Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЮДЖЕТНАТА ДИЛЕМА ЩЕ РАЗДРУСА ЕС

Злият дух на бюджетните разногласия между страните членки на Европейския съюз отново бе изпуснат от бутилката. Поредният епизод от продължаващата вече втора година драма в ЕС започна през седмицата с информация в медиите, че на 5 декември Великобритания, която в момента е председател на общността, ще представи свой проект за общ бюджет за периода 2007-2013 година. С него Лондон - един от най-ревностните привърженици на идеята за ограничаване на общите разходи, ще предложи свиването им до 1.03% от съвкупния приход на Евросъюза. Така на практика постигнатият компромис през юни тази година в Люксембург единните разходи в следващия общ бюджет да са фиксирани на 1.06% ще бъде пратен окончателно в историята. А лансираните през пролетта на 2004-а от Европейската комисия щедри предложения за таван на разходите от 1.14% пък изглеждат абсолютно утопични.
Както е известно, сега действащата обща финансова рамка е разчетена до края на 2006 г., но финансовото бъдеще на ЕС след това е обвито в пълна мъгла поради
липсата на съгласие между страните членки
Инициираният от Великобритания дебат за размера на единните разходи като че ли слага край на надеждите, че то може да бъде постигнато до заключителната среща на върха, насрочена за средата на декември в Брюксел.
Макар на този етап британските предложения да не са достатъчно конкретизирани, отсега е ясно, че най-потърпевши от евентуалното свиване на харчовете ще са новите членки от Централна и Източна Европа, както и кандидатстващите България и Румъния. Британският премиер Тони Блеър неведнъж досега се е обявявал за сериозна редукция на плащанията по линия на общата селскостопанска политика и за реформа на критериите, по които се отпускат средства от структурните и кохезионния фонд на общността. По предварителни изчисления, ако бъде възприето английското предложение за разходи в размер на 1.03% от съвкупния приход на ЕС, то само Полша би трябвало да се прости с около 6 млрд. евро от обещаните й пари през 2004 година.
Финансовата тема заемаше централно място и в разговорите на Блеър с колегите му от трите балтийски държави (Литва, Латвия и Естония), състояла се на 1 декември в Талин, както и на тази с държавите от Вишеградската четворка, ден по-късно в Будапеща. А иначе още през лятото на 2005-а правителствата на Чехия, Унгария и Словакия подписаха общо писмо до Великобритания, с което я призоваха да положи усилия за намиране на компромис около бюджетния спор.
Що се отнася до България и Румъния, те би трябвало да са доволни, че финансовата рамка за първите три години от присъединяването им бе разработена от Европейската комисия,
докато бюджетният казус бе все още в началната си фаза
Предвидените за тях над 9 млрд. евро за периода 2007-2009 г. залегнаха в присъединителния договор от Люксембург и спадат към т. нар. задължителни разходи. А на какво ще можем да разчитаме след 2009-а вече е задача с много неизвестни. По-неприятното е, че макар и със статут на наблюдател (т.е. участие във всички дискусии, но без право на глас), правителството ни няма ясна позиция около общоевропейската бюджетната дилема. Подобни претенции към него може да изглеждат и малко нахални, още повече че след 2007-а България ще е сред т.нар. страни бенефициенти (ще получава повече, отколкото ще внася в единната хазна). Да си припомним обаче как преди влизането си в Евросъюза десетте нови членки водиха истинска битка за всяко евро от структурните фондове.
Още по-нерадостна изглежда перспективата за държавите от Западните Балкани, които формират групата на шесто присъединяване. В момента те получават подкрепа по линия на създадената през 2001 г. програма КАРДС на ЕС. След 2007-а финансирането им ще бъде поето от новата програма за предприсъединителна помощ на Еврокомисията ИПА. Тя ще замени ФАР, ИСПА и САПАРД и не е трудно да се предвиди, че ако се стигне до орязване на средствата за фондовете, финансиращи страните членки, то това ще рефлектира и върху субсидиите за кандидатките.
Експерти от Европейската комисия очакват в публикувания на 5 декември от британското председателство пакет да фигурират предложения и за намаляване на финансирането по програмата Добри съседи, насочена към държави, които не са членки или не са подали молба за членство в Съюза.
Според същите източници, не е изключено поредното искане за съкращаване на предвидените разходи в бюджета на ЕС да е
част от голямата дипломатическа игра
между Великобритания и Франция. След като пое председателството на Европейския съюз в средата на тази година, Лондон предложи на партньорите си нещо като сделка. Правителството на Тони Блеър декларира готовност да се откаже от гласуваната през 80-те години на миналия век отстъпка от британската вноска в общия бюджет с около две трети за сметка на ограничаване на субсидиите по линия на общата селскостопанска политика. Срещу това обаче категорично се противопоставя Франция, бранейки интересите на своите фермери. Любопитно е, че двете страни са сред шестте нетни контрибутори (наред с Германия, Холандия, Швеция и Австрия ), които настояват за ограничаване на харчовете до 1% от съвкупния доход.
По неофициална информация в новия проект за следващия бюджет ще залегнат и
лансираните тази есен компромисни идеи
на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Една от тях е за увеличаване на парите за подпомагане на икономическия растеж и заетостта, което да доведе до повишаване на конкурентоспособността на единния вътрешен пазар. Финансирането за тази цел най-вероятно ще бъде осигурено от първоначално предвидените средства по линия на Кохезионния фонд. Барозу предложи също така създаването на два нови фонда - Технологичен и за преодоляване на последствията от глобализацията. Дипломати са на мнение, че британското председателство ще настоява и за ускоряване на реформата на общата селскостопанска политика, като предвиди трансфер на средства от преките плащания за фермерите към перото за развитие на селските райони.
Предстоящите преговори между 25-те по всички тези въпроси неизбежно ще изведат на преден план и проблема с приходната част и по-конкретно механизма за формиране на общия финансов план на ЕС. Единните приходи сега се осигуряват от плащанията по общата митническа тарифа, вноските на страните членки, които се изчисляват като процент от брутния им национален доход, отчисления от постъпленията от ДДС и от специфичния данък върху захарта. Експерти обръщат внимание върху няколко възможни варианта за
осъвременяване на структурата на единния бюджет
Първият е приходите да се набират изцяло от вноските на държавите членки по подобие на междуправителствените организации. Спецификата на Европейския съюз обаче е друга и това едва ли ще е най-подходящият подход, казват финансисти. Друг начин е постъпленията в общата каса да се формират изцяло от плащанията по преки данъци (т.е. от гражданите и компаниите), но той е трудно осъществим, като се има предвид, че в общността няма единна данъчна политика и ставките в отделните страни са различни.
Служители на Брюксел смятат, че бюджетът на ЕС през 2014 г. (когато започва следващият шестгодишен период на планиране и ще има време за предложенията да бъдат детайлно обсъдени) би трябвало да се състави по смесен модел, като приходите се осигурят от вноски на държавите членки и от отчисления от събраните от тях данъци. За да се избегне сегашната съпротива на големите платци, изглежда, ще се върви към намаляване на бюджетните вноски за сметка на данъчните приходи. Едно от обсъжданите предложения е въвеждането на два нови приходни ресурса - отчисления от облагането на потреблението на енергийни продукти (т.е. акциза върху горивата) и от корпоративния данък, което съответно ще изисква и изравняване на ставките. Но преди да се стигне дотам, ще е необходимо да се намери изход от бюджетния лабиринт за 2007-2013 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във