се раждат телевизионни герои, убедени, че столицата на Европейския съюз е Германия или Франция.


В друго телевизионно студио пък гастролираше заместник-министър Милена Дамянова, която освен завидни познания за теглото на учебниците и качеството на ученическите раници успя да каже, че акцент на ведомството до края на мандата щяла да бъде


борбата срещу ранното отпадане

nbsp;


на учениците и неграмотността, в които области имаме изключителен напредък. Според Дамянова около 5000 деца са напуснали школата в края на първия учебен срок, а 2011-2012 г. е завършила само с 2700 ученици по-малко. Справка на образователното министерство обаче показва, че броят на отпадналите през този период всъщност е 4578 ученици. По отношение на грамотността неотдавна излезе доклад на Европейската комисия, според който 40% от децата в България не могат да четат и пишат. Европа ни разкритикува заради ниското ниво на инвестиции в образователната система и научните изследвания и за слабия достъп на българските ученици до образование. И въпреки че данните на въпросния доклад не се базираха върху последната учебна година, да се говори за голям напредък в тези области е силно преувеличено. По отношение на целодневната организация на образованието и предучилищната подготовка за петгодишните деца, които Дамянова изтъкна като положителни нововъведения, също има много резерви и гласове против. Предстои да се види как тези мерки ще проработят на практика и да се тупаме по гърдите е твърде рано. Изобщо останахме с неприятното впечатление, че управляващите на образованието ни в унисон с първия учебен ден подобно на първолаците все още сричат азбуката на реформите. Дано някога да стигнат и до я.

Facebook logo
Бъдете с нас и във