Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЗОТГОВОРНО ЩЕ Е ДА СКОЧИМ ОТ КОРАБ В БЕДА

Г-н Велчев, в момента се подготвят данъчните промени за 2007 година. Има ли потенциал според вас за намаление на обявената ставка от 20 на сто ДДС?
- От макроикономическа гледна точка това би било едно от най-неразумните решения. Защото потребителското търсене продължава да расте и е една от основните причини за увеличаващия се дефицит по текущата сметка. Така че, дори и държавата да може да се лиши от част от приходите си, ставката по ДДС би трябвало да се запази.
Като че ли от 2007-а най-сетне ще се реализира идеята корпоративният данък да падне до 12%, без обаче да се въведе нулева ставка по реинвестираната печалба в България. Коя от двете стъпки е по-добра за развитието на икономиката и привличането на чуждестранни инвестиции?
- И двете стъпки са добри. НДСВ ще подкрепи всяко предложение за намаляване на корпоративния данък. Изненадам съм, че въпреки широко разгласените предизборни ангажименти на Коалиция за България, техните представители не предлагат да се предприеме другата стъпка - за нулева ставка при реинвестиции на печалбата на фирмите. Всъщност НДСВ още тогава предупреждаваше, че това не е реалистично предложение и е по-добре че се осъзнаха навреме.
В публичното пространство се лансираха тези, че левът е надценен спрямо еврото и че се налага промяна в курса заради високата инфлация. Има ли вероятност това да се случи?
- Не очаквам промяна в курса на лева. Ако това се случи, би било изключително лош сигнал за българските граждани и за външния свят. Независимо от по-високата инфлация не смятам, че левът е надценен. Причината е, че успоредно с инфлацията, при това с не по-ниски темпове, се увеличава и производителността на нашата икономика спрямо тази в държавите от Европейския съюз. Постепенно тя става по-конкурентоспособна и дистанцията между нея и европейските икономики се скъсява. Заедно с това растат и заплатите на хората.
Данните на БНБ показват, че сега външният ни дълг е над 14.3 млрд. евро, т.е. повече от 1990 г., когато страната ни обяви мораториум върху плащанията си към чуждестранните кредитори. Крие ли опасности това?
- Ще се опитам за пореден път да разсея широко разпространеното заблуждение, че задлъжнялостта на България не е намаляла, а е нараснала. Главната грижа на държавата е публичният дълг, независимо дали е външен или вътрешен. Корективът е неговото съотношение спрямо брутния вътрешен продукт. А през последните пет години то е намаляло почти три пъти.
Наистина, брутният външен дълг расте. Но в условията на отворена икономика държавата няма как да повлияе върху неговия размер освен чрез намаляването на публичната му част. И точно това се прави.
Факт е, че високият външен дълг създава макроикономически рискове. Но докато България продължава да е атрактивна дестинация за инвеститорите, дългът няма да представлява сериозен макроикономически риск.
Каква рецепта бихте дали за справяне с прегряването на икономиката на страната, тъй като това може да е една от основните пречки за приемането на еврото?
- Всички искаме икономиката да се развива по-динамично и да се увеличи нейният ръст. Единственият път за постигането на тази цел са по-радикалните реформи и по-бързата приватизация. Това не е в ръцете на един или друг министър, а е отговорност на цялото правителство на управляващата коалиция. Иначе пречка за приемането на еврото е високата инфлация. Надявам се, в резултат на по-смели реформи в следващите години след приемането ни в Европейския съюз, инфлацията да бъде укротена и да няма проблеми по влизането ни в еврозоната през 2009-а. На практика точно поради тази причина беше форсирано повишението на акцизите на цигарите - за да се предпазим от по-голяма инфлация на входа на еврозоната.
При обсъжданията на бюджета за тази година открито обвинихте правителството, че пропуска уникални възможности за реформи в образованието, здравеопазването и социалната сфера. Кога, ако не през първата година на мандата на кабинета и в условията на безпрецедентно парламентарно мнозинство ще се правят тези реформи, попитахте сегашния финансов министър. Получихте ли отговор на този въпрос - чрез бюджета или чрез последвалата политика?
- Този въпрос не беше към министър Орешарски. Доколкото го познавам, той е последният човек, който би попречил на реформите в образованието и здравеопазването. Но е факт, че поне досега тези реформи не дават резултатите, които се очакват. Необходима е повече смелост, подплатена със съответното финансиране. Иска ми се да вярвам, че бюджетът за 2007 г. ще демонстрира такава смелост.
С други думи, ще осигури повече пари, които да се налеят в нереформираните сфери...
- Прави са тези, които казват: Реформи не се правят без пари. Най-важното обаче е как ще се насочат въпросните ресурси. Когато се затварят училища, трябва да се предвидят пари за превоз на учениците до училищата в други населени места. Когато се закриват болници и се очаква хората да отидат в по-добре работещите, но и по-скъпоструващите здравни заведения, се налага за тях да се отпускат пари от здравната каса.
Не е ли по-добре тези дейности да се изпълняват от общините, като им се даде по-голяма финансова самостоятелност?
- Не можем да разчитаме на общините да проведат най-болезнените реформи нито в здравеопазването, нито в образованието. Не е реалистично да очакваме, че малките общини сами ще затворят болници и училища, които са в тежест на бюджета. Вижте, тези реформи са неизбежни и това се осъзнава на политическо равнище. Въпросът е кога ще се подходи радикално - да се затвори нещо неработещо, за да могат хората да отидат там, където ще получат повече и по-добри услуги за по-малко пари. Другият вариант е да се крета все така на едно място...
Ще бъде ли въведен данък върху лихвите от депозити на населението?
- България няма задължението, нито е поемала ангажимент да въвежда данък върху лихвите от депозити.Няма да е съвсем справедливо спрямо българското население, което загуби голяма част от спестяванията си през 90-те години, сега да бъде облагано с този налог. През сегашния мандат НДСВ категорично не би подкрепило такова предложение.
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс продължава да расте. Този по външнотърговското салдо - също. Не е ли това проблем при намаляващите преки чуждестранни инвестиции?
- Да, естествено че това е голям проблем. Винаги съм казвал, че макроикономическият баланс е застрашен от размера на дефицита по текущата сметка. Докато той бъде покриван от чуждестранните инвестиции, за реален риск на макрониво може да се говори само в бъдеще време. Но правителството трябва да води такава политика, която да гарантира продължаващ ръст и на чуждестранните инвестиции, в това число и чрез приватизация. Обезпокоително е, че от началото на мандата на сегашния кабинет не се е случила нито една голяма приватизационна сделка.
Въпреки всички анализи, отчети, сигнали, предупреждения и прочее няма и нито едно приключено дело за пране на пари в страната. Политически ли са причините?
- Разследването на случаи за пране на пари е в пълномощията на Агенцията за финансово разузнаване, която е под шапката на Министерството на финансите. През последните пет години тя се справя блестящо със задачите си с помощта на чуждестранните ни партньори. Подадените към прокуратурата сигнали и преписки са десетки, ако не и стотици. За съжаление до февруари тази година прокуратурата не беше придвижила нито едно от тях. Прави чест на новия главен прокурор Борис Велчев, че се отнася сериозно към тази част от работата си. Така че съм оптимист - скоро ще се постигнат и резултати.
Ще издържат ли българските фирми на конкурентния натиск след влизането ни в Евросъюза?
- Това зависи преди всичко от тях самите. Разбира се, необходимо е и правителството да им помогне в теста за издръжливост. Но не може да се очаква от държавата да отдели сериозен финансов ресурс за тази цел. Компаниите трябва да проявяват по-голяма икономическа активност и някои вече се адаптират добре към новите условия. Ето защо можем да очакваме, че те успешно ще се включат в конкурентната надпревара. Същевременно обаче има и голям брой фирми, които не са готови да посрещнат европейските предизвикателства.
Обмисля ли НДСВ идеята да напусне тройната коалиция, ако се стигне до отлагане на еврочленството ни с една година?
- Такива слухове са напълно безпочвени. Би било много безотговорно от наша страна да скочим от кораб, който, ако не потъващ, най-малкото е в беда. Наш доминиращ приоритет е влизането ни час по-скоро в Европейския съюз. Напуснем ли управляващата коалиция в такъв момент, може да се постави под съмнение изобщо влизането ни ЕС в едно обозримо бъдеще. Проблемът е, че ако членството закъснее, няма 100-процентова сигурност, че ще влезем през 2008 година. При тази ситуация няма как да се обсъждат различни варианти за политическо поведение.
Как ще коментирате откритото недоволство на БСП за разпределението на постове във втория ешелон на властта?
- Моето разбиране за управлението на страната изключва принципа на т.нар. квотно разпределение на постовете между партиите от управляващата коалиция. Мисля, че всеки професионалист, който добре си върши работата, трябва да бъде подкрепен. А в случаите, когато обективно се налагат смени на държавни служители, политическата принадлежност би следвало да е последният аргумент в подбора на новите кадри.
Смятате ли, че административният капацитет у нас е достатъчен за усвояване на средствата от ЕС?
- Без да навлизам в подробности, бих казал, че през последните години беше направено много в тази област. Очевидно е, че процесът не е завършен и би трябвало да продължи. Това е огромна отговорност - както на министъра на финансите, така и на всички членове на кабинета, отговарящи за изпълнителните агенции, които ще усвояват пари от европейските фондове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във