Банкеръ Daily

Общество и политика

Бедността не бива да е основание за извеждане на дете от семейството му, подчерта омбудсманът

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати до социалната комисия в парламента становище по подготвяните промени в Закона за социалните услуги. 

Ковачева се спира на една от най-сериозните тревоги на гражданите, която споделят в жалбите си до обществения защитник. Касае се за опасения от практики за извеждане на деца от семействата им само с оглед на техния социален статус, както и че се залага материален критерий за отнемане на дете, т.е. поради бедност. В тази връзка омбудсманът припомня, че Конвенцията за правата на детето на ООН задължава държавите членки да гарантират, че родителите получават подходяща помощ при осъществяване на техните родителски задължения.

Ковачева е съгласна, че когато родителите не са в състояние да осигурят подходяща грижа, детето има право на заместваща такава и че децата нямат власт и възможност да избират кой ще се грижи за тях и зависят изцяло от решенията, взети от семейството и държавата. Усилията на институциите обаче трябва да бъдат насочени към подкрепа на семейството и извеждането на деца в приемна грижа да бъде крайна мярка, най-вече в случаи на насилие и тежки нарушения на правата на детето.

"Бедността, уязвимостта на много български семейства, уврежданията при децата са сред факторите, които водят до голям брой деца във формална грижа, но бедността не следва да бъде основание за извеждане на дете от семейството му", подчертава гражданският защитник.

В друг акцент от становището си омбудсманът припомня, че вече е посочвала необходимостта от законодателна промяна на едномесечния срок от издаването на заповедта по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в който дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд за вземане на мярката за закрила.

"С оглед интересите на детето намирам този срок за твърде дълъг, тъй като при постановяване на мярка за закрила, съдът е длъжен да разглежда без забавяне, във възможно най-кратък срок постъпилото искане. В този смисъл са и принципите за приятелско и щадящо правосъдие за деца. В настоящия законопроект обаче отново не се предвижда намаляването на този срок, което е негов сериозен дефицит, отбелязва още Ковачева.

Тя засяга и темата за анонимното подаване на сигнали, след които могат да бъдат отнемани деца от родителите им. Според нея е недопустимо да се пренебрегва сигнализирането за насилие и да не се предприемат мерки в защита на дете-жертва, но следва да се обмисли изричното регламентиране на процедура за запазване в тайна на самоличността на подателя на сигнала, която да гарантира неговата анонимност, без самият сигнал да е анонимен.

Трябва да се създаде и механизъм, който да гарантира защита на личността на подалия сигнал за насилие над дете, който да бъде законодателно закрепен и да съдържа ясно разписана процедура за защита. Аргументът е, че така гражданите ще бъдат стимулирани да подават сигнали, без да крият имената си и да се страхуват от последиците.

Преди седмица парламентът прие на първо четене нови промени в Закона за социалните услуги. 

Едно от приетите предложение беше внесено от депутатите от парламентарната група на "Обединени патриоти". С измененията се уточнява  целта на Закона за социалните услуги. Акцентира се върху именно върху това, че чрез предоставянето на социалните услуги се осъществява конституционно установената закрила на семейството, майчинството и децата, на възрастните хора и на лицата с физически и психически увреждания. Изрично се подчертава, че предоставянето на социални услуги не представлява търговска дейност - покупка, продажба или обмен на активи с цел реализиране на печалба, а е насочено към съхраняване и подпомагане на основните семейни ценности, в това число предоставяне на закрила на нуждаещите се физически лица.

На 15 юли ресорната комисия в парламента одобри двата законопроекта. А ден преди това Конституционният съд единодушно обяви за противоконституционни част от разпоредбите на закона. От съобщението на сайта на съда стана ясно, че това са текстове от три члена на норматива. Те дават широки права на доставчиците да посещават и да получават лична информация за обслужваните лица и ограничават правата на родителите в случаите на ползване на социални услуги от непълнолетни лица. 

В останалата си част искането е отхвърлено като неоснователно. 

Делото беше образувано по искане на 54 депутати от парламентарната група на БСП.

Законът за социалните влезе в сила от 1 юли. В средата на юни депутатите от парламентарната социална комисия отхвърлиха два законопроекта, свързани с норматива. Единият, внесен от народни представители от „Воля“, предвиждаше отлагане на влизането в сила на закона с шест месеца  - 31 декември, вместо от 1 юли.

Другият - внесен от атакистът Десислав Чуколов и група независими депутати, предвиждаше отмяна на закона.

По време на заседанието на комисията присъстваха родители от движение "Стоп на Закона за социалните услуги". Те очакваха депутатите да подкрепят поне един от внесените проекти.

"Неколкократно Министерството на труда и социалната политика се опита да успокои всички граждани в България с това, че Законът за социалните услуги цели единствено да модернизира домовете за възрастни хора, центровете за хора с увреждания, и вярвам, че в този период на криза всички ние видяхме колко са важни социалните работници", изтъкна заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.

Преди това ВМРО също настоя за отмяна на закона, който през миналата година предизвика протести и недоволства заради страхове, че ще се отнемат деца от семействата им. Именно заради партията на Красимир Каракачанов действието на норматива бе отложено с няколко месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във