Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЕЛАРУСКИ ГАМБИТ, ИЛИ НЕЗАМЕНИМИЯТ ЛУКАШЕНКО

Президентът на 10-милионната Беларус Александър Лукашенко бие всички рекорди на политическо дълголетие. След 12 години управление той отново спечели президентския пост за пет години с над 82 % подкрепа, докато най-големият му противник - общият кандидат на опозицията Александър Милинкевич, успя да набере едва 6 процента. Другите двама политици, които се осмелиха да оспорят властта на белоруския батько, бяха лидерът на Либералнодемократическата партия Сергей Гайдукевич и бившият ректор на Беларуския държавен университет социалдемократът Александър Козулин.
Лукашенко практически победи самия себе си, защото събра на тези избори с 800 хиляди гласа повече в сравнение с предишните. Тази победа плаши не само опонентите му и вътрешната опозиция в страната. Не изглеждат особено зарадвани и в Москва, под чието покровителство бившият председател на колхоз завзема политическите върхове в своята страна. За Кремъл стабилността е по-важна от личностите, въпреки че президентът Владимир Путин също не е забелязан да храни особени симпатии към беларуския лидер.
След два референдума Лукашенко укрепи и удължи президентската си власт и неутрализира опозицията в парламента. При предишния руски президент Борис Елцин той даже не криеше амбициите си да седне на трона на съюзната държава Русия - Беларус. Боледуващият и физически немощен Елцин изпускаше властта и това само подсилваше апетитите на неуморимия Лукашенко, който не само заплашваше Запада, но няколко пъти несполучливо се опита да шантажира и Русия, която внезапно се изплаши от собствената си идея за интеграция с Беларус. Проектът бе изтеглен във времето и заради силните вълнения сред демократичната част от руското общество.
Стратегическите интереси на Русия обаче диктуват приятелство с малкия съсед, а диктаторската демагогия на президента Лукашенко изглежда поносима на фона на цветните революции в Грузия, Украйна и Киргизстан. САЩ не крият намесата си в тези три страни, а Русия не крие, че продължението на марша на цветята в Казахстан и Азербайджан вреди на концепцията й за регионална сигурност. Изтеглените от базите в Грузия руски части бяха предислоцирани в Армения. Бунтовете в Узбекистан бяха пресечени твърдо от президента Ислам Каримов, който се върна към старото приятелство с Москва. Сега за Вашингтон Каримов и Лукашенко са врагове на демокрацията. В Киргизстан властта също е приятелски настроена към Москва. Казахстан запази линията на топли отношения с Русия. Изплашен от натиска на Запада за радикални промени, президентът на Азербайджан Илхам Алиев също промени тона на диалога с Москва. Към този променен фон беше прибавена и сянката на друг голям съсед - Китай. Укрепена и разширена бе Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), където Пекин и Москва внимателно балансират ролите си.
Руският президент Владимир Путин за шести път през последните години посети тази седмица Китай. Взаимният стокооборот с положително търговско салдо за Москва надхвърля 30 млрд. долара. Газпром планира два нови газопровода до Китай, по които трябва да се доставя по 40 млрд. куб. м газ годишно. За сравнение - миналата година Газпром е добил 547 млрд. куб. м природен газ, от които е изнесъл 151 млрд. куб. метра. Едната тръба - през Алтай до западните китайски провинции с дължина 3 хил. км, ще струва близо 5 млрд. долара, а другата - покрай езерото Байкал, ще доставя газ за източните провинции на Китай. Така през 2010 г. Китай и Европа ще бъдат най-големите потребители на руски природен газ. Вече започна изграждането на Северноевропейския газопровод до Германия, в който ще бъдат вложени 6 млрд. долара. Благодарение на високите цени на природния газ Газпром през близките пет години ще може да акумулира близо 30 млрд. долара и двата проекта изглеждат реално изпълними.
Ще се увеличава износът на природен газ за Европа и през Беларус. Затова приказливият Лукашенко уверено твърди, че страната му не може да бъде плашена с икономически санкции. Съседните Литва и Латвия попълват до 30% от бюджетите си от износа на беларуски стоки през пристанищата си. Нека ЕС първо да помисли, преди да ни наложи санкции, нагледно обяснява Лукашенко. САЩ са отделили 21 млн. долара за развитие на демокрацията в Беларус тази година. Но властта на беларуския лидер, когото държавният секретар Кондолиза Райс смята за последния диктатор в Европа, не изглежда силно застрашена. Темповете на икономически ръст в страната са 10 процента. Нивото на безработицата е 1.5 процента. Само през периода 2004-2005 г. заплатите са се увеличили с 55 долара и сега средната заплата е 205 долара. Пенсиите за същия период са се увеличили до 100 долара. Лукашенко обещава през 2010 година заплатите да стигнат до 500 долара.
Вярно е, че и цените растат. Руският нефт и газ, продавани по изгодна тарифа, носят на Беларус печалби от 1 млрд. долара годишно, а от продажбата и препродажбата на нефтопродукти тя изкарва още 2 млрд. долара. През Русия белоруските стоки, които се облагат с ниски мита, стигат до почти всички пазари в ОНД. Затова е разбираемо, че за беларусите демократичните ценности са едва на 7-8-о място. Александър Лукашенко убедително спекулира с носталгията по съветското минало и относително стабилното сегашно състояние на страната. Опозицията не разполага нито със свои средства за информация, нито с особено силна подкрепа в обществото. Затова Лукашенко безцеремонно обяснява как опонентите му нищо не струват. Той даже с удоволствие разказва как един от сегашните му опоненти е отварял за него бутилки с шампанско на общ пикник.
Формално властта на бившия колхозен председател е толкова силна, че той няма нужда от подкрепата на Москва. Но за всеки случай Лукашенко обича да напомня, че Русия е най-близкият и стратегически най-важният приятел. Беларусите са свободен народ и те няма да приемат да живеят под брюкселските, вашингтонските или варшавските стандарти, обяснява на широката публика президентът Лукашенко. Теорията на тази патриотична независимост се харесва. Беларуският лидер демонстрира непоколебимо здраве, сили и готовност да води по-нататък страната към благоденствие. Той играе футбол и хокей, държи пламенни речи и съществуването на опоненти на властта му смята за върховен признак на демокрация.
През това време в лагера на опозицията царят объркване и нерешителност. Палатъчният лагер на площада в центъра на Минск явно не води към политическа алтернатива на сегашната власт. Опозицията среща подкрепа сред студентите, младежта и интелигенцията, но отсъствието на убедителна и близка цел изтощава вълната на протеста. На всичкото отгоре Александър Милинкевич и Александър Козулин не могат да постигнат общо мнение за формата на протеста. Сергей Гайдукевич, за когото великодушно даде гласа си Лукашенко, стои настрани от двамата недоволни Александровци. Малката Беларус изглежда примирена с перспективата още пет години да слуша благите приказки на своя сладкодумен президент. А перспективата за обединение с Русия внася смут сред руския елит, който се опитва да гадае дали Владимир Путин ще използва беларуската карта, за да играе за политическото си бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във