Банкеръ Daily

Общество и политика

Безценното второ място на вота за парламент

S 250 0227fa4d 1a66 4f08 887b 57f0a78b1808

И третата предизборна кампания за тази година върви към своя финал на 14 ноември. За разлика от президентските избори, които са ясни, парламентарните са с абсолютно отворен край – всякакви изненади са възможни. Сегашният държавен глава Румен Радев е фаворит, независимо дали ще спечели на първи или втори тур. При състезаващите се за парламента партии и коалиции обаче борбата е оспорвана и то не за първото място, а за второто. Оказва се, че това е най-голямата интрига на тези избори 2 в 1.

Да, важно е кой ще бъде президентът. Но още по-важно е коя партия ще сформира управленска коалиция и ще състави правителство. От това зависи дали през следващите години България ще продължи да тъне в блатото на застоя с измамно чувство за стабилност и спокойствие или ще се осъществят крайно закъснелите реформи и страната ще тръгне към модернизация и поне средноевропейски стандарт на живот.

Всички социологически агенции отреждат първото място за ГЕРБ и то с доста отчетлива преднина от около 8 процента. При сегашната политическа ситуация обаче това не открива много възможности пред партията на Бойко Борисов, защото тя продължава да е в изолация и отново няма да успее да сформира правителство, дори и да получи по някакъв начин подкрепа от ДПС. Просто времето на Борисов и хората около него свърши.

При тази ситуация стойността на втората позиция в надпреварата става много висока. Който я заеме

ще има шанса да управлява държавата.

За второто място се борят БСП и формацията на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев – „Продължаваме промяната”, като разликата между тях е малка.

Ако БСП все пак се нареди след ГЕРБ, тя ще получи втория мандат за съставяне на кабинет вече не по волята на президента, а по конституция. Но правителство няма да може да бъде създадено и пак ще чакаме третия спасителен мандат. "Демократична България" няма да пристъпи начертаната от нея червена линия да не подкрепя правителство с мандат на левицата, което поставя под въпрос събирането на необходимото парламентарно мнозинство, дори ако в „Има такъв народ” си затворят очите за антикоалиционните си настроения от 45-ото Народно събрание.

БСП обаче може да тръгне и по друг път, след като стане ясно, че т. нар. партии на промяната отново не могат да постигнат консенсус в името на стабилизиране на държавата. Корнелия Нинова и близкото й обкръжение през цялата предизборна кампания твърдят, че само тяхната партия се е държала национално отговорно, разумно и държавнически в 46-ия парламент при преговорите за съставяне на кабинет. Нищо не пречи пак да излязат с тази теза и

да отворят вратите за ГЕРБ и ДПС,

за да не стои повече страната в безвремието на служебните правителства.

Този сценарий е малко вероятен, но не и невъзможен. Публична тайна е, че такъв вариант се обсъжда. Разбира се, за да се случи това, ще са нужни тежки компромиси. ГЕРБ ще трябва да се откаже от Борисов за премиерския пост и да го прати в нещо като пенсия. На ДПС пък ще се наложи да пожертва най-свидното си – Делян Пеевски, когото върна в листите си и му даде две водачески места.

При такова развитие на нещата властта пак ще се дели по някаква схема „3-5-8”. Подобен сценарий със сигурност няма да се хареса на българските граждани. Отделен въпрос е, че това ще е лебедовата песен на БСП и на следващите избори, които няма да са много далече, тя ще поеме по незавидната пътека на Реформаторския блок и патриотичното обединение.

Ако „Продължаваме промяната” успее да се класира втора в надпреварата за 47-ото Народно събрание,

нещата ще тръгнат в съвсем друга посока.

Със сигурност ПП ще направи коалиция с „Демократична България”, която ще преглътне факта, че покачването на резултата й от предните два избора спря именно заради появата на партията на Петков и Василев. В тази коалиция ще влезе и „Изправи се БГ! Ние идваме!”, ако изобщо успее да прескочи прага за влизане в парламента. Много е вероятно, стискайки зъби, „Има такъв народ” също да влезе в управленската коалиция. Само че и така без гласовете на БСП няма да се мине. В случая обаче левицата няма да бъде канеща, а поканена. Ще има поддържаща роля, макар и много важна.

Естествено и при тази конфигурация се очакват тежки компромиси. Едно от условията, които коалиционните партньори на „Продължаваме промяната” могат да поставят, е

Кирил Петков да не е премиер.

Тошко Йорданов от ИТН вече спомена в интервюта, че Петков не може да е нито министър-председател, нито министър, защото подписал документ с невярно съдържание. Става дума за прословутото му канадско гражданство – скандал, който точно партията на Слави Трифонов разпали с един уж невинен въпрос, а ГЕРБ пое вдигнатата топка. За същото може да настоява и БСП.

Все пак, ако тези формации намерят общ език и успеят да се споразумеят по няколко важни приоритета и политики, с които да се захване новото правителство, постът на премиера не е най-важното. А и Кирил Петков вече намекна в някои свои изяви, че е готов да отстъпи, стига този път да има кабинет.

За четвъртото и петото място на изборите за следващия парламент, ще се борят „Има такъв народ”, ДПС и „Демократична България”. Засега на обединението на Христо Иванов и Атанас Атанасов се отрежда последното шесто място, при положение че „Изправи се БГ! Ние идваме!” изпадне от класацията. Учудващо висок е резултатът на Движението за права и свободи (кандидатът им за президент, лидерът Мустафа Карадайъ, трайно се установи на третата позиция в кандидатпрезидентската надпревара с почти 10%), което означава, че тази партия е мобилизирала максимално електората си. „Има такъв народ” пък губи избиратели, което е логично след двата им провала за съставяне на правителство. Само че на тези избори залогът е много висок, затова всеки глас е важен и не е без значение дали една партия ще има депутат повече или по-малко. Както казва Кирил Петков, за нас (партиите на промяната) най-важното е да съберем 121 народни представители общо, за да успеем да променим страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във