Банкеръ Weekly

Общество и политика

Бялата къща и нейните обитатели

Мине се не мине седмица, и бившият президент Росен Плевнелиев току се появи по някоя телевизия с две основни задачи: да удари за пореден път Русия и да разкритикува наследника си на поста Румен Радев за негови позиции или действия. Разбира се, не пропуска и да го укори, че уронва авторитета на президентската институция.

Миналата седмица покрай хвалбите си, че и той е допринесъл за подписания между България и Македония договор за добросъседство, при все че нито веднъж не посети Скопие за петте години на мандата си, Плевнелиев пак намери повод да нахока Радев.

Коментирайки предложението на лидера на БСП Корнелия Нинова за единен антикорупционен орган, чийто шеф да се назначава от президента, той каза: "Възможно е, но не бих го препоръчал. Президентът не е изпълнителна власт, не е неговата задача да бори корупцията. Не бих препоръчал по никакъв начин държавният глава да има каквато и да била роля в определянето на този орган. Считам за логично и разумно парламентът да вземе това решение." Но не спря дотук, а продължи: "Трудно ми е да преценя приоритетите на президента Румен Радев, не видях ясно изразени стратегически приоритети в речта на президента при встъпването му в длъжност", допълни Плевнелиев. И обобщи: "Проявата на характер не работи в полза на институцията". Демек президентът  трябва да е безхарактерен, да няма собствено мнение и ако обича, да не се мотае в краката на министър-председателя, особено ако той е Бойко Борисов.

Плевнелиев волно или не описа себе си като длъжностна характеристика за заемане на най-високия пост в държавата. А всъщност Радев беше избран от два милиона и половина български граждани, защото върна в политиката темата за националния интерес, която бе загърбена тотално от управляващите. Обеща да сложи край на войнстващата русофобия, която Плевнелиев разпалваше с всяко свое изказване и имаше риск да ни направи прифронтова държава при евентуален конфликт между Запада и Москва, според тълкуванията на някои анализатори. Освен това той алармира за незавидното състояние на въоръжените ни сили, които са стожерът на националната ни сигурност. И не на последно място посочи бедността като основната заплаха за същата тази национална сигурност. В прав текст Радев предупреди за опасността от намеса на Турция в изборния процес у нас, дори потърси законодетилно решение за нейното пресичане, но беше овикан от десницата, на която тон за песен даде пак Плевнелиев - той веднага се появи на телевизионния екран и се опита да пренасочи вниманието към Русия.

За първите шест месеца от мандата си Радев не изневери на тези приоритети. И въпреки някои допуснати грешки демонстрира политическа независимост, включително и опит да се еманципира от политическата сила, издигнала кандидатурата му за президент. Това обаче не го спаси от нравоученията и непоисканите съвети на неговия предшественик, с които Плевнелиев го заля още на церемонията по предаването на поста: да не допуснел "голяма стратегическа грешка", каквато той, Плевнелиев, никога не е допускал; да не допуснел България да бъде "отклонена от посоката на демократичното развитие и достойното място в европейското семейство" и т. н. Оттогава експрезидентът не е спрял да дава оценки и да критикува наследника си, да му сочи "грешките" и даскалски да го наставлява, най-вече от телевизионния екран.

И това го казва човек, който през първите месеци на своето пребиваване в българския Бял дом рекламираше американски електромобили, вози се с американски самолет до Афганистан, говореше безспир за "енергийна ефективност", сиреч саниране, за което отидоха 2 млрд. лв. с много съмнителен ефект. Непрестанно ни заливаше с "клъстери", "хъбове", "бекъп центрове за киберотбрана" и други такива понятия, които са доста далече от реалния живот на българите. Човекът, който тичаше по стълбите, за да посрещне държавния секретар на САЩ Джон Кери и преливаше от телешки възторг на общата снимка с Барак Обама и съпругата му.

Няма български държавен глава в най-новата ни история, който да е злословил по адрес на предшественика си или на дошлия след него, въпреки че са били от различни политически сили, с различни идеологии, не са се обичали, но са уважавали институцията и човека, който я представлява в момента.

Първият демократично избран български президент в най-новата ни история

Желю Желев

освен като основател и първи председател на СДС ще се запомни с прословутите "Боянски ливади" - онази знаменита пресконференция на поляната пред резиденцията, на която той разкритикува и посочи управленските и политическите грешки на правителството на Филип Димитров. Намерението на Желев беше да алармира, да предупреди овреме съпратийците си, че тръгват по грешен път на реваншизъм, конфронтация с всички и разделяне на обществото, което няма да доведе до добър край. Но не беше разбран. И една част от СДС - радикално настроените "кинжали", поведоха ожесточена война срещу президента. Паднаха от власт, най-вече поради високомерие и чувство за непогрешимост.

Не можаха да простят на Желев принципността и откровеността. Затова измислиха някакви предварителни вътрешни избори за кандидат за президент на вота през 1996 г., на които направиха всичко възможно той да не спечели, въпреки че Желев приключи мандата си с най-високо одобрение - 55 процента. Той беше победен от никому неизвестния тогава адвокат Петър Стоянов, който стана и официалният претендент на СДС, а впоследствие и президент на България. И въпреки че Желев беше огорчен и обиден от отношението и поведението на седесарите, никога не коментира и не направи забележка на Стоянов, пазейки авторитета на институцията. Не се върна и в СДС, за да затяга редиците или да коригира кривиците. Оттегли се достойно от политиката и през януари 1997 г. основа фондация "Д-р Желю Желев", която събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България. Два мандата беше председател на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 г. по негова идея, в който се включиха много държавници и политици от Балканите.

Президентът Петър Стоянов

бе запомнен най-вече с призива страната ни да направи своя "цивилизационен избор", като по негово време беше подадена молбата ни за членство в НАТО. Както и с фразата "Иване, кажи си! Те ще те разберат", отправена към премиера в края на мандата на правителството на Костов. Мнозина помнят, че тогава отношенията между двамата вече бяха обтегнати до скъсване. А премиерът така и премълча истинската причина за смяната на половината си министри. В обществото пък все още "обикалят" всевъзожни версии и полуистини по случая.

През мандата на Стоянов американският президент Бил Клинтън посети страната ни. Но постъпката, която предизвика отрицателни реакции към президента, беше връщането на оригинала на "История славянобългарска" на Зографския манастир в Света гора през 1998 година.

Стоянов не успя да спечели втори мандат през 2001 г., беше "детрониран" от тогавашния лидер на БСП Георги Първанов. Той така и си остана с чувството, че социалистът му е "откраднал" втория мандат, но също не си позволи да го критикува публично и да накърнява имиджа на президентската институция. Грешката му беше, че се върна в СДС с надеждата да се опита да спаси "разбитите авари" (пак негов израз след разгрома от НДСВ на парламентарните избори през 2001-ва), но те вече бяха неспасяеми. Само че вместо да завърши политическата си кариера с достойнство (приключва мандата си с 52% одобрение), той се озова депутат в една малка парламентарна група на ОДС (2005-а), а след като не успя да се класира за евродепутат през 2007-а, най-сетне се сети да се оттегли и да се посвети на занимания, подходящи за бивш държавен глава.

От 2010 г. Стоянов е президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена. Съпредседател е на Световния проект за справедливост във Вашингтон. Член е на Попечителския съвет на Александрийската библиотека, член на борда на Международния център за толерантност, диалог и сътрудничество между различните култури и религии "Низами", член е на фондация "Клинтън глоубъл инишиатив".

Георги Първанов

не постъпи по-умно от Стоянов, макар че изкара два мандата на "Дондуков" 2. Но той също не си позволи да критикува открито наследилия го Плевнелиев, въпреки че имаше за какво. Първанов ще бъде запомнен основно с две неща: като архитект на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) и с "Големия шлем" в енергетиката, който договори с руския президент Владимир Путин. Нито един от трите проекта (петролопроводът "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене", газопроводът "Южен поток") не се осъществи, но пък бяха потрошени милиарди за тях.

През втория мандат на Първанов България посети президентът на САЩ Джорд Буш-старши, което е отбелязано в положителната графа на дейността му. Но в отрицателната стои назначаването на скандалния главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. Пак там са награждаването на лидера на ДПС Ахмед Доган с орден "Стара планина", както и ловуването на животни, записани в Червената книга.

След като напусна сградата на "Дондуков" 2, Първанов се амбицира да си върне БСП и да я оглави. Едновременно с това, всъщност още от 2010-а, той работи за създаването на граждански проект, наречен АБВ. След замразяването му за няколко години през 2014-а той беше рестартиран. А след изключването на Първанов и сподвижниците му от БСП проектът "АБВ" се превърна в политическа партия. Тя обаче успя да се наложи само за един сезон - влезе в 43-ото Народно събрание и дори участва за известно време в управлението на страната със свой вицепремиер. На изборите през март обаче АБВ буквално изчезна от политическата карта, а малко преди това Първанов сдаде председателския пост на по-младия Константин Проданов. Преди президентските избори през 2016-а пък експрезидентът получи унищожителен удар от новата лидерка на БСП Корнелия Нинова, която де факто изхвърли и него, и партията му от играта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във