Банкеръ Daily

Страхил Делийски, политолог от СУ "Св. Климент Охридски", пред banker.bg

Без държавния ресурс ГЕРБ няма да изкара повече от 1-2 години на политическия терен

Г-н Делийски, почти сигурно е, че парламентарното мнозинство ще преодолее ветото на президента за финансирането на партиите. Ако остане този модел – бизнесът да им дава пари, какво можем да очакваме на местните избори наесен?

- Проблемът с финансирането на политическите партии е много сериозен и засяга изобщо начина на функциониране на демократичния процес в България. В този смисъл, тези промени дойдоха по силата не на сериозния разговор какво очакваме от политическите партии, а някак си от мотивацията на разсърдения премиер, който заяви, че му е писнало да слуша някакви хора и да го ядосват. Така сериозни промени не се правят. От тази гледна точка, ние трудно можем да кажем какво точно ще се случи, защото процесът не е свързан само с формалните правила, по които той функционира. Но при всички положения едно е сигурно, че тези промени в начина на финансиране на политическите партии ще доведат до много по-тесни взаимоотношения между тях и определен тип бизнес и корпоративни структури. Това е повече от сигурно. Още повече, че в самото законодателство няма сериозни инструменти за ограничаване и контрол на този тип финансиране. Идеята, че партиите ще се финансират директно от бизнеса е изключително екзотична. Такава идея не е реализирана в нито една реално функционираща демокрация. Има индиректно финансиране през разни посредстващи организации, но такъв тип директно финансиране е абсурдно. Тук най-вече визирам това, което ще се случи с по-малките партии и с нововъзникващите. Те ще имат най-голям проблем, което, струва ми се, че няма да допринесе за подобряването на българския политически процес. Партийната ни система има нужда от представителство, от нов тип играчи, които да реализират автентична гражданска обществена воля. А с промяната в Закона за бюджета това ще бъде затруднено при всички положения.

Може би точно това е целта – да няма нови играчи, които биха могли да застрашат сегашните основни формации?

- Не искам и да си помислям, че това може да бъде трайна цел на такава интервенция в политическия процес. Не бих желал да си го помислям, защото това би означавало, че с българската демокрация е свършено. Надявам се да не е това. Надявам се просто да има неразбиране, недомислие, емоционална реакция и мотивация, но в никакъв случай не ми се ще дори да си помисля, че може да има такава идея. Това би било пагубно.

Но както виждате, мнозинството прегласува и приема всичко на инат...

- Да, точно, това е решение на инат, мотивирано с аргумента "това иска българският народ". Оставяме на страна абсурдното обобщение, тъй като ако 2 млн. и 300-400 хил. души са поискали намаляване на субсидията на 1 лев, останалите 3-4 млн. избиратели не са го поискали. Но да аргументираш такъв тип решение, че видите ли, хората го искали – е изключителен знак на арогантност и ако щете, на политическо безсилие. Най-лесно е, когато нямаш смислени аргументи за определен тип политическо предложение, да кажеш "хората така искат". Едни искат едно, други искат друго. И ние трябва да свикнем с това.

Правилно ли се отменя машинното гласуване за местни избори, а кой знае защо и за парламентарни?

- Тук смятам, че проблемът има две страни. Да, при всички положения, ние трябва да мислим за технология, чрез която да се изчисти процесът на регистриране на вота. И машините са един такъв вариант. Но както беше направено на последните избори, по-добре да нямаме машинно гласуване. Това е сигнал за системен дефект в правенето на закони в България. Но ако едно нещо не работи – било то закон или някакъв друг тип регламент, не означава, че то е лошо. Както, между другото и с преференциите. Преференциите не работели, затова дайте да ги премахнем. И с машините е същото. Наистина, ако те не заработят както трябва, по-добре е да ги няма. Друг е въпросът защо не заработват.

От ДПС обвиниха ЦИК, че нарочно е било саботирано машинното гласуване.

- Ако те имат някакви информации, вероятно са в правото си да го кажат. Аз няма как да се съглася или отрека подобно твърдение. Но е факт, то беше очевидно, че имаме закон, нещо се прави, то не се получава – значи, то не става. И естествено, голяма част от обществото се пита – добре, защо тогава приемаме закони, които след това не можем да изпълним. Има нещо контрарационално в поведението на законотворците в подобни ситуации.

Уж Цветанов вече го няма в парламента, а неговият стил и методи на действие сякаш останаха...

- Което само показва, че в политиката не става въпрос толкова за персонификация, колкото за трайни навици и принципи. Ако някой е очаквал, че с излизането на Цветанов от активната парламентарна дейност нещо в нея ще се промени, или не разбира от политика, или е бил достатъчно наивен. В случая говорим за системни механизми, вътрешно присъщи за функционирането на парламентарната група на управляващите, които са много по-трайни и много по-устойчиви във времето от конкретно политическо лице.

Това поведение на парламентарната група на ГЕРБ може ли да се приеме като някакъв вид защитна реакция?

- Това е една възможна интерпретация. Аз обаче по-скоро бих насочил разговора в малко по-различна посока. Става дума за другата отличителна характеристика на ГЕРБ и тя е разбирането, че това е партията-държава. Това разбиране вече дори не е и скривано от ръководителите на партията и от министър-председателя. Едно разбиране, което вероятно е дълбоко вкоренено в политическата култура на висшите функционери на ГЕРБ. Тази партия без ресурса на държавата няма да изкара повече от година-две на политическия терен. Затова е изключително важно за всички от ГЕРБ да бъдат максимално близко до публичната власт. Максимално близко. И естествено това минава през овладяване на местната власт.

Ще се разпадне ли малката коалиция на патриотите?

- Тя очевидно функционира като коалиция само формално. Отдавна там няма някакви знаци на сплотеност, единомислие и каквото щете друго. Тя функционира като коалиция с оглед на възпроизвеждането на властовото статукво и пазенето на мнозинството, което от своя страна да поддържа кабинета. Тази коалиция отдавна изигра своята политическа роля. Тя вече е политически безсмислена и е с единствената цел да реализира интересите на няколко представители на отделните партии във властта. Нищо повече. Но между другото, това не е слаба мотивация. Това е мотивация, която има потенциала да влияе на поведението доста устойчиво. Още повече, че вътре партиите си дават сметка, че ако напуснат, при едни следващи парламентарни избори, техният шанс да участват в публичната власт е почти нищожен.

Смятате ли, че трите партии ще се явят поотделно на местните избори, както на европейския вот?

- Това е най-вероятния сценарий. Въпросът е с каква стратегия, с каква цел ще го направят. Дали ще извадят по места определен тип свои политически програми за управление или основната им цел е да участват в процесите на договаряне на властовите групи по места. И участие в този тип локален корпоротивно-политически модел. Аз съм по-склонен да мисля, че е второто.

За какво ни говори хакерската атака в НАП и изтичането на толкова данни?

- За съжаление, това не е първия случай. Спомняте си, че неотдавна беше случаят с Търговския регистър. Ние още не знаем...преди бяха руски хакери, сега пък някакъв млад вълшебник (по Борисов). Тези разнопосочни информации говорят единствено и само за объркването на властта в тази ситуация и търсенето на варианти за някаква смислена комуникация. Е, не се получава на този етап, като следим реакцията на публиката. Но при всички положения целият модел на правене на публична политика през последните доста години ще започне да дава своите неизбежни дефекти. Какво имам предвид? Когато едно нещо се прави не за да работи ефективно, когато се прави не за да отговори на определени стандарти, а се прави, за да обслужи определен тип частен корпоративен интерес, то тогава вероятността това нещо да се счупи (образно казано) е огромна. И нещата почват да се чупят. Няма как да не се счупят. То е направено не за да не се чупи, а за да може да бъде взета определена обществена поръчка. Ето, опираме до още един тежък системен дефект на начина, по който се прави политика в България. Само няколко конкретни неща, които се случиха в последно време, изкарват наяве тези тежки системни дефекти. Просто не знам още какво трябва да стане, за да си дадем сметка, че политическата ни система е тежко дефектирала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във