Банкеръ Daily

Министър проф. Велислав Минеков:

Бюджетите за културните ни центрове в чужбина - вече обрани до дъно

По отношение бюджетите на културните ни представителства в чужбина Министерството на културата е било „обрано до дъно още в началото на месец май“, стана ясно от думите на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков.

„Всичко е било разходено безобразно, а всеки ден идват проекти за фестивали и културни събития. За тях е невъзможно да се намери финансиране“, обяви министърът.

Той уточни, че се води диалог с различни министерства, общини и институции за осигуряването на по-висок бюджет на Министерството на културата.

"Ако искаме да водим нормална дейност, този бюджет трябва да бъде увеличен. Всички подопечни на Министерството по някакъв начин са били свикнали с мизерията си. Да, те са били недоволни от мизерията си, но са си давали сметка, че ако нададат глас, могат да заживеят в още по-голяма мизерия. Нека всички тези, живели в тишина, вече да имат куража и да започнат да говорят ясно - да обвиняват и министъра, и Министерството за лошите практики, за недоброто финансово състояние, за да можем да имаме успех. Иначе с тишината, с която свикнахме да живеем през последните 10-15 години, животът ни е неефективен“, подчерта проф. Минеков.

Той напомни и че на 30 юни изтича срокът, в който медиите трябва да подадат декларации за собственост в Министерството на културата. Във връзка с това им задължение министърът призова политическите партии, сключващи договори за предизборна реклама, да не го правят с онези медии, които не фигурират в публичния регистър на Министерството на културата. Минеков подчерта, че в Министерството на културата ще бъде създадена работна група, която да огледа не само правилата за подаване на декларации, но и за намирането на най-подходящото решение, което да подсигури добра информираност на обществото за медийните собственици и тяхното финансиране.

Той заяви, че и в качеството си на гражданин, когато не бъде министър, ще настоява наследникът му да продължи започнатото от него и екипа му.

Ето и други акценти от пресконференцията на министъра на културата:

Във връзка с Националния археологически резерват "Яйлата", за който Минеков е бил заплашен със съд от бившия кмет на Каварна - Цонко Цонев, почувствал се засегнат от думите му, министърът обясни, че до него са достигнали множество становища и протести, като например Протеста на гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство. В него се казва, че всичко, което е извършено на "Яйлата", е в пълно противоречие с 11 международни документа, ратифицирани от България, които се отнасят до принципите на консервация и поддържане на културното наследство. Проф. Минеков подчерта, че при "инцидента" с "Яйлата" се целяло закриването на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) поради липсата на съучастие в безобразието. Към протестите са събрани и мненията на учени със световна власт, които Минеков цитира. Един от тях - археологът проф. Диана Гергова обявява, че "Яйлата" е мемориал на българската корупционна схема. Реално в разрушаването, а не в запазването на културното ни наследство са били вложени европейски средства в размер на 1 800 000 лева, със съфинансиране от българска страна в размер на 400 000 хил. лева. Освен това е имало официално становище на Регионалния исторически музей в Добрич относно проекта за реставрация на "Яйлата", в който те са обяснявали, че проектът попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. Освен това и действията на строителя били в нарушение на член 163 от Закона за културното наследство, отнасящ се до запазването на автентичния вид на културните ценности. Но с мнението на Регионалния исторически музей не само че никой не се съобразил, но и неговият директор бил уволнен.  

По отношение на изложбата в "Лувъра" проф. Минеков посочи, че има разкриване на нецелесъобразно разходване на средства. Българската страна е платила близо 700 000 лева на "Лувъра", за да изложи през 2015 г. "Епопея на тракийските царе – археологически открития в България" в коридор (крилото "Ришельо"), докато при първия опит да покажем тези наши съкровища - в музея "Смитсониън" във Вашингтон - през 1974 г., страната ни е спечелила 5 млн. долара. Огромни приходи са й донесли и следващите показвания - в Германия, Италия, Великобритания, Токио. В същото време при показа на "Тракийските съкровища" в "Лувъра" някои от журналистите, поканени да отразят откриването на изложбата, са били там за сметка на Министерството на културата, което е платило техните пътни, дневни и квартирни и ги е настанило за 2 000 лева. Други журналисти са били настанени за 246 лева.

По отношение избора на директори на културните институти, намиращи се под шапката на Министерството на културата, проф. Велислав Минеков отбеляза, че министърът може да си позволи да посочи правилния директор - "с леко усърдие". И подобни неща са се случвали, включително и за културните институти в чужбина. Ето защо предстои да се предложат промени в методиката за избор на директор. Комисиите, които участват в избора на директор, трябва да бъдат отговорни по отношение на последвалите действия, извършени от него. По-конкретно те носят отговорност, когато той не реализира проектите си и е причина за щети. Тогава той трябва да бъде сменен още на първата година от своя мандат.

В същото време самата пресконференция започна с представяне на новия директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) - архитектът Петър Петров. Той посочи, че предстои да предприеме мерки, свързани с преустановяване забавянето на преписките по съгласуване и с адекватното опазване на културното наследство. Той подчерта, че Законът за културното наследство има „належаща, крещяща нужда от промени, защото без тях горепосоченото е невъзможно. В момента имаме неприложими процедури, описани в този закон“. Арх. Петров се ангажира както с дигитализацията, така и с актуализацията на статути и режими на опазване на недвижимите културни ценности, регистрирани в Националния институт за недвижимо културно наследство.

Във връзка с извършения преди години ремонт на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) с европейски средства (близо 5.5 млн. лева), и станал повод да се намери втора нейна база - в квартал "Модерно предградие", министърът на културата отбеляза, че ще подаде сигнал до прокуратурата.  

По отношение бюджета на културните ни институти в чужбина - през 2017 г. той е бил 3 млн. лева, през 2018 г. - 3 300 000 лева, през 2019 г. пак е близо 3 млн. лева, а в през 2020 г. е бил малко над 2 600 000 лева. Близо 92% от средствата се използват за режийните на културните институти - за наеми, заплати, самолетни полети и едва около 7-8% отиват за културна дейност. "Там трябва да има ясни програми какво трябва да се свърши или поне процентите да се променят - 60% за издръжка и 40% - за култура" - подчерта проф. Минеков.

Във връзка с така наречения случай "Кошлуков" и подадената оставка на члена на СЕМ Ивелина Димитрова, министър Минеков коментира, че в момента имаме Съвет за електронни медии, който е съвет към партията, която доскоро управляваше страната. "Трима души от СЕМ са избрани от партия ГЕРБ, един представлява президента Плевнелиев" - отбеляза министърът на културата и коментира, че Законът за радиото и телевизията следва да бъде променен. Той допълни и че все още очаква отговор от страна на СЕМ по отношение на нарушеното му право на отговор в ефира на Българската национална телевизия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във